Знаете ли какво означава един човек да бъде небинарен? За мен това бе нова дума, която влетя в речника ми от едно, разбира се, звездно признание. Става въпрос за разкрието на певицата и актриса Деми Ловато, която заяви, че вече не се определя като мъж или жена и иска към нея да се обръщат с те/тях. Именно това е и значенето на думата небинарен.
След кратко проучване се оказа, че и други звезди са преминали към това обръщение. Има даже един парадоксален случай със Сам Смит, който не може да получи музикална награда, защото не спада към никоя от категориите за мъж/жена изпълнител. От институцията обаче казват, че ще помислят за промяна на категориите, но това все пак е дълъг процес и трябва да е добре обмислен.
Именно оттук пък се замислих и какво очаква света ни. Дали след години няма да се върнем назад и да си спомним, че някога са съществували думите мъж и жена? Ако наистина все повече хора не се определят от единия или другия пол, означава ли, че и битовизмите ни ще се променят драстично? А ще се получи ли поява на трети пол „те“?
Всъщност май този процес вече е започнал. Тенденцията около новото обръщение идва от LGBT организациите, които наричат себе си „азбучна мафия“. Тъй като те подкрепят различните полове, определящи се от самите хора. Така, по тази логика, може да има не два или три пола, а множество – дори за всекиго по отделно, ако желае.
Не пиша този материал с хейт или нещо подобно. Просто се опитвам като го напиша, да осъзная малко по-добре какво се случва. А вие, моите читатели, имате ли мнение по темата? Какво мислите за небинарените хора? Не е необходимо да пишете, просто си помислете.
Етикет: хора
Човек може да се справи с всичко
Скоро влязох в спор с една моя колежка, която твърдеше, че хората нямат вина за това, че са тръгнали по „лош“ път. Разговорът ни беше обвързан с употребата на наркотични вещества, злоупотребата с алкохол и кражбите. Нейната теза се въртеше около това, че като си попаднал в дадена среда и обстоятелства, те те моделират и не ти позволяват да развиеш доброто у себе си и да се впишеш пълноценно в обществото.
За мен обаче всичко е въпрос на личен избор. Да, може би някои хора не са виновни за това, че са се родили в такива семейства или са израснали в такава среда, но е било техен избор да й се поддадат.
Според мен хората сме изключително гъвкави същества, които можем да се приспособим към абсолютно всичко и в същото време можем да преодолеем абсолютно всичко. Единственото, с което не можем да се справим без външна намеса е сериозна болест. Но в тази насока има някои впечатляващи примери, които доказват обратното.
Моето становище е, че всичко е въпрос на личен избор. Дори и да си се родил на грешното място, в грешната среда, ако искаш, можеш да се откъснеш от тях и да поемеш по пътя, който си си избрал. Най-малкото няма да употребяваш наркотици, да продаваш тялото си и т.н. Защото за мен това е лесният път. Ако искаш да постигнеш нещо със себе си, едва ли би искал да се плъзнеш по тази пързалка и да се озовеш на дъното на обществото.
Пътят едва ли ще е лесен. И най-вероятно ще има много моменти, в които ще ви се иска да се откажете от това и да се обърнете към по-лесното. Но упоритостта и постоянството винаги се награждават в един момент. В тази връзка, преди време гледах интервю с една от вече бившите ни гимнастички, която е печелила и медал на Олимпиада. Тя разказваше за това, че се е хранила с по едно яйце на ден и в същото време е тренирала толкова много. Лишения, болка, страдания… Но е имала цел и тя се е осъществила. Ето това вече е един прекрасен пример за това на какво е способна човешката психика.
Споделете и вашето мнение по темата в коментар. Ще се радвам да го науча!
Можем ли да бъдем различни от множеството
Това е въпрос, който винаги е тормозил творците. Тема, която присъства в голяма част от литературните произведения, заложена е в много творби от изкуството и филмовото изкуство.
Сега попаднах на едно анимирана късо филмче, което много силно отразява действителността, в която живеем и как се превръщаме в плъхове, които са водени от една едничка стръв, обещаваща щастие.
Вижте го и вие и кажете дали сте съгласни с него или имате по-различно виждане върху живота и обществата.
https://www.facebook.com/EhUniverso/videos/158286891586327/
За книгите и хората
Първото впечатление е нещо важно. Много важно. Лесно и бързо създаваме положително или отрицателно такова, а то после може да има дългосрочни ефекти, които да не успеем да преодолеем със седмици, месеци… години.
Създаваме си представа за хора, които не познаваме лично, не сме говорили очи в очи с тях и може по никакъв начина да не са свързани пряко с нас. Извън традиционните начини, по които градим мнението си за хората, има обаче още един – на база това какво четат.
Често виждаме във влака, рейса, метрото, самолета, чакалнята, на опашка някъде и т.н. различни хора да четат. И нали знаете, любопитството е голяма работа. Всеки път се навеждаме да видим корицата на книгата, която прелиства непознатия ни съсед.
И изведнъж някоя от следните мисли минава през главата ни:
– О, блудкава история, защо въобще я чете, не си струва. Наистина ли ти харесва, що за човек си?
– Поредното фентъзи… никнат като гъби и не разбирам защо се четат толкова много. Явно това е поредния индивид, който иска да избяга от реалността.
– Хм, това изглежда като сериозна книга, този човек сигурно е доста умен…
– Каква е тази книга, не я знам, не е известна. Дали си струва вниманието, а ти защо се занимаваш с нея?
– О, руски автор. Какво, защо, вече не сме във времето на соца, можеш да четеш и други неща.
– Какъв е този еротичен роман, защо го четеш, да не би да…
Има още много и много примери, но сигурно сте схванали идеята. Така че, да. Склонни сме да си градим мнение за хората на база това какво четат. Има обаче начини да се предпазите от този ефект. Скривайте кориците, като ги подвързвате, слагате в калъф или правите нещо друго. Електронните книги също са добър похват. Все пак те въобще нямат корица.
Нахалството
Може би нахалството е едно от негативите според мен качества на един човек. Нахалните хора въпреки всичко, колкото и да са нехаресвани, колкото и да са подминавани, някои от тях преуспяват именно на база това си качество от характера. Обикновено, когато хората преминават границата на нормалното държание и стават нахални, те не осъзнават за това. Те трудно могат да се погледнат отстрани и да направят извод как може да изглеждат в очите на другите. Редовно се сблъсквам с такива хора, има ги навсякъде в България. Може би самия манталитет предразполага по-големия брой на нахалните хора. Може би все повече хора оценяват прословутото „С нахалство към прогрес“, но не мога да приема това качество за положително. Много често това нахалство от тяхна страна, може да се превърне в наглост ако им позволите. Например много са ми неприятни хората, които постоянно разпитват за неща, които не са тяхна работа и ако си малко по-мекушав и направиш грешката да им кажеш, тази информация в техни ръце може да се използва по много начини, повечето от които негативни за теб. Не бих се учудила големите скандали за идеите, спечелили милиони, да са открадните от някой идеен, но мекушав човечец, който е споделил за идеята си, но е нямал възможността да я осъществи. Затова моят съвет е избягвайте нахалниците, не казвайте абсолютно всичко на всеки, бъдете скромни, защото „Скромността краси човека“.
Импулсивност
Едно качество на характера, за което много се спори дали е положително или не, е импулсивността на хората. Това е онова поведение, когато човек прави или казва нещо без много да се замисля. В едни случаи тази черта може да ни бъде много полезна, защото ни прави интересни и непредсказуеми за останалите.
Дава ни възможност да бъдем различни и да можем да изненадваме хората около себе си. Прави ни откровени и открити, а всеки човек обича да му се казва истината, макар понякога да не е много приятна. Да действаме импулсивно е да следваме някакви свои желания и мисли, появили се на момента или пък такива, които се опитваме да избегнем дълго време. В други ситуации обаче, когато правим и говорим неща без да мислим за никого освен за себе си е много по-вероятно това качество да ни донесе негативи отколкото позитиви. Тогава е възможно да нараним много хора, които всъщност обичаме. Когато искаме да сме импулсивни е добре да не правим глупави неща, за които на сутринта можем да съжаляваме или да установим, че са променили живота ни. Колкото и да се оставим на емоциите и желанията си без много-много да му мислим винаги е добре една част от нас да е наясно какво всъщност прави, в противен случай се стига до безброй грешки. Но те се допускат само по веднъж, все пак ако направиш нещо повече от два пъти значи просто ти харесва.
Инат
Когато упорстваме много или макар да знаем, че не сме прави за нещо, но не си признаваме, ни казват, че сме много инати. Това е една много интересна черта на характера, която може да се прояви при много различни хора. Аз лично съм много ината и ми е трудно да определя дали това е в плюс или в минус за мен. Може би съществуват и двата варианта, защото когато се захвана с нещо дори да ми е трудно не го оставям и не се отказвам. Друг път когато водя спор с някой и твърдя нещо дори да разбера в последствие, че греша, съм толкова ината, че трудно си признавам. Това определено е лошо, защото трябва да можем да признаваме пораженията и грешките си, това е лесно обаче само на теория. Инатите хора обикновено имат много успехи в живота си, ако съумеят да насочат това свое качество в правилната посока, където то да бъде продуктивно и да носи позитиви. Имам много познати, които са толкова инати, че както се казва по гръб не падат. С тях обаче е трудно да се излезе на глава, защото дори да им се обясни къде бъркат или да им се даде по-добър вариант за нещо те си знаят своето.
Променят ли се хората?
Смятам, че човек не се ражда с характера си, а го гради докато е жив. Още от дете докато е възпитаван от родителите си всеки от нас започва да създава вътрешното си аз, което с течение на времето надграждаме, позовавайки се на опита си и решенията, които сме взели. Според мен човек е една динамична система, която не може да остане завинаги една и съща. Колкото и да се променят с годините някои хора остават едни и същи, с еднакви навици, разбирания и вярвания, мнения и избори.
Мисля, че обикновено това са тези хора, които не се учат от грешките си и са способни да допускат една и съща грешка множество пъти. За тези хора няма значение какво се случва около тях, те наподобяват консерва, която когато и да я отвориш винаги ще има един и същ вкус. Наистина е трудно да се промени из основи характера на човек, колкото е по-възрастен, толкова е по-трудно да се промени, защото са изминали повече години, в които този човек е градял себе си и характера си. Мисля, че хората намират сили да се изправят срещу характера си и да го променят само ако имат наистина добра причина и основание. Например ако си много избухлив и непрекъснато крещиш на приятелката си, а тя не може да понася това твое поведение, ако наистина я обичаш си готов да опиташ да се промениш. Дали ще успееш е друг въпрос, но самия опит е първата крачка към успеха.
Противоположностите се привличат
Казват, че хората с противоположни характери се привличат, но дали е така? Аз мисля, че е твърде пресилено да отдаваме отношенията между хората на законите на физиката, но лично аз съм се сблъсквала и с двата случая – двойка от противоположности и двойка със сходни интереси. Смятам, че привличането между напълно различни хора е предизвикано от непознатото и неизвестното.
Все пак по-интересно би ти било с някой човек, от който можеш да научиш нещо, който прави всички неща различно от теб и мисли различно от теб. Да, но този интерес бързо стихва в случаите, когато разбереш, че човека има напълно различно ежедневие, навици и привички и изобщо понякога се оказва, че този човек е толкова различен, че дори не го познаваш. Тогава се връщаме отново на двойката със сходни интереси, която на пръв поглед скучна се оказва по-стабилна и обещаваща. Все пак колкото и да си приличат по характер двама души те никога не могат да бъдат напълно еднакви, дори еднояйчните близнаци, които на практика изглеждат по един и същ начин са напълно различни хора. Понякога е добре до себе си да имаш човек, който да прилича на теб, за може да те разбере. И в крайна сметка в течение на една дълга връзка, колкото и да са различни хората се уеднаквяват и споделят общо ежедневие.
Характерно за този блог
Съществуват толкова много характери, колкото са и хората на земята, но между тях има и също толкова много общи неща. Всички тези общи черти и белези на характерите ни карат да се опитваме да ги класифицираме по някакъв начин. И въпреки че според мен нито един човек не може да бъде поставен в рамка, която да остане не прескочена завинаги, съм на мнение, че добрият живот произтича от доброто познаване на хората. Това е един блог за опознаване на същността на характерите, за това как да определяме хората, как да засилим положителните черти на характерите си и да намалим влиянието на отрицателните, за да постигнем успех във всяко едно начинание.