Смятам, че човек не се ражда с характера си, а го гради докато е жив. Още от дете докато е възпитаван от родителите си всеки от нас започва да създава вътрешното си аз, което с течение на времето надграждаме, позовавайки се на опита си и решенията, които сме взели. Според мен човек е една динамична система, която не може да остане завинаги една и съща. Колкото и да се променят с годините някои хора остават едни и същи, с еднакви навици, разбирания и вярвания, мнения и избори.
Мисля, че обикновено това са тези хора, които не се учат от грешките си и са способни да допускат една и съща грешка множество пъти. За тези хора няма значение какво се случва около тях, те наподобяват консерва, която когато и да я отвориш винаги ще има един и същ вкус. Наистина е трудно да се промени из основи характера на човек, колкото е по-възрастен, толкова е по-трудно да се промени, защото са изминали повече години, в които този човек е градял себе си и характера си. Мисля, че хората намират сили да се изправят срещу характера си и да го променят само ако имат наистина добра причина и основание. Например ако си много избухлив и непрекъснато крещиш на приятелката си, а тя не може да понася това твое поведение, ако наистина я обичаш си готов да опиташ да се промениш. Дали ще успееш е друг въпрос, но самия опит е първата крачка към успеха.
