Понятието егоизъм е познато на всички. Не всички обаче го натоварват с един и същи смисъл – едни приемат егоизма като положителна човешка проява, част от природния инстинкт за оцеляване и самосъхранение, а други – като силно отрицателна проява на човешкия характер. Една от условните прояви на егоизма е употребата на местоимението аз. Аз искам, аз обичам, аз решавам… Но действително ли това е егоизъм. Да, в хубавия смисъл на думата, това е егоизъм. Здравият, в мярка развит егоизъм, е присъщ на всеки и без него нито един човек не би могъл да се осъществи като личност. Което значи едно-единствено нещо, че всички ние, без изключение, сме егоисти. И това, в умерени количества, е изключително полезно за нас. Егоизъм в мярка може да бъде определен като двигател на прогреса. Защото всеки човек си поставя някакви цели и ако егоизмът му е здрав и в норма, той преследва и постига целите си, задоволявайки егото си, но никога не на всяка цена и никога, причинявайки вреда на околните. Разумният егоист не ходи по трупове, за да постигне целите си. Което обаче не може да се каже за другия вид егоизъм – нездравия, прекаления, превърнат в смисъл на живота, егоизъм в превъзходна степен, недопускащ ничие друго мнение, освен собственото, абсолютно безкомпромисния. Този прекомерен егоизъм не е полезен нито за човека, който го притежава, още по-малко за околните. Нездравият егоист може да изгради блестяща кариера, блестящ живот, но постигайки целите си без оглед това, какво причинява на другите, той винаги ще е обречен на самота и на социални връзки, които са далече от понятието приятелство.
Етикет: характер
Име и характер
Напоследък все повече сред психолозите се налага мнението, че съществува известна връзка между името на човек и неговия характер, съдбата му. Затова те съветват родителите да бъдат много внимателни, когато избират име на детето си – да се замислят какво бъдеще искат за своето дете, каква роля искат да има то в обществото и какъв характера и да съобразят с това, наричайки го. Съществува теория, според която характерът на човек може да се определи, като се вземат предвид датата му на рождение, родното място и името. Тази теория обаче не е от вчера – още от дълбока древност изборът на име на новороденото дете е бил от огромно значение – родителите подхождали много внимателно, тъй като смятали, че всяко име има свое особено значение, своя вибрация, която може да определи характера на детето и да предначертае неговото бъдеще. Не са били редки случаите, когато са кръщавали детето с по няколко имена – като заклинание да има таланти в много посоки. Българската традиция също е отдавала огромно значение на избора на име на детето и се е вярвало, че името може да промени съдбата – наричали са децата с пожелателни имена, например Елица, за да е стройно момичето като ела, Добрина, за да е добро; със защитни – Здравка, за да е здраво детето и т. н. И изглежда в тия вярвания има някакво зрънце истина, защото днес много психолози при направени тестове намират много сходни черти в характерите и съдбите на хора със еднакви имена. Те допускат, че може би става въпрос за вибрации на фонетично ниво, но така или иначе сходствата са налице. Хора с имена, в които има твърди звуци – Александър, Димитър, Маргарита – обикновено се отличават с твърдост на характера и упорство. И обратно хора с мелодични имена – Валентин, Милена, Лиляна – са хора с мек и компромисен характер. Каквото и име обаче да са ни дали родителите, то не може да бъде оправдание за цял живот – в крайна сметка избора на съдба в голяма степен си е наш.
Характерът според домашните любимци
Има нещо, което може да ви ориентира много добре за характера на човек, когото не познавате, и това е изборът му на домашен любимец. И в това няма нищо случайно, защото това, дали човек ще избере да гледа рибки, котка, куче или пък някакъв гризач, много често зависи от неговия характер. Хората, които са избрали да отглеждат рибки, обикновено са хармонични, търпеливи и спокойни, обичащи съзерцанието. Хората, които отглеждат кучета, не може да сложим под общ знаменател, защото кучетата са много различни. Ако обаче по-общо ги разделим на едри и дребни кучета, може да се твърди, че стопаните на едри породи са хора, разточителни и обичащи разкош и същевременно търсещи защита от някого или нещо. Собствениците на дребни кучета обикновено са с по-нежна, по-ранима душевност, много романтични и влюбчиви. При кучетата трябва да отделим и една специална категорията на хора, които отглеждат агресивни породи – обикновено те са несигурни и дълбоко комплексирани. Хората, които отглеждат като домашен любимец котка, пък се различават по това, дали са избрали късокосместа или дългокосместа порода. Тези, избрали писана с къс косъм, са открити – нищо не крият и от нищо не се стесняват, отзивчиви са и винаги готови да помогнат на околните. Пухкавите котки характеризират стопаните си като нежни, гальовни и обичащи комфорта. Към хората, решили да отглеждат гризачи, трябва да бъдете внимателни. Обикновено те са изключително прикрити и недоверчиви към околния свят, в който влизате и вие. Затова тези хора са много мнителни, държат се изпитателно и трудно вземат решение да приемат някого в близкия си кръг.
Възрастните хора и промените в характера
Сигурно много често ви се е случвало да чуете реплики, отнесени към възрастен човек, абе той, като беше млад, не беше такъв, ама като остаря, се промени. Затова днес ще поговорим за това настъпват ли с напредването на възрастта определени промени в човешкия характер. В научната литература е широко застъпена тезата за заостряне или огрубяване на определени личностни черти в етапа на старостта. Например хора, които в младостта си са били тревожни и мнителни с възрастта стават още по-тревожни, мнителни и подозрителни, у пестеливите пестеливостта често преминава в алчност и стиснатост, подхранвани от постоянния страх на възрастните хора да не бъдат ограбени или да не завършат живота си в бедност, при трети принципността и твърдата позиция от младежките им години често преминава в нетърпимост към чуждото мнение и обявяване на война на околните. Емоционалната невъздържаност при други се заостря до степен на взривна агресивност и често до пълна невъзможност за контрол над емоционалните реакции. През този етап от живота съвсем обяснимо се засилват и притесненията за здравословното състояние, често достигащи до хипохондрия, неувереността в бъдещето заради намалените от възрастта жизнени и социални перспективи. Наред с тия промени в не толкова положителна посока, старостта понякога води и до доста положителни личностни промени. Често при възрастни хора се забелязва една умиротвореност, отстъпление от дребните житейски страсти, осмисляне на истински ценните неща в живота, омекотяване на противоречивите черти в характера, адекватна оценка на възможности и способности. Така че да – с възрастта действително настъпват личностни промени, но никак не е задължително те да са само лоши или само добри. Много често, както и при други неща в живота, истината е някъде по средата.
Личи ли си характерът от почерка?
Характерът на човек си личи по особеностите на почерка му. И за невярващите ще кажа, че има специална наука, която се занимава с това – графология. Графологията се занимава с изучаването на почерците от гледна точка на отразените в тях характерологични особености на пишещия. Приема се, че мъжкият почерк се отличава от женския по много показатели – по наклон, по равномерност, по начина на оформянето на ъглите. Размерът на почерка пък говори за общителността на притежателя му. Тези, които имат по-едър почерк, са хора с по-широка кройка, лесно намират общ език с околните и се радват на много приятели. Собствениците на ситен почерк са прикрити и потайни. Ако буквите са заоблени, пишещият е добър и отзивчив, но ако са ъгловати, много вероятно е притежателят им да е егоист. Тези, които пишат калиграфски, са хора на дисциплината, но трудно вземат самостоятелни решения и проявяват самоинициатива, те са идеалните изпълнители. Спокойният характер пък личи от подредения и четлив почерк, докато избухливият прозира зад разхвърляния и трудно четим почерк. Ако буквите са без прекъсвания помежду си, писал ги е човек със силно развита логика, ако обаче стоят съвсем отделени една от друга, притежателят им по-скоро е човек на интуицията. Наклонът на почерка също може да бъде сигнал, по който графолозите да направят изводи за характера на човек – силният наклон вляво издава силно влюбчиви хора, при които чувствата надделяват над разума, а наклоненото надясно писане – хора, силно разсъдъчни и разумни. Най-добрият вариант обаче е, когато почеркът не отива нито наляво, нито надясно – при такива хора разумът и чувствата са в пълно равновесие, те живеят в пълна хармония със себе си и с околните.
Религията и характера
Дали религията оказва влияние на нашия характер е един много интересен въпрос. Да се отговори на него обаче е доста трудно. Въпреки това какво въздействие могат да имат нашите вярвания върху нас е много относително. По-скоро религията оказва влияние върху нашето поведение, ако се има в предвид спазването на десетте божи заповеди, които макар елементарни на някои хора им е много трудно да спазват. Нещата, в който вярваме са само една част от всички наши качества, които изграждат характера ни и ни правят, такива каквито сме. В никакъв случай религията и вярванията ни не бива да заемат превес и да ни определят като хора. Тогава се получава един вид религиозен фанатизъм по мое мнение. Всеки от нас вярва в нещо, било то в някой конкретен бог на някоя религия, било то в науката или в природата. Религията по мое мнение е създадена с добра цел, да помага на хората да разграничават доброто от лошото. В съвремието обаче религията е причина за вражди между хората, омраза, разграничаване, войни подтиквани от странни религиозни доводи. Религията се ползва за манипулация, дали ако никой не беше казал на хората отвлекли самолетите, които се блъснаха в търговския център на 11 септември те щяха да го направят сами. Да позволиш на някого да ти казва какво да правиш още повече, да те кара да нараняваш други невинни същества не бих нарекла вярващ човек, а идиот. Всеки вярва, в каквото поиска и е такъв, какъвто поиска.
Характерът зависи от средата
Както изглежда характерът се гради от ранна детска възраст и обкръжаващата среда има огромно значение за това какъв ще бъде крайния резултат. Най-важна е средата в дома, а от особено голямо значение е дали имаш братя и сестри, както и кое подред дете си. Ако в семейството няма други деца и ти си единственото се предполага, че си заобиколен от много внимание. Опасността тук е в това, че повечето такива деца получават помощ за всичко и трудно се научават да правят неща сами за себе си. От друга страна пък те израстват общувайки в по-голямата част от детството си с възрастни, което ги кара да се сравняват с тях, в резултат на което развиват усещането за непрекъсната слабост и несъвършенство. Най- голямото дете се смята, че трябва да бъде малко по-умно от останалите си братя и сестри, тъй като преди да се появят те то е получавало всичкото внимание на родителите си. За сметка на това в много случаи е изкупителна жертва, отнася наказания за сметка на по-малките, освен това му се налага и да се грижи за тях. Средното дето в семейството винаги има различни проблеми свързани с личността. За него е трудно да привлече вниманието на семейството към себе си поради факта, че най-голямото винаги е на пиедестал, защото е първородното, най-малкото се нуждае от грижи и внимание, заради невръстната си възраст. В резултат на, което то винаги страда от липса на внимание и трудно се самооценява и самоидентифицира.
Нахалството
Може би нахалството е едно от негативите според мен качества на един човек. Нахалните хора въпреки всичко, колкото и да са нехаресвани, колкото и да са подминавани, някои от тях преуспяват именно на база това си качество от характера. Обикновено, когато хората преминават границата на нормалното държание и стават нахални, те не осъзнават за това. Те трудно могат да се погледнат отстрани и да направят извод как може да изглеждат в очите на другите. Редовно се сблъсквам с такива хора, има ги навсякъде в България. Може би самия манталитет предразполага по-големия брой на нахалните хора. Може би все повече хора оценяват прословутото „С нахалство към прогрес“, но не мога да приема това качество за положително. Много често това нахалство от тяхна страна, може да се превърне в наглост ако им позволите. Например много са ми неприятни хората, които постоянно разпитват за неща, които не са тяхна работа и ако си малко по-мекушав и направиш грешката да им кажеш, тази информация в техни ръце може да се използва по много начини, повечето от които негативни за теб. Не бих се учудила големите скандали за идеите, спечелили милиони, да са открадните от някой идеен, но мекушав човечец, който е споделил за идеята си, но е нямал възможността да я осъществи. Затова моят съвет е избягвайте нахалниците, не казвайте абсолютно всичко на всеки, бъдете скромни, защото „Скромността краси човека“.
Стремеж към уникалност
Винаги съм се възхищавала на хората, които се стремят да бъдат различни. Не подражават на никой и нищо, те са просто себе си. Така или иначе във всяко живо същество има доза уникалност, дори еднояйчните близнаци, които на пръв поглед са напълно еднакви, всъщност са съвсем отделни индивиди. Сремежа към уникалност за мен е един вид способност на човека да покаже себе си в истинската си светлина, без да се сравнява с някого. Без да спазва модните тенденции,без да се влияе от мнението на приятелите си или нещо друго да намира начин да изрази същността си по някакъв уникален и неповторим начин. Хората индивидуалисти обикновено са много интересни личности, търсещи новото и непознатото, от тях винаги има какво да се научи. Забелязала съм, че често са ексцентрични, било то с поведението си или с начина си на обличане, винаги се забелязват сред тълпата с хора. Имам много приятели, които мога да определя като такъв тип хора, всички са весели, усмихнати и много забавни, а по-голямата част от тях се занимават с някакъв вид изкуство. Което ме навява на мисълта как характера ни е тясно свързан с начина на и на живот и как работата или хобито ни може да окаже влияние върху личността ни. Може би тяхната уникалност се дължи способността им да бъдат творци, независимо дали само във въображението си или в действителност.
Импулсивност
Едно качество на характера, за което много се спори дали е положително или не, е импулсивността на хората. Това е онова поведение, когато човек прави или казва нещо без много да се замисля. В едни случаи тази черта може да ни бъде много полезна, защото ни прави интересни и непредсказуеми за останалите.
Дава ни възможност да бъдем различни и да можем да изненадваме хората около себе си. Прави ни откровени и открити, а всеки човек обича да му се казва истината, макар понякога да не е много приятна. Да действаме импулсивно е да следваме някакви свои желания и мисли, появили се на момента или пък такива, които се опитваме да избегнем дълго време. В други ситуации обаче, когато правим и говорим неща без да мислим за никого освен за себе си е много по-вероятно това качество да ни донесе негативи отколкото позитиви. Тогава е възможно да нараним много хора, които всъщност обичаме. Когато искаме да сме импулсивни е добре да не правим глупави неща, за които на сутринта можем да съжаляваме или да установим, че са променили живота ни. Колкото и да се оставим на емоциите и желанията си без много-много да му мислим винаги е добре една част от нас да е наясно какво всъщност прави, в противен случай се стига до безброй грешки. Но те се допускат само по веднъж, все пак ако направиш нещо повече от два пъти значи просто ти харесва.