Характерът на човек си личи по особеностите на почерка му. И за невярващите ще кажа, че има специална наука, която се занимава с това – графология. Графологията се занимава с изучаването на почерците от гледна точка на отразените в тях характерологични особености на пишещия. Приема се, че мъжкият почерк се отличава от женския по много показатели – по наклон, по равномерност, по начина на оформянето на ъглите. Размерът на почерка пък говори за общителността на притежателя му. Тези, които имат по-едър почерк, са хора с по-широка кройка, лесно намират общ език с околните и се радват на много приятели. Собствениците на ситен почерк са прикрити и потайни. Ако буквите са заоблени, пишещият е добър и отзивчив, но ако са ъгловати, много вероятно е притежателят им да е егоист. Тези, които пишат калиграфски, са хора на дисциплината, но трудно вземат самостоятелни решения и проявяват самоинициатива, те са идеалните изпълнители. Спокойният характер пък личи от подредения и четлив почерк, докато избухливият прозира зад разхвърляния и трудно четим почерк. Ако буквите са без прекъсвания помежду си, писал ги е човек със силно развита логика, ако обаче стоят съвсем отделени една от друга, притежателят им по-скоро е човек на интуицията. Наклонът на почерка също може да бъде сигнал, по който графолозите да направят изводи за характера на човек – силният наклон вляво издава силно влюбчиви хора, при които чувствата надделяват над разума, а наклоненото надясно писане – хора, силно разсъдъчни и разумни. Най-добрият вариант обаче е, когато почеркът не отива нито наляво, нито надясно – при такива хора разумът и чувствата са в пълно равновесие, те живеят в пълна хармония със себе си и с околните.
Работохолиците
Работохолици са хора, които работят непрекъснато, хора, които са превърнали работата си в смисъл на живота си. Работохолизмът определено е един от синдромите на съвременното общество. Причините за това, хората да са обсебени от работата, са различни – за едни това са парите, за други – общественият статус, трети работят само заради удоволствието от работата, за тях е важен процесът, а не резултатът от работата. При всички случаи обаче психолозите намират много тясна връзка между някои особености на характера и предразположението към тази обсебеност. Изследванията на психолозите показват, че 90 % от хората работят, за да живеят, а останалите 10 % живеят, за да работят. Работохолизмът, също като пушенето, алкохолизма и наркоманията, спада към категорията на зависимостите. Към работата по-лесно се пристрастяват хората на интелектуалния труд, отколкото хората на физическия труд. Логично, като се има предвид, че физиката на човек се уморява доста по-бързо от мозъка му и се нуждае от време за почивка и презареждане. Лидери сред съвременните работохолици са професии като компютърни програмисти, следвани от бизнесмени и топ мениджъри на водещи компании, а след тях лекари, счетоводители, юристи, икономисти, на четвърто място, съвсем логично, са хора с по-творчески професии – артисти, художници, писатели, музиканти и т. н. Астролозите също имат мнение по темата и смятат, че предразположението към работохолизма е свързано със зодиакалнте знаци – застрашени от тази модерна зависимост са родените под знака на Козирог, Дева и Лъв. Каквито и да са корените на работохолизма обаче, неоспорим факт е, че нещата, с които се занимаваме, трябва преди всичко да ни носят удоволствие и радост, а не нервен срив от преумора.
Цветовете и характерът
В навечерието на ярка и цветна пролет, съвсем уместно е да кажем, че всеки цвят си има своя енергия и настроение. Затова дрехите, които носим, могат да говорят много за нас. На подсъзнателно равнище ние предпочитаме дрехи в цветове, които подхождат на нашия характер и настроение. Червения цвят избират хора, които могат да управляват своите емоции, не изпадат в състояние на гняв и агресия и успяват да съхранят оптимизма си, даже и в критични ситуации. Хората, които избират зеления цвят, са адаптивни и доверчиви. Те обичат дружеското общуване и преминават през живота с лекота – логично, зеленият цвят дава жизнена сила от природата. Оранжевото е избор на силните, целеустремени хора, които се стремят да завоюват популярност на всяка цена, честолюбиви са и хладни в отношенията си с другите хора. Хората, предпочитащи жълтия цвят в обличането си, са артистични и обикновено имат силно развити творчески заложби. Розовият цвят говори за любов, затова хората, които го предпочитат, са нежни, чувствителни и раними. Белият цвят в облеклото ни насочва към искреност, честност, деликатност и откритост. А черният цвят е символ на вътрешна сила и спокойствие, но често е отражение на мрачно възприемане на живота и опит за бягство от действителността. Кафявият цвят насочва към хора, отличаващи се с постоянство и спокойствие. Често този цвят е спътник на порядъчни и успешни хора. Но освен че могат да дават информация, за човека, който ги носи, цветовете могат и да променят настроението – пробвайте в сив и мрачен ден да сложите дреха с ярък цвят и ще видите как всичко около вас ще грейне. Така че цветовете не само говорят за характера и настроението, но понякога и го променят 🙂
Мнителните хора
Мнителността, или подозрителността, се развива при тези хора, които, обикновено погрешно, предполагат, а по-често и са абсолютно сигурни, че заобикалящите ги имат отрицателно мнение и настройка към тях, смятат ги за незначителни, неспособни да направят каквото и да е и винаги са готови да им причинят болка или неприятност, постоянно ги коментират зад гърба им. Като изключим факта, че този тип хора често са доста затормозяващо и проблемно присъствие за околните, мнителността и постоянното съмнение в другите им пречи самите те да бъдат щастливи и бие по самооценката им, формира им редица комплекси за малоценност. Мнителните хора обикновено са излишно обидчиви, ревниви, склонни към нелогични постъпки и не особено общителни. Те трудно забравят даже и незначителни обиди, постоянно превъртат в главата си собствените си малки и големи неуспехи, натрупаните отрицателни емоции, като обикновено за това винаги са им виновни другите, рядко търсят вината в себе си. Според психолозите и мнителността, както и много други отклонения в поведението, води началото си от ранно детство и е свързана с проблемни отношения с родителите – редки похвали, завишени изисквания и постоянно изтъкване на неудачите и неуспехите на детето. Но ако и зараждането на мнителността да води началото си от детството, в една по-зряла и по-осъзната възраст, човек винаги може да коригира отклоненията в поведението си, като ежедневно и упорито работи върху себе си. Като начало добър вариант са опитите за една наистина реална и обективна оценка на ситуациите, както и гласуване на доверие на всеки, който не е доказал, че заслужава обратното.
Религията и характера
Дали религията оказва влияние на нашия характер е един много интересен въпрос. Да се отговори на него обаче е доста трудно. Въпреки това какво въздействие могат да имат нашите вярвания върху нас е много относително. По-скоро религията оказва влияние върху нашето поведение, ако се има в предвид спазването на десетте божи заповеди, които макар елементарни на някои хора им е много трудно да спазват. Нещата, в който вярваме са само една част от всички наши качества, които изграждат характера ни и ни правят, такива каквито сме. В никакъв случай религията и вярванията ни не бива да заемат превес и да ни определят като хора. Тогава се получава един вид религиозен фанатизъм по мое мнение. Всеки от нас вярва в нещо, било то в някой конкретен бог на някоя религия, било то в науката или в природата. Религията по мое мнение е създадена с добра цел, да помага на хората да разграничават доброто от лошото. В съвремието обаче религията е причина за вражди между хората, омраза, разграничаване, войни подтиквани от странни религиозни доводи. Религията се ползва за манипулация, дали ако никой не беше казал на хората отвлекли самолетите, които се блъснаха в търговския център на 11 септември те щяха да го направят сами. Да позволиш на някого да ти казва какво да правиш още повече, да те кара да нараняваш други невинни същества не бих нарекла вярващ човек, а идиот. Всеки вярва, в каквото поиска и е такъв, какъвто поиска.
Глупостта
В толкова много случки, с които те сблъсква живота, можеш да намериш глупави хора, че понякога това те кара да се замислиш дали пък хората все пак не се раждат глупави? Разбира се, че НЕ ще кажат повечето здравомислещи хора, но има и възможност просто някои да нямат потенциалът за повече, може да е до капацитет или функция на мозъка. Как например се раждат талантливи хора в определена сфера и такива, които нямат тези дарби – не всеки може да стане добър художник, писател, музикант, певец. Те имат таланта и просто го развиват, но без малко талант няма как да стане – може и да е 10 процента от нужното, но да го има. Разбира се не визирам поп-фолк „певиците“, при които това не важи, защото повечето нямат никакъв талант. Естествено, че голяма част от глупавите хора са резултат от средата, в която растат, но все си мисля, че има и природно прости хора, на които просто ти е трудно да се ядосаш, защото те искрено те разсмиват. Имам една позната, с която постоянно се шегуваме, че е блондинка и това оправдава глуповатите и коментари. И в защита на глупавите хора ще кажа, че на тях им е най-хубаво. Нито се замислят за сериозните фундаментални въпроси за живота, нито се обременяват кой знае колко с проблемите. Обикновено те са весели, хора на купона и забавленията. Понякога и на мен ми се иска да видя нещата през техните розови очила на необразоваността.
Характерът зависи от средата
Както изглежда характерът се гради от ранна детска възраст и обкръжаващата среда има огромно значение за това какъв ще бъде крайния резултат. Най-важна е средата в дома, а от особено голямо значение е дали имаш братя и сестри, както и кое подред дете си. Ако в семейството няма други деца и ти си единственото се предполага, че си заобиколен от много внимание. Опасността тук е в това, че повечето такива деца получават помощ за всичко и трудно се научават да правят неща сами за себе си. От друга страна пък те израстват общувайки в по-голямата част от детството си с възрастни, което ги кара да се сравняват с тях, в резултат на което развиват усещането за непрекъсната слабост и несъвършенство. Най- голямото дете се смята, че трябва да бъде малко по-умно от останалите си братя и сестри, тъй като преди да се появят те то е получавало всичкото внимание на родителите си. За сметка на това в много случаи е изкупителна жертва, отнася наказания за сметка на по-малките, освен това му се налага и да се грижи за тях. Средното дето в семейството винаги има различни проблеми свързани с личността. За него е трудно да привлече вниманието на семейството към себе си поради факта, че най-голямото винаги е на пиедестал, защото е първородното, най-малкото се нуждае от грижи и внимание, заради невръстната си възраст. В резултат на, което то винаги страда от липса на внимание и трудно се самооценява и самоидентифицира.
Любимите сезони
Според една статия, която четох наскоро любимия сезон от годината може да покаже какъв е нашия характер. Хората радващи се на мириса на ожънати жита и оранжевият при вкус на есента в едни случаи са непоправими романтици, а в други срамежливи и свенливи. Характерно за тях е непредсказуемостта им, която напълно отразява променливото време през този сезон. Склонни са да изпадат в депресивни състояния и са хора на духовното. Любителите на пролетта се славят с лекомислие и великодушие, рядко се поддават на отчаянието и не се само съжаляват. Винаги са готови на щури предложения и се забавляват максимално. Те са жизнерадостни хора с мек характер, склонни да отстъпват, което ги прави много добри събеседници. Присъщо точно както на жаркото лятно слънце, хората предпочитащи лятото като сезон се открояват като лидери и индивидуалисти. Обичат разнообразието, характерна ниша за професионална изява за тях е художественото изкуство. Винаги са изпълнени с планове и идеи, обикновено заемат ръководни позиции. недостатък за тях е, че не забравят и трудно прощават всички форми на предателството. Зимата като символ на покоя и съня, в който е потънала природата охарактеризира хората, които я предпочитат като самотници, които живеят сами за себе си. Често те са затворени хора, трудно създаващи контакти, не обичат да говорят, за сметка на това пък са ужасно упорити. Приемат всичко с мълчание и са способни да постигнат успех във всичко, защото са надарени с постоянство.
Пример за силен характер
И преди съм гледал мотивиращи клипове, но това определено ме накара да се замисля, дори ме разчувства. Този човек е намерил смисъл в живота и не се е предал и успява да поддържа такова положително настроение. А само като сравниш за какви неща се гневят останалите хора, които нямат физически недъзи.
Хората не могат да оценят това, което имат и магията на живота като цяло. А той може да бъде наистина красив, без значение препятствията, които трябва да преодолеем. За мен този човек има изключително силен характер. Надявам се и вас да ви трогне, както ме трогна мен докато гледах клипчето.
Наивност
Като черта на характера и личността на един човек, наивността е характерна за децата. Това е така, защото в тяхната крехка възраст не са се сблъскали с нищо, което да породи съмнение в тях. Точно поради тази причина, макар понякога да задават неудобни въпроси, трябва да им се казва истината, защото няма по-лошо нещо от това дето ти да загуби доверието си в теб като родител. Повечето деца с течение на времето и благодарение на събитията съпътстващи живота им получават доза разочарования, това заражда в тях семето на недоверието и съмнението. Обикновено възрастните, които вече са преминали през какво ли не в израстването си, са видели твърде много, за да приемат нещата за чиста монета. Винаги има съмнение за нещо, което се крие, за скрити намерения на някой близък или нещо подобно. При някои хора обаче, колкото и пъти да има се случват лоши неща, предателство на приятел, изневяра на партньора, лъжа или нещо друго, те не развиват механизъм за защита и се доверяват сляпо на всичко и всеки. Те си остават по детски наивни, макар да са пораснали и често пъти ги правят на глупаци, използват ги и след това отново ги нараняват. Като всяко друго качество и това има своите негативни и положителни страни. Например дава ти огромната вяра в по-добрата страна от характера на хората. Винаги очакваш да видиш най-доброто от тях, за сметка на това обаче в повечето случаи те разочароват, а ти дори не успяваш да се научиш как да спреш толкова лесно да им вярваш.