Винаги ни се е искало някой да се появи и да ни даде една конкретна формула със съвети какво да правим и какво не, за да постигнем всичко, за което сме мечтали. Преди да се вслушаме в наставления или предложения, първото нещо, което трябва да направим, е да си зададем този прост, но същевременно много сложен въпрос: какво е успехът за мен? Ако имаме ясен отговор, тогава можем да помислим какво трябва да направим за да го постигнем.
Най-често хората смятат, че успехът е свързан с благополучие, удовлетворение от полученото, наслаждаване на вещи и пр., и че има само един начин за постигане му – чрез пари. Поради тази причина ние се стремим да бъдем по-добре платени в работата си, да имаме кола, къща, да притежаваме скъпи дрехи и бижута и чак накрая се учим „да бъдем някой в живота“, да имаме позиция и мнение.
Все повече хора обаче не търсят материалните неща за бъдещето си, а по-скоро имат съвсем различна представа за живота, в който им е приятно да правят това, което обичат, и то без да се притесняват какво мислят останалите за тях. Истината е, че каквато и да работим на първо място трябва да разберем каква е личността ни и от какво се нуждае. Едва след това може да помислим и за финансовата страна на живота.
Етикет: личност
Образованието
Методът Монтесори е вид научно образование, в основата на което лежи познанието за детското развитие. Този метод се базира на познатите закони за развитието на тялото и ума на децата.
Прогресът на науката е невероятно бърз. Човешкият ум е разкрил многобройните тайни на външния свят. Безбройните открития и изобретения са забележителни. Природата и законите, управляващи физическия свят , са изследвани в детайли. Същото внимание се отделя на човешкия ум, интелект и личност, които са виновни за всички тези постижения.
Научният подход, който характеризира нашето време, системното проучване на факти, установяването на принципи и тяхното използване – всички тези процедури, които се прилагат успешно, за да се разбере материалният свят, трябва да се използват целенасочено за улеснение на човешкия живот, разбиран като ум, интелект и личност.
Следователно образованието подпомага и защитава живота според собствените си правила за развитие. За да бъде образованието успешно, то трябва да познава тайните на живота, за да може да служи на човека по-добре и да развие потенциала му по правилния начин. Ако приемем, че образованието е в помощ на живота, то от това неизбежно произтичат две заключения. Първото е, че образованието трябва да започне с началото на самия живот. Второто заключение е, че образованието не може да продължава да се разбира само като обучение – термин, който се приема за негов синоним и до ден днешен.
Малките мании, в които се влюбваме
Винаги съм се изумявала на любовта – това толкова силно чувство, което ни връхлита внезапно и което търсим сякаш цял живот. И не е ли изумително как, когато намерим нашата сродна душа, се влюбваме дори в неговите/нейните малки мании, странности и навици.
Няма как да не сте забелязали, че в течение на времето двойките много често започват да си приличат, да взимат по нещо един от друг и да проявяват любопитство към интересите на другия. Познавам мъже например, които след като са ходили с приятелките си няколко пъти на шопинг, вече започват да обръщат по-голямо внимание на външния си вид и да познават някои от най-известните марки. Общо взето спират да пазаруват на принципа – купувам си и тениски, и дънки, и всичко друго от първия магазин, в който вляза…
Двойките често се захласват и по едни и същи книги – стига да не са като розовите романи, привични само за единия пол. Ако един човек се заплесне по като поредица като Песен за огън и лед, почти сигурно е, че ще говори за това на своята половинка, която от своя страна също ще прояви интерес и може да се заплесне. Така имате обща тема за разговор и обща мания. Страхотно е!
Това обаче не са онези мании, за които тръгнах да ви говоря от самото начало. Те са малки, лично ваши са и докато част от приятелите ви им се дразнят, то половинката ви ги обича. Може би е това колко сте сънени рано сутрин и колко нечленоразделно говорите, докато не изпиете първото си кафе за деня. Може би е рошавата ви коса, когато се надигнете от леглото и още не сте я вкарате в ред. Или пък начинът, по който си прехапвате устната, когато сте притеснени. Нетърпението и прекомерното ви въодушевление, когато ви предстои да пътувате, да ходите на гости, на театър, кино или просто на разходка в близкия парк…
Знаете как е, всеки от нас притежава индивидуалност, странности и качества, които за всички останали може да са необичайни, необясними, ненормални и дори дразнещи, но човекът до вас ги обича. Не може да си ви представи без тях! Ще ми кажете ли какви са вашите малки странности и сладки мании 😉
Предпочитания, не органичния
Това, което харесваме и което правим, неминуемо се отразява на същността ни и ни променя.
В последно време си мисля и ми се струва, че е все по-добре, ако имаме предпочитания в области като музика, филми, книги, сценични постановки, храна и т.н., но без да са затворени откъм други възможности. Добре е да знаем какво ни харесва и какво не, да си изградим индивидуалност и т.н., но предпочитанията ни не бива да се превръщат в ограничения.
Хубаво е да сме толерантни към вкуса на другите и да проявяваме разбиране в различията между хората, защото, ако всички бяхме еднакви, светът щеше да е едно много по-скучно място.
Вярвам освен това, че различията обогатяват хората и ако общуваме с по-различни от нас, можем да спечелим много. Те ще ни кажат неща, които няма как да разберем, ако се ограничаваме само в нашето тясно поле на интереси. Освен това мисля, че ако попаднете в област, която ви е била непозната преди, няма как да знаете предварително дали тя ще ви хареса или не. С други думи, опитайте се да бъдете по-широко скроени. Вярвам, че с подобна нагласа, можем само да спечелим.
Конте?
Чували ли сте това определение за някого? Със сигурност. Макар да звучи малко архаично. А знаете ли какво точно означава? Ами обикновено се използва за мъже, които отделят прекалено голямо внимание на външния си вид. За които е изключително важно какви точно дрехи носят, къде и как се подстригват, какъв парфюм използват и като цяло какъв общ изглед имат, а и какво впечатление оставят у останалите. Поведението на тези представители на силния пол често напомня на движенията на паун, който разтваря опашката си, за да се покаже. Те постоянно се любуват на себе си , постоянно се оглеждат – не само в огледалото, но и във погледите и възхищението на околните.
Разбира се, макар този типаж днес да е претърпял някои модификации, да се ползва от съвременните достижения на козметичната индустрия, а и от новото си име – метросексуален – винаги е съществувал. Мъжете с ярко изразено отношение към модата са съществували от най-древни времена и пак оттогава са се радвали на всеобщото одобрение от страна на жените. И тогава, и сега тези хора често се определя като повърхностни, като една красива и перфектна опаковка, но без особено съдържание. Така ли е наистина и може ли само по тези характеристики да правим такива генерални заключения. Разбира се, че не. Да, има хора, за които това е самоцел и вкарват целия си потенциал и всичката си енергия в осигуряването на перфектен външен вид. Но има и такива, за които начинът, по който изглеждат, показва отношението и уважението им към собствената им личност. Които имат ясното съзнание, че едно качествено съдържание заслужава една прилична обвивка. Е, за да разберем дали става въпрос за първия или за втория вид, трябва време. Но не много. 🙂
Защо е лошо да си умен нарцис?
Продължавам да списвам блог с проблеми, свързани с личността, няма преориентация към цветарството. Ще говорим за гръцка митология и свързан с нея термин за тип личност. Нарцис е герой от гръцката митология, израснал красив и личен младеж и всички девойки се влюбвали в него, той обаче не обръщал внимание на никоя от тях. В него обаче се влюбила и нимфата Ехо – Нарцис отблъснал и нея. Но с нимфите шега не бива, както и с отхвърлените жени, митологията разказва, че те успели да накарат богинята на правосъдието да го накаже и да се влюби в собствения си образ. Така един ден на връщане от лов, той се спрял до едно езеро, видял в него собствения си образ и толкова много го харесал, че се влюбил в него. Навел се да целуне образа си, паднал в езерото и се удавил. Това е митологията, оттам идва и нарицателното нарцис, тип човешки характер – човек, който толкова много се харесва, че всичко друго няма значение. И към темата защо е лошо да си умен нарцис. Ами защото нарцисизмът пропилява ума. Човек толкова много се харесва, че винаги подценява другите, а няма нищо по-лошо от това да подцениш противник или просто да подцениш някого. Изненадите, при това не особено приятни, винаги са налице. Затова е лошо да си умен нарцис. По-добрият вариант е да си глупав нарцис. Поне не губиш нищо, не пропиляваш акъл от его, защото просто няма какво да пропиляваш. Пък на всичкото отгоре и се харесваш.
Характерът зависи от средата
Както изглежда характерът се гради от ранна детска възраст и обкръжаващата среда има огромно значение за това какъв ще бъде крайния резултат. Най-важна е средата в дома, а от особено голямо значение е дали имаш братя и сестри, както и кое подред дете си. Ако в семейството няма други деца и ти си единственото се предполага, че си заобиколен от много внимание. Опасността тук е в това, че повечето такива деца получават помощ за всичко и трудно се научават да правят неща сами за себе си. От друга страна пък те израстват общувайки в по-голямата част от детството си с възрастни, което ги кара да се сравняват с тях, в резултат на което развиват усещането за непрекъсната слабост и несъвършенство. Най- голямото дете се смята, че трябва да бъде малко по-умно от останалите си братя и сестри, тъй като преди да се появят те то е получавало всичкото внимание на родителите си. За сметка на това в много случаи е изкупителна жертва, отнася наказания за сметка на по-малките, освен това му се налага и да се грижи за тях. Средното дето в семейството винаги има различни проблеми свързани с личността. За него е трудно да привлече вниманието на семейството към себе си поради факта, че най-голямото винаги е на пиедестал, защото е първородното, най-малкото се нуждае от грижи и внимание, заради невръстната си възраст. В резултат на, което то винаги страда от липса на внимание и трудно се самооценява и самоидентифицира.
Себеоценка
Да се погледнеш отстрани и сам да дадеш оценка на поведението и личността си е едно от най-трудните неща. Много малко хора са способни да гледат трезво на себе си и като страничен наблюдател, безпристрастно да могат да посочат грешките и недостатъците си. Разбира се когато става дума са положителни черти и страни на характера, всеки един от нас лесно може да посочи тези, за които смята че му носят позитиви. Много по-лесно е да видиш плюсовете си, отколкото да осъзнаеш какви са минусите ти. Повечето хора са вглъбени в себе си до толкова, че смятат че са идеални или символизират съвършенството. Дори когато някой дръзне да изтъкне недостатъците им, те надменно не могат да повярват, че е възможно да имат нещо друго освен положителни страни. Други пък са наясно със себе си, познават се, гледат напълно осъзнато върху грешките си, характера си и поведението си, но се харесват такива, каквито са. Смятат, че ако променят някоя от своите негативни черти, могат да променят и позитивните, за това те обикновено не искат да се променят, а ревностно пазят самоличността си. В други случаи се наблюдава как хората с неясна оценка за себе си сляп о се доверяват на околните, които им посочват неща, които трябва да променят. А те доверчиво се стараят да се харесат на останалите, като им вървят по свирката. Всички имаме своите позитиви и негативи, някои от тях трябва да променим с цел да бъдем по-добри хора, но в повечето случаи сме идеални, така както сме се изградили с течението на времето.