Етикет: деца

Характери

Синдрома на Аспергер или малкия професор какво да правим?

Posted on by Character

Синдромът на Аспергер е разстройство от аутистичния спектър, което обикновено се характеризира със затруднения в социалната комуникация и взаимодействие, както и с ограничени и повтарящи се модели на поведение и интереси. Хората с този синдром често имат нормален или по-висок от средния интелект, затова се наричат малки професори, но могат да имат трудности със социалните навици.

Ето някои подходи, които могат да помогнат на хората със синдром на Аспергер:

Обучение на социални умения: Това може да включва трениране на основни социални умения, като запазване на контакт с очите, поддържане на разговор и разбиране на невербални сигнали.
Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ): Тази терапия може да помогне на индивидите да се справят с анксиозност, депресия или други свързани състояния.
Ерготерапия или физиотерапия: Тези терапии могат да помогнат на индивидите да подобрят своите физически умения, като координацията и неравновесието, които често са предизвикателство за хората с аутизъм.
Специализирано образование и подкрепа: Училищата и учителите могат да предоставят подкрепа и модификации на учебната среда, за да помогнат на учениците с аутизъм да успеят.
Медикаменти: В някои случаи, лекарите могат да препоръчат медикаменти за справяне с конкретни симптоми или условия, свързани с аутизма, като анксиозност или депресия.
Подкрепа за семейството: Емоционалната подкрепа и обучението за семействата на индивидите с аутизъм могат да бъдат много важни, тъй като семейството играе ключова роля в подкрепата на тяхното развитие.

Важно е да помните, че няма „единствено правилно“ лечение за синдрома на Аспергер. Какво ще работи най-добре, зависи от индивидуалните нужди на човека. Обсъждането на опциите за лечение с лекар или терапевт може да помогне да се определи най-подходящият план за лечение.

Характери

Наследява ли се характерът?

Posted on by Character

Мнозина учени смятат, че характерът на родителите се предава по рождение и на техните деца. И в това има много резон предвид, че в едно семейство, в което има две или повече деца, възпитавани по един и същи начин, едното прилича повече на единия родител, а другото на другия.

Друга част от учените смятат, че всъщност това зависи именно от възпитанието. Защото при осиновените деца се наблюдават сходства в характерите на децата с някой от двамата родители.

На какво се дължи всъщност оформянето на характера? Едва ли аз бих могла да дам по-обосновано становище от изследователите в тази област, но моето лично мнение е, че то е комбинация от двете неща. На първо място хората предават на децата си по генетичен начин целият досегашен житейски опит, който са натрупали. Това ги прави по-адаптивни или не толкова, към външната и социална среда.

Друг основен фактор е самото възпитание и отношенията, които човек изгражда със своите деца. По този начин, чрез разказването на своите лични преживявания, детето може да си направи връзки и заключения, за начина, по който е добре да се държи в определени социални ситуации. Ето защо осиновените деца приличат толкова много на осиновителите си. Защото самите родители дълго време са желали да бъдат родители, имали са щастието и възможността да осиновят дете, като по този начин са се постарали да имат особено силна връзка с него и да го научат на всичко онова, което искат да му предадат като знания и умения. Така детето формира представата си за света, който ни заобикаля и разбира как е правилно да съществува в него, на базата на изградените от родителите му ценности.

А умения като – музикалност, артистичност и прочие, все пак са си силно заложени в гените на даден човек и при правилните напътствия може да бъде развито. Ето защо в семейства на художници, децата започват да рисуват от малки и то много добре. В семейства на музиканти, децата са с природно надарено чувство за ритъм и прочие. Неща, които не се възпитават, а се налага да се родим с тях.

Характери

Труда като начин за възпитание

Posted on by Character

Чуди ли сте се как е най добре да възпитате детето си? Със сигурност всеки един родител поне веднъж си е задавал вътрешно този въпрос. И се е чудил дали се справя с най-отговорните задължения в неговия живот. Идва момент, в който детето пораства и започва да иска все повече и повече неща. И ако до този момент сте се старали да му осигурите всичко, от което има нужда, то идва един момент, в който трябва да го научите, че парите, които му осигуряват определени блага, не се изкарват лесно, а с много труд. Ето защо да научите детето си да работи от малко е много добър метод да възпитате детето си да уважава парите, да знае тяхната стойност и да разбира, че те се изкарват трудно. Само така ще знае, че таблета или играта, която иска да си купи, скъпите дрехи, обувки и бижута, не могат да му бъдат осигурени само, защото ги иска.

Разбира се законът в България е регламентирал, че деца под 16-годишна възраст не могат да упражняват всякакъв труд, а също не става без съгласие от родителите. Разбира се много по-лесно би станало това, ако имате собствен бизнес, където да го водите да помага… и съответно да му плащате за положения труд според постигнатите от него резултати. Но има и различни други начини, чрез които може вашето дете да заработи парите за кецовете, с които иска да се фука пред приятелите си. Важното е да проучите и наистина да имате желание това да се случи. Може би най-глупавото нещо би било да го спрете от възможността да работи. Разсъждавайки от гледната точка на човек, който иска да се върне в детските си години, когато не е имал толкова много отговорности и задължения и такъв, който е работил толкова дълго време, че му е втръснало до припадък. Но ако детето ви има желание – не го спирайте. Знаете, че искате да си изживее детството безгрижно, но това му създава навици и дисциплина, която е важна в съвременния конкурентен свят, в който живеем.

Характери

Невежество

Posted on by Character

ignoranciaПокрай празниците хората се среща с всякакви роднини. Няма лошо. Е, и нас ни навести една далечна братовчедка на майка ми, над шейсетте, от близко село – синът и снахата й живеят в града, имат едно дете на около дванайсет години.

Аз се включих за малко в разговора им, защото имах доста работа в тоя момент, от уважение към гостенката. Попаднах в момента, в който братовчедката обясняваше за внучката си, че била много добре в училище, отдавали й се чуждите езици, но казва – много дебела. Повтаряла й го всеки път, когато я видела, да се вземела в ръце и да отслабне. Обясних й, че тая работа с повтарянето, при това толкова често и не особено деликатно, може да им изиграе лоша шега – не един и два са случаите на момичета, залитнали към толкова често срещаните напоследък анорексия и булимия точно след подмятания от някого. Обикновено неукрепналото още тийнейджърско съзнание и психика се травмират от подхвърлена реплика от страничен и не толкова близък човек, какво остава, когато това се случва регулярно, не особено тактично, при това от възможно най-близкия ти роднина, който по правило трябва да те приема и харесва без забележки.

Да, наднорменото тегло е сериозен проблем и най-близките трябва да помислят как най-безопасно и безпроблемно да го решат. Но фиксацията върху проблема много често води до сериозни, животозастрашаващи понякога, психични отклонения – каквито са двете болести. Обясних на възрастната жена, не мисля, че ме разбра. Според мене тя смята, че това са някакви модерни лиготии.

Е, не са. И съм далеч от идеята да ограничавам невежеството на регионален принцип. Но като че ли наистина по по-малките населени места, по определени причини, особено възрастните хора по-трудно успяват да попият духа на новото време и проблемите му.

 

Характери

Екзорсизмът

Posted on by Character

exorcismЗапознатите с холивудските истории за прогонването на злото от обладаните могат да си помислят, че всичко това е само сюжет, плод на нечия фантазия, една история на ужасите за отминали времена. Истината обаче е, че това е една доста деликатна тема, по която Ватикана избягва да говори в подробности, както отбягва да споменава и факта, че и в момента в папския университет Athenaeum Pontificium Regina Apostolorum се провеждат такива курсове и се подготвят хора, които да се занимават с подобни практики.

Екзорсизмът  (гр. exorkizein, прокълнат) е заповед, която бог издава на Демона, за да напусне човек, животно, място или вещ. Той включва изясняването на пътя, по който бесът е попаднал в човека, уточняване на вида и името на изгония зъл дух, четене на молитви и поръсване със светена вода.

Да си представим тези древни занятия, не е никак трудно – редица филми доволно точно ги изобразяват. Макар че католическите свещеници и до днес смятат голяма част от тези ленти, включително и най-известната  „The Exorcist“, в която доста детайлно е показано изгонването на бесовете от младо момиче, за изключително спорни.

Габриел Аморт е най-известният екзорсист на Ватикана. Твърди се, че отецът е извършил повече от 50 000 прогонвания на бесове – като най-кратките сеанси са продължавали няколко минути, а най-дългият – няколко дни. Всеки ден към него се устремяват хиляди обсебени поклонници от цял свят. Аморт твърди, че и Хитлер, и Сталин са били обладани от Сатаната и че папа Пий XII неведнъж се е опитвал от разстояние да прогони злия дух, вселил се в немския диктатор, но без успех – по причина на географска отдалеченост.

Със сигурност тази информация звучи доста невероятно за повечето хора. Истина или не, факт е, че възможността злото да бъде прогонено чрез ритуал интригува фантазията на много творци и като резултат се появяват десетки книги и филми по темата. Пък и колко да е невероятно – ако човек вярва в съществуването на добра висша сила, каквато и да е тя, защо да не повярва, че е възможно тя да пребори демоните във всеки от нас – ако бъде призована от специалисти и по подходящия начин! 🙂

 

Характери

Наивност

Posted on by Character

Като черта на характера и личността на един човек, наивността е характерна за децата. Това е така, защото в тяхната крехка възраст не са се сблъскали с нищо, което да породи съмнение в тях. Точно поради тази причина, макар понякога да задават неудобни въпроси, трябва да им се казва истината, защото няма по-лошо нещо от това дето ти да загуби доверието си в теб като родител. Повечето деца с течение на времето и благодарение на събитията съпътстващи живота им получават доза разочарования, това заражда в тях семето на недоверието и съмнението. Обикновено възрастните, които вече са преминали през какво ли не в израстването си, са видели твърде много, за да приемат нещата за чиста монета. Винаги има съмнение за нещо, което се крие, за скрити намерения на някой близък или нещо подобно. При някои хора обаче, колкото и пъти да има се случват лоши неща, предателство на приятел, изневяра на партньора, лъжа или нещо друго, те не развиват механизъм за защита и се доверяват сляпо на всичко и всеки. Те си остават по детски наивни, макар да са пораснали и често пъти ги правят на глупаци, използват ги и след това отново ги нараняват. Като всяко друго качество и това има своите негативни и положителни страни. Например дава ти огромната вяра в по-добрата страна от характера на хората. Винаги очакваш да видиш най-доброто от тях, за сметка на това обаче в повечето случаи те разочароват, а ти дори не успяваш да се научиш как да спреш толкова лесно да им вярваш.

Характери

Характер или възпитание

Posted on by Character

Много често хората бъркат двете понятия или ги смятат за едно и също нещо. С тази публикация искам да разгранича двете неща, понеже те имат както общи неща, така и множество различия.

Възпитанието и формирането на характера започва още от ранна детска възраст. Възпитанието е това, което получаваме от нашите близки и най-вече от родителите. Тук са заложени всички онези малки и големи навици, които прилагаме в ежедневието си. От особено значение са и първите няколко години на детето, защото през този период то „попива“ всичко около себе си.

Моето мнение е, че характерът е онова нещо, което е заложено в нас. Уникално и трудно променимо. Именно това прави всеки човек различен, по свой собствен начин. Затова и ние хората имаме толкова уникален начин на мислене и възприемане. Бих казала, че характерът е съвкупност от черти, начин на реагиране в различни ситуации. Той се развива през целият живот на индивида и естествено се променя.