Силните характери

Силните личности са движени от различни мотивационни фактори, които са специфични за всеки индивид. Ето някои от най-честите стимули, които ги мотивират:

Персонално развитие: Търсенето на подобрение в лично, интелектуално и духовно отношение.
Постижения: Задаването на конкретни цели и стремежът към тяхното изпълнение.
Страст: Горещото желание и ентусиазмът към определена дейност или идея.
Отговорност: Чувството за задължение към други или към определени принципи и норми.
Независимост: Желанието за самостоятелност и свобода от ограничения и зависимости.
Признание: Желанието за уважение и внимание от околните.
Преодоляване на препятствия: Мотивацията идва от преодоляването на трудности и изпитания.
Посвещение на обществото: Стремежът към социален принос и помощ за другите.
Личен растеж: Желанието за придобиване на нови знания и разширяване на уменията.
Ценности и убеждения: Вътрешните принципи и убеждения, които формират поведението и действията.

Тези мотиватори са основния двигател зад действията и постъпките на хората със силни характери. Те се характеризират с упоритост, увереност и способност да останат концентрирани, независимо от предизвикателствата и трудностите, с които се сблъскват. Техният автономен дух и способността да се учат, както от успехите, така и от провалите, ги прави изключително адаптивни.

Злобарите

Хора, пиша този текст с голямо огорчение. Попаднах в ситуация, в която усетих злобата в чистата ѝ форма. Средата, както може да се досетите, е „колегиална“. Предполагам това е често срещано на много работни места, но аз не съм свикнала в подобна обстановка. Предполагам и всичко зависи от характери и хора.

Може би трябва да поясня, че в работен план нямам проблеми с колегите, с които работя. Всичко идва от другите отдели и от една невинна игра. По принцип не съм състезателен тип и рядко се включва в подобни надпревари, но реших да пробвам. И да докажа на себе си защо не желая да го правя.

В случая аз побеждавах и нито един от присъстващите не ме подкрепяше. Изливаше се злоба, всеки даваше акъл кое как се играе и кое как се прави. Но за мен, разбира се, имаше само укори, присмех и изпращане на лоша енергия – самите те си го казаха. Аз не толерирам и не приемам такова поведение, в който и да е случай.

За мен хората трябва да бъдат позитивни, въпреки ситуациите. Вярвам, че когато изпратиш негатив на друг човек, той се връща два пъти по-силно при теб. Въпреки че не искам да се случи нищо лошо на хората в моята ситуация, ми се иска да получат урок за това как трябва да са добри към другите. Нали и за това живеем – да направим света по-прекрасно място! Нека се отървем от злобата и да не бъдем злобари!

Да проявиш характер

Случвало се е на нас самите или пък на кой друг да му кажат, че не проявява характер. В превод означава, че не е посмял да защити позицията си. Но дали наистина е това характерът, който трябва да се покаже, какво представлява и как наистина да го познаем?

Какво е характерът?
Характерът се приема като действие на човек според неговите мотиви и нагласи, придавайки стабилност на социалното си поведение. В психологията обаче има различно определение, което не се отнася до това, което човекът „трябва“ или „иска да бъде“, а по-скоро до това, което човекът „е“. Тази разлика се дължи на факта, че има случаи, в които субектите се характеризират с липса на характер, що се отнася до етичното чувство на обществото. Въпреки това те притежават много силен характер от психологическа гледна точка.

Психологическият характер е известен като онези способности, които изискват индивидът да взема решения, да прави оценки, да постига цели и т.н. Тук трябва да има предвид и всичко, което включва индивидуалното му съществуване.

Кой е човек със силен характер?
Въпреки че често е подвеждащо, наличието на силен характер не означава да имате буен нрав или да се ядосвате лесно. По-скоро се отнася за човек, който не се колебае в своите решения и убеждения. Хората със силен характер са склонни да контролират своите импулси и да реагират по подходящ начин на онези предизвикателства, които животът им поставя. Заедно с това те развиват и използват всички ресурси, с които разполагат, за да могат да вървят напред.

Много често вярваме, че хората със силен характер не се страхуват, че се изправят пред всяка ситуация без страх и смелост, но това не е вярно. Те изпитват страх, но за разлика от тези със слаб характер, чийто страх ги парализира, при силните той ги активира, карайки ги да се изправят смело пред него.

Типология на характера

Според древногръцкия лекар Хипократ, всичко, включително и хората, е изградено от основните елементи: въздух, вода, земя, огън. Базирайки се на това свое схващане, той определя и разделя четири основни вида характер на личността. Понятията за тях се използват и до днес. Това са сангвиник, меланхолик, флегматик и холерик.

Тези типове темперамент обясняват различните особености в характера и поведението на човек. Нека ги разгледаме по-подробно, а след това всеки от вас може да определи към кой тип спада.

Сангвиникът /общителен, търсещ удоволствията от живота/. Както се досещате, сангвиниците са ведри, жизнерадостни натури. Тези хора са оптимистични и привличат към себе си приятели и положителни емоции. Те са приятни събеседници, защото са любознателни, интересуват се от различни сфери и идеи и са компетентни по много въпроси. Минусите при този вид темперамент са лесно променящите се мисли и чувства на сангвиника и неговото непостоянство. Така лесно създава за себе си впечатление за лекомислен или повърхностен човек.

Меланхолик /тих и аналитичен/. Меланхоликът е противоположност на сангвиника. Към този тип спадат по-чувствителни, лесно раними и тъжни хора. Те избягват шумните компании, които са в разрез със стеснителността им и подлагат на анализ всяко свое действие. Те се прекланят пред изкуството и творческата дейност, а склоността им към размисъл им позовляват да оценят още по-задълбочено всички арт процеси. В общуването си с другите меланхоликът е състрадателен и е способен да съпреживее всичко, което събеседникът му сподели.

Флегматик /омиротворен и спокоен/. Общуването с тези хора на пръв поглед изглежда трудно, заради тяхната тромавост и неподвижност. Въпреки това, те са верни приятели, на които може да се разчита за всичко. Тяхното вродено спокойствие и уравновесеност вдъхват доверие у събеседниците им. Флегматикът е консервативен тип, който е доволен от себе си и избягва промените, затова и от него няма да чуете изблици на възторг или желание за нови неща, които ще нарушат зоната му на комфорт.  

Холерик /темпераментен с лидерски качества/. Той е като клечка кибрит – „пали“ бързо. Склонен е да избухва в гняв и да проявява агресия. Хората от този тип са енергични и целеустремени. Те са готови да постигнат това, което искат, на цената на всичко. Холериците умеят да се забавляват и винаги искат да бъдат на лидерските позиции. Работят здраво и почти не се съобразяват с останалите.

Какво е успехът и как да го постигнем?

Винаги ни се е искало някой да се появи и да ни даде една конкретна формула със съвети какво да правим и какво не, за да постигнем всичко, за което сме мечтали. Преди да се вслушаме в наставления или предложения, първото нещо, което трябва да направим, е да си зададем този прост, но същевременно много сложен въпрос: какво е успехът за мен? Ако имаме ясен отговор, тогава можем да помислим какво трябва да направим за да го постигнем.

Най-често хората смятат, че успехът е свързан с благополучие, удовлетворение от полученото, наслаждаване на вещи и пр., и че има само един начин за постигане му – чрез пари. Поради тази причина ние се стремим да бъдем по-добре платени в работата си, да имаме кола, къща, да притежаваме скъпи дрехи и бижута и чак накрая се учим „да бъдем някой в живота“, да имаме позиция и мнение.

Все повече хора обаче не търсят материалните неща за бъдещето си, а по-скоро имат съвсем различна представа за живота, в който им е приятно да правят това, което обичат, и то без да се притесняват какво мислят останалите за тях. Истината е, че каквато и да работим на първо място трябва да разберем каква е личността ни и от какво се нуждае. Едва след това може да помислим и за финансовата страна на живота.

Могат ли възрастните да се променят?

Трудно можем да си представим, че човек, който е вече завършен индивид  може да се промени коренно. Обикновено тези случаи се наблюдават при хора, на които им се е случило някакво сериозно травмиращо събитие, които по един или друг начин е накарало тези хора да преосмислят своето собствено съществуване и коренно променят живота и поведението си. Трудно е човек да си го представи, но се случва. Но дали е възможно това наистина да се случи ако човек сам пожелае това да стане? Без да има външни причини за това събитие? Само защото човек се наблюдава и се старае вътрешно да се промени, осъзнавайки своите силни и слаби страни, стараейки се да стане човекът, който иска да бъде.

Това е висша форма на самосъзнание и самопознание, което трудно се постига. Наистина нивото на интелигентност, за да се постигне това, трябва да бъде изключително висока. И защото хората сме устроени да си се харесваме, означава, че нивото на емоционална интелигентност също трябва да е много висока. Защото не е важно само да осъзнаваме какви сме ние и това да ни носи самочувствие или различни видове комплекси. Важно е да можем да разбираме как нашите решения и действия влияят и се отразяват на околните. Как те самите се чувстват от нашите действия и защо. Къде сме сбъркали или не спрямо тях и дали искаме да се променим, така че да угаждаме на всички или да се водим от наша собствена ценностна система.

Със сигурност балансът за това е много труден. В едни такива ситуации рискуваме да изпаднем в момент, в който се стараем да угодим на прищевките на всички хора, които ни заобикалят и по този начин да загубим себе си в пътя си към старанието ни да се самоусъвършенстваме.

За това бъдете много внимателни в пътя си. И не забравяйте, че колкото и да е хубаво да се съобразявате с хората, вие сте най-важната личност за себе си.