Хората сме устроени да понасяме много и различни трудности и често се изненадваме на какви неща може да бъде подложено и тялото ни, но най-вече психиката, за да предпазим поколението си или себе си. Това е естествен, животински инстинкт, който се отключва само в определени кризисни ситуации.
Живеейки в градовете, отдалечени от естествения си хабитат, хората малко по малко са изгубили животинските си инстинкти, които са ги предпазвали от различни опасности. И са развили други, които да ги предпазват от неприятностите на градските джунгли.
Но също така човешката психика и характер може да понесе много напрежение, което в последствие да се чудим как сме останали в адекватно състояние и до колко наистина е било такова.
Моя позната разказваше, че опитите й да си има дете. Дълъг и мъчителен период, който завършил с изкуствено оплождане. Докато била бременна с детето си получава лошата новина, за неизлечимото заболяване на баща й. Малко след като ражда детето си – той напуска този свят.
В този дълъг и мъчителен период, в който тя се е опитвала да задържи детето си и в същото време да се грижи за болният си баща, осъзнала, че човешката психика може да постигне чудеса. Човек се стяга и включва на „боен“ режим, който го кара да не поддаде на външните влияния.
Вие имате ли подобна история?
