Както изглежда характерът се гради от ранна детска възраст и обкръжаващата среда има огромно значение за това какъв ще бъде крайния резултат. Най-важна е средата в дома, а от особено голямо значение е дали имаш братя и сестри, както и кое подред дете си. Ако в семейството няма други деца и ти си единственото се предполага, че си заобиколен от много внимание. Опасността тук е в това, че повечето такива деца получават помощ за всичко и трудно се научават да правят неща сами за себе си. От друга страна пък те израстват общувайки в по-голямата част от детството си с възрастни, което ги кара да се сравняват с тях, в резултат на което развиват усещането за непрекъсната слабост и несъвършенство. Най- голямото дете се смята, че трябва да бъде малко по-умно от останалите си братя и сестри, тъй като преди да се появят те то е получавало всичкото внимание на родителите си. За сметка на това в много случаи е изкупителна жертва, отнася наказания за сметка на по-малките, освен това му се налага и да се грижи за тях. Средното дето в семейството винаги има различни проблеми свързани с личността. За него е трудно да привлече вниманието на семейството към себе си поради факта, че най-голямото винаги е на пиедестал, защото е първородното, най-малкото се нуждае от грижи и внимание, заради невръстната си възраст. В резултат на, което то винаги страда от липса на внимание и трудно се самооценява и самоидентифицира.
Етикет: личност
Себеоценка
Да се погледнеш отстрани и сам да дадеш оценка на поведението и личността си е едно от най-трудните неща. Много малко хора са способни да гледат трезво на себе си и като страничен наблюдател, безпристрастно да могат да посочат грешките и недостатъците си. Разбира се когато става дума са положителни черти и страни на характера, всеки един от нас лесно може да посочи тези, за които смята че му носят позитиви. Много по-лесно е да видиш плюсовете си, отколкото да осъзнаеш какви са минусите ти. Повечето хора са вглъбени в себе си до толкова, че смятат че са идеални или символизират съвършенството. Дори когато някой дръзне да изтъкне недостатъците им, те надменно не могат да повярват, че е възможно да имат нещо друго освен положителни страни. Други пък са наясно със себе си, познават се, гледат напълно осъзнато върху грешките си, характера си и поведението си, но се харесват такива, каквито са. Смятат, че ако променят някоя от своите негативни черти, могат да променят и позитивните, за това те обикновено не искат да се променят, а ревностно пазят самоличността си. В други случаи се наблюдава как хората с неясна оценка за себе си сляп о се доверяват на околните, които им посочват неща, които трябва да променят. А те доверчиво се стараят да се харесат на останалите, като им вървят по свирката. Всички имаме своите позитиви и негативи, някои от тях трябва да променим с цел да бъдем по-добри хора, но в повечето случаи сме идеални, така както сме се изградили с течението на времето.