Етикет: поведение

Характери

Типология на характера

Posted on by Character

Според древногръцкия лекар Хипократ, всичко, включително и хората, е изградено от основните елементи: въздух, вода, земя, огън. Базирайки се на това свое схващане, той определя и разделя четири основни вида характер на личността. Понятията за тях се използват и до днес. Това са сангвиник, меланхолик, флегматик и холерик.

Тези типове темперамент обясняват различните особености в характера и поведението на човек. Нека ги разгледаме по-подробно, а след това всеки от вас може да определи към кой тип спада.

Сангвиникът /общителен, търсещ удоволствията от живота/. Както се досещате, сангвиниците са ведри, жизнерадостни натури. Тези хора са оптимистични и привличат към себе си приятели и положителни емоции. Те са приятни събеседници, защото са любознателни, интересуват се от различни сфери и идеи и са компетентни по много въпроси. Минусите при този вид темперамент са лесно променящите се мисли и чувства на сангвиника и неговото непостоянство. Така лесно създава за себе си впечатление за лекомислен или повърхностен човек.

Меланхолик /тих и аналитичен/. Меланхоликът е противоположност на сангвиника. Към този тип спадат по-чувствителни, лесно раними и тъжни хора. Те избягват шумните компании, които са в разрез със стеснителността им и подлагат на анализ всяко свое действие. Те се прекланят пред изкуството и творческата дейност, а склоността им към размисъл им позовляват да оценят още по-задълбочено всички арт процеси. В общуването си с другите меланхоликът е състрадателен и е способен да съпреживее всичко, което събеседникът му сподели.

Флегматик /омиротворен и спокоен/. Общуването с тези хора на пръв поглед изглежда трудно, заради тяхната тромавост и неподвижност. Въпреки това, те са верни приятели, на които може да се разчита за всичко. Тяхното вродено спокойствие и уравновесеност вдъхват доверие у събеседниците им. Флегматикът е консервативен тип, който е доволен от себе си и избягва промените, затова и от него няма да чуете изблици на възторг или желание за нови неща, които ще нарушат зоната му на комфорт.  

Холерик /темпераментен с лидерски качества/. Той е като клечка кибрит – „пали“ бързо. Склонен е да избухва в гняв и да проявява агресия. Хората от този тип са енергични и целеустремени. Те са готови да постигнат това, което искат, на цената на всичко. Холериците умеят да се забавляват и винаги искат да бъдат на лидерските позиции. Работят здраво и почти не се съобразяват с останалите.

Характери

Поведението на мъжете често зависи от привлекателноста на жените

Posted on by Character

rukaСтрува ли ви сте, че окръжаващите ви представители на силния пол са невежливи с вас? А оплаквате ли се често в социалните мрежи, че истинските мъже и кавалери вече са на изчезване? Може би е ужасно това, което ще чуете, и със сигурност ще ви разстрои, но според едно от водещите английски списания за психология – British Journal of Psychology – причината не е в тяхното възпитание или характер, а във вас. Медиата публикувала резултатите от изследване, което дало категорично потвърждение на тезата, че колкото по-харизматична е една жена, толкова по-благородно и джентълменски се държат мъжете в нейно присъствие.

Учените провели експеримент, в хода на който господата и дамите, участници в него, трябвало да играят в онлайн игра на благородство. Всеки от тях получил по три долара в началото на експеримента. По-нататък на участниците се предлагало или да запазят парите за себе си, или да ги дадат на някого, а ако се договорят помежду си, парите се удвоявали и се разпределяли между шестима от тях на случаен принцип. Мъжете били много по-склонни да жертват своите интереси, когато до тях била представителка на отсрещния пол, в същото време вноските на дамите не зависели от това дали до тях има кавалери и какви са те.

В друг експеримент мъжете активно участвали в благотворителни акции, когато се намирали в женско обкръжение.

Най-интересното обаче е, че те реагирали и на степента на привлекателност на дамите – колкото по-приятна била тази, която е в полезрението им, толкова по-активно те демонстрирали своето благородство. Учените даже предположили, че в известна степен се съревновават един с друг, за да възпроизведат впечатление у жените.

Какво излиза – че като цяло дамите влияят положително на господата, неволно подбуждайки ги да се държат като рицари, а привлекателните – особено! 🙂

Характери

Изкуството да избягваме конфликти

Posted on by Character

conflictsПо правило конфликтите – и между близки хора, и между не толкова близки – в повечето случаи избухват заради сериозни различия в мнението и в интересите. Също така безспорен факт е, че ако не съществуваше възможността да поговорим с другия, да обсъдим проблема, да намерим необходимия компромис, животът ни би бил една безкрайна битка без победители. Спорни ситуации винаги ще има и ние трябва да се научим да живеем с тях и да ги преодоляваме по възможно най-продуктивния начин. Стресираща работа, изключително високите темпове, с които се движи ежедневието ни, недостиг на време да вършим нещата, които обичаме – всичко това, а и още хиляди неща, могат да ни докарат до състояние, в което без видима причина да избухнем и да се отприщи дълго стаяваната нервност или недоволство от нещо. Това обаче не може да е дежурно оправдание за неспособността ни да контролираме поведението и емоциите си. Част от необходимия компромис в живота е да се стараем да сведем тези ситуации до минимум, а дори и когато се случват не по наша вина и инициатива, да се опитаме да запазим самообладание и да не стигаме до крайности. Ако все пак се стигне дотам, трябва да анализираме причините за конфликта, да си направим необходимите изводи и да вземем нужните поуки. Добрият анализ изисква много ясно да формулираме кои или какви са основните ни дразнители и да се научим да ги игнорираме или да ги избягваме. Примерно това може да е партньор или близък, които си позволява да крещи, да обижда, да нагрубява.  В такива моменти най-добре е да се опитаме да запазим спокойствие и с тих, но твърд глас да обясним, че подобно поведение не може да доведе до нищо добро. Или пък да излезем навън до момента, в който бурята е затихнала от само себе си. Възможните решения са много и в това е смисълът да се прави анализ на скандалите – да се знае най-подходящият начин за реакция, когато напрежението вече е ескалирало.

Характери

Можем ли да променим характера си?

Posted on by Character

Много хора с годините сами осъзнават недостатъците на своя характер и често си задават въпроса възможно ли е да го променят или поне да нанесат определени положителни корекции в него. Няма невъзможни неща, разбира се. Но промените в характера не са проста работа – поне не при всички. Най-малкото, защото никой през годините не ни е учил как да работим върху себе си, върху недостатъците си и затова обикновено резултатите не са забележителни. Това кара и много хора, а и много специалисти да си мислят, че на практика промените в характера са невъзможни. Като начало – характерът като типичен за човека начин на мислене, поведение, реакции не е константна величина, на практика той се променя в продължение на целия живот, не в основи, разбира се. Детската непосредственост по-късно се сменя от тийнейджърската поривност, на по-зрял етап от живота – пък със спокойна разсъдливост. На второ място голямо значение има и конкретната жизнена ситуация, в която се намира човек – няма спор, че всеки меланхолик при вида на мощна вълна от цунами ще побегне с бодростта на холерик. На работа човек може да бъде с един характер, вкъщи – с друг. Но да дадем отговор по същество. Може ли човек да промени характера си? Ами като се има предвид това, което казах по-горе, че човек в различни ситуации може да реагира поразличному, значи промяната не е мисия невъзможна и характерът не е застинала система. С определени лични усилия и компетентна помощ от специалист, ако това се налага, всеки би могъл да промени характера си към по добро. В този смисъл дежурното оправдание “Ами какво да направя, такъв ми е характерът”, не тежи.

Характери

Съпричастието

Posted on by Character

Емпатията е един доста популярен напоследък термин. И както често се случва зад наглед сложните понятия, всъщност стоят простички неща. Другото име на емпапията е съпричастие. Или това, на което англоезичните народи казват да умееш да се поставиш в обувките на другия – да разбереш неговите чувства, мисли, емоции, проблеми. Емпатията стои в основата на така нареченото просоциално поведение, което е много актуално в такива времена като сегашното – на сериозни финансови колапси, на природни катаклизми и екологични проблеми, на етнокултурни и религиозни конфликти и т. н, когато всеки един от нас се нуждае от повече съпричастие и подкрепа. И тук идва въпросът в човек по рождение ли е заложено чувството на съпричастие към другия, или то се развива по различни начини в последствие. Психологията като наука отдавна е дала отговор на тия въпроси чрез различни експерименти, които доказват, че човек изначално носи емпатийността – всеки в различна степен, разбира се – и тя може да бъде стимулирана и развивана още от най-ранна детска възраст. От рождение човек носи импулсите на състрадание и съпричастие, но от възпитанието зависи дали те ще бъдат потиснати, или развити. Има много начини, по които вродената емапатия може да бъде уловена и развита. Съприкосновението с доброто изкуство е един от тях. Книги, филми – те поставят човешки образ на проблемите, пренасят ни в света и опита на другите и по този начин ни насърчават да сме съпричастни с тях. Развиването на умението за активно слушане също е път, който води до съпричастност –  слушане не само на близките ни, но и на хора, изпаднали в нужда. Слушайки, ние персонализираме абстрактните социални проблеми, те придобиват конкретно човешко лице и това ни подпомага в емпатийното ни поведение.

Характери

Променят ли се хората?

Posted on by Character

Смятам, че човек не се ражда с характера си, а го гради докато е жив. Още от дете докато е възпитаван от родителите си всеки от нас започва да създава вътрешното си аз, което с течение на времето надграждаме, позовавайки се на опита си и решенията, които сме взели. Според мен човек е една динамична система, която не може да остане завинаги една и съща. Колкото и да се променят с годините някои хора остават едни и същи, с еднакви навици, разбирания и вярвания, мнения и избори.

Мисля, че обикновено това са тези хора, които не се учат от грешките си и са способни да допускат една и съща грешка множество пъти. За тези хора няма значение какво се случва около тях, те наподобяват консерва, която когато и да я отвориш винаги ще има един и същ вкус. Наистина е трудно да се промени из основи характера на човек, колкото е по-възрастен, толкова е по-трудно да се промени, защото са изминали повече години, в които този човек е градял себе си и характера си. Мисля, че хората намират сили да се изправят срещу характера си и да го променят само ако имат наистина добра причина и основание. Например ако си много избухлив и непрекъснато крещиш на приятелката си, а тя не може да понася това твое поведение, ако наистина я обичаш си готов да опиташ да се промениш. Дали ще успееш е друг въпрос, но самия опит е първата крачка към успеха.