Характери

Косата и характерът

Posted on by Character

Преди много години косата или прическата на даден човек е била признак, по който са се различавали хората от различни социални групи. Днес, разбира се, това е минало и не може по прическата да определим към каква социална или професионална група принадлежи даден човек, но пък психолозите твърдят, че по косата биха могли да се определят някои особености на човешкия характер. За хората с къдрави и палави коси обикновено се смята, че са нервни, енергични и импулсивни. Вероятно тази характеристика се прави по някаква дълбока аналогия с вълните на океана и морето, с честото определение за тях като за бушуващи – и оттам хората с вълнообразни коси биват определяни като неспокойни, динамични и с импулсивен характер. Хората с прави коси пък се явяват отражение на равната повърхност или пък на спокойна гладка вода и по принцип се определят като пълна противоположност на хората с къдрави коси. Хората с прави коси се приемат за миролюбиви, спокойни, сдържани и неподдаващи се на емоционални изблици. По тази причина изправянето на косата би могло да бъде отличен ход при провеждането на бизнес среща или подобно делово мероприятие, където сигналите за прекомерна емоция са нежелани и даже могат да повлияят отрицателно на изхода от срещата. Цветът на косата също носи сигнали за характера на човека. Към червената коса и червените оттенъци обикновено се насочват хора с огнен и емоционален характер. Русият цвят често се асоциира с радост и спокойствие на човека, но също така говори и за влюбчивост. Кафявите коси пък говорят за неутралност и може би са най-простият начин да не заявите категорично своя характер.

 

 

 

Характери

Характер и хранене

Posted on by Character

Едва ли някой се е съмнявал, че има пряка връзка между характера на човека и глада – всеизвестен факт е, че гладният човек не е добър човек. Едно скорошно изследване на турски психолози обаче доказва и пряка връзка между характера и храните, които ядем. В хода на това изследване турските учени доказали, че има пряка зависимост между хранителните пристрастия и характера на човека. Не са оптимистични резултатите от това изследване за любителите на шоколада – според научния труд любителите на шоколад изпитват остра нужда и недостиг на любов. Дълбоко в себе си те се чувстват самотни и нещастни, възприемат се като лишени от съчувствие и внимание от страна на околните. Не са добри новините от това изследване и за любителите на месото, особено говеждото – тях изследването определя като агресивни, неспокойни и нервни хора. Не е такъв случаят обаче с хората, предпочитащи плодове и зеленчуци, освен че живеят здравословно и дълго, те са доста добре поставени във въпросното изследване – турските психолози ги определят като хора със спокоен и уравновесен характер. Между другото тази теория за спокойния нрав и добротата на вегетарианците и за агресивните месоядни не е от вчера. Опити за доказване на горното са правени още през 19 век, когато руски биохимик в продължение на няколко седмици храни една група гълъби с варено месо, а друга – с грах. След експеримента гълъбите, хранени с месо, стават истински хищници, а хранените с грах – добродушни, почти ангели. Разбира се, че всеки от вас може да направи съответните изводи за човешкия вид, аз – също. И моят извод за връзката между това, което ядем, и характера е, че връзка има дотолкова, че ако си хранен една седмица само със зеленчуци, няма как да не си спокоен и добър – ти просто нямаш сили за нищо 🙂 🙂 🙂

Характери

Зимна почивка в Цигов чарк

Posted on by Character

Ето че и тази година изтече като пясък през пръстите ни, и стана време ако не за края на света, то поне за 2013г. И понеже с половинката ми имаме неизползван платен отпуск за 2012г., решихме да го оползотворим преди и той да е изгубил валидността си.

И така решихме да си спретнем една предколедна зимна почивка. Естествено, решихме да бъде някъде в планината, а аз си избрах след кратко проучване Цигов чарк – все пак Родопите са ми много специално и сантиментално място още от детството, а и имаме приятели наблизо във Велинград, които щяхме да посетим.

Огледах доста предложения за настаняване, но като видях снимките на вилите и хотелите в Цигов чарк, вече бях убедена, че почивката си ще прекараме точно там. Привлякоха ни още повече с това, че имаха намаление на нощувките през почивните дни.

Пристигнахме там в понеделник и се настанихме. Стаята ни беше много уютна – като хижа, но луксозна, а гледката – повече от прекрасна. Самото място е изключително отпускащо, още щом го видиш ти става хубаво – зад комплекса има иглолистна гора, а отпред – три малки езера. Един цял ден посветихме на Велинград – разходки из града и Клептузата, заведения, среща с нашите приятели, един почти цял ден на спа центъра и разходка в Цигов чарк, а в последния ден се разходихме до близките забележителности, въпреки студа – до пещерата Лепеница и крепостта Цепина. Учудващо е как, когато си в планината имаш толкова много енергия за всичко. Уж си на почивка, а си по-активен от всякога!

И все пак, когато се прибрахме не бяхме изморени, а напротив – заредени с нови сили. Прекарахме си чудесно на това райско кътче в Западните Родопи, мога само да ви го препоръчам.

Характери

Човешкият ръст и характерът

Posted on by Character

Не една или две са били темите ми за връзката, която имат отделни особености на човешката физика с характера. И днешната ми тема ще е в тази посока. Само че няма да се опира на изследвания и наблюдения на психологичната наука, а по-скоро ще отразява лични наблюдения и лично мнение по въпроса. Което от само себе си означава, че ще е без претенции за абсолютна достоверност и приложимост към всеки един човек. Има ли връзка между човешкия ръст и характера на човека. Според мене има. Ако си спомняте, навремето под редакцията на Любен Дилов-син излезе една книга за Слави Трифонов, която се казваше “За стърчането”. Смятам, че това заглавие казва доста за хората с висок ръст. По чисто технически причини 🙂 тези хора няма как да са мижитурки, те винаги са на показ, което по някакъв начин влияе и на формирането на характера им. Такива хора, мисля, изграждат една психическа стабилност и увереност, едно самочувствие – като логична бариера от това, че стърчейки, са значително по-уязвими. Ниските хора също изграждат определен тип характерологични и личностни особености, които са свързани с ръста им. Предполагам, повечето от вас са чували термина наполеонов комплекс. Който обикновено се употребява за хора с нисък ръст, които компенсирайки природата, изграждат една свръхамбициозност. И в живота се забелязва една такава зависимост. Което съвсем не означава, че всички хора, които се отличават с нисък ръст, са болезнено амбициозни. И в случая на стърчането, и в случаите на наполеонов комплекс абсолютните обобщения биха били грешни. Но така или иначе, връзката между ръста на даден човек и неговия характер често е безспорен факт.

 

 

 

Характери

Желаното и действителното

Posted on by Character

Днес ми напира да поговоря за една категория хора, много често срещана напоследък, които някак успяват да подменят собствената си самоличност, да си измислят нов живот, несвойствени качества и не само да накарат околните да повярват, но и самите те да си повярват. Имах една приятелка в студентските години, която казваше, като кажа една лъжа три пъти, и на четвъртия сама си вярвам. Ей така си обяснявам психологическия процес, който протича при тоя тип хора. Искат да бъдат някакви, но действителността не сочи в посока на това, което искат. И си измислят – понякога случки в живота, понякога биография, понякога квалификация – повтарят лъжата веднъж, два пъти и на третия наистина започват да си вярват. Тоест случва се това, на което хората казват да бъркаш желаното с действителното. Между другото много често срещано явление напоследък. Очевидно глупави и ограничени хора, които не са прочели една книга, не са гледали един стойностен филм или театрална постановка през живота си, се изживяват като образовани и умни, като специалисти в нещо и успяват да убедят в това и други хора около себе си. Но за мен по-интересен е въпросът дали наистина един глупав човек, ако се прави на умен пред другите, дълбоко в себе си все пак не осъзнава колко е глупав и ограничен. Наистина ли има момент, в който това, което желае човек за себе си, съвсем може да скрие това, което той всъщност е – в собственото му съзнание. Такива въпроси ме вълнуват. Не търся и отговори – защото и да ги намеря, няма да променят картината.

 

 

 

 

Характери

Да си ял кокоше крилце

Posted on by Character

Тези от вас, които познават народната фразеология, сигурно са чували израза ял е кокоше крилце. Обикновено се използва за хора които не могат да пазят тайна. И този израз със сигурност не е натоварен с отрицателна оценка за хората, за които се отнася, просто описва една черта на характера. Има такива хора, които, колкото и да искат да пазят тайна, колкото и да се стараят, не успяват. Имат доброто желание, опитват се, но не им се получава. Нещо отвътре ги яде и докато не си кажат всичко, което знаят, не намират душевно спокойствие. Не става въпрос за ония, които съвсем съзнателно клюкарстват и интригантстват с цел извличане на някаква облага или просто за спорта. Не, при тези хора, за които важи изразът ял е кокоше крилце, става въпрос за една симпатична невъзможност да съхраняват вътре в себе си информация, да пазят тайни. Въпреки това обаче и пред едните, и пред другите човек винаги внимава какво казва. И ако иска нещо да стане достояние на широк кръг от хора – да им го сподели, може да го направи, защото тези хора са чудесни говорители и можете да бъдете сигурни, че съвсем естествено и симпатично ще сведат до знанието на широка публика казаното от вас:) Ако обаче става въпрос за поверителна и лична информация, най-добре е да си спестите информацията за това пред хора, за които народът е казал ял е кокоше крилце – колкото и близки да са ви те, колкото и симпатичен да е този техен недостатък.

Характери

Непукистите

Posted on by Character

Има една руска дума, която е непричем, правилното изписване е с две точки върху е-то и на български се чете непричьом. Когато се употреби за някого, това означава, че този човек няма нищо общо със случващото се, то не го засяга и вълнува по абсолютно никакъв начин. Има хора, за които това е философия и начин на живот, при това доста добра за самите тях философия, защото те просто живеят много по-лесно от хората, които се вълнуват, подскачат при най-малката несправедливост или пък отразяват емоционално всичко, което се случва или не се случва около тях. Говорим за така наречените непукисти. Да ви кажа, искренно завиждам на такива хора. Хора, за които народът е казал “ти го плюеш, то си мисли, че дъжд го вали”. Така се живее сто години. Разбира се, не харесвам крайните форми на човешката нереакивност, но си мисля, че в едни приемливи граници тя е доста полезна, пести жизнени сили, съхранява енергия за важните неща в живота. Мислила съм си за това, би ли могъл човек съзнателно да изработи в себе си това качество – да реагира умерено, включително и вътрешно, на не много важните неща, които се случват около него, а дребните въобще да не забелязва. Мисля, че не може да се направи много в тази посока. Опира до природни дадености и до характер. Или си реактивен и впечатлителен човек, или си това, с което започнах, непричем. Кое е по-добро. Лично погледнато – разбира се, че второто. Иначе, светът се е движил напред благодарение на първата категория.

 

 

Характери

Чувството за хумор – част от характера?

Posted on by Character

Днес ще поразсъждавам върху темата дали чувството за хумор е част от характера, или не е. Всъщност сигурно специалистите ще ви кажат, че строго научно погледнато, това не е така. И аз като че ли споделям това мнение. Да, чувството за хумор не е част от характера в научния смисъл на понятието характер, но е част от характера в смисъл на това, че много би могло да улесни общуването между хората. С хора, които имат чувство за хумор, се общува лесно. Без значение какъв е характерът им – може да са избухливи, може да са лоши, може да са добри, може да са мнителни, може да са всякакви – когато в едно общуване се вкарат шегата и истинското чувство за хумор нещата винаги изглеждат по-лесни. И най- големият скандал, и най-сериозният проблем, и най-дълбокият конфликт могат да бъдат разрешени за секунда само с едно единствено изречение, казано на място, или с един-единствен жест или реакция, плод на едно хубаво чувство за хумор. Проблемът обаче е, че истинското чувство за хумор е дефицит – реално. Иначе ако попитате, всеки ще ви каже, че има чувство за хумор. Истината е, че истинското чувство за хумор е дар божи и наистина не са много хората, които го притежават. И ако пак трябва да се върнем на въпроса е ли, или не е чувството за хумор част от характера на човека, ще ви отговоря така – не не е, но е важна характеристика на човека, една от най-важните. И поне според мене – завършекът на всяка една интелигентност. Може и да звучи крайно, но аз наистина си мисля, че няма как човек да е истински интелигентен, ако няма и чувство за хумор.

Характери

Да минеш между капките

Posted on by Character

Повод за днешния ми материал е една съвсем тривиална сценка, на която станах свидетел преди няколко дни в градската градина. През една прекрасно оформена градинка гражданин на средна възраст, притича, без да се оглежда – ей така, за по-пряко, по диагонал през тревата и цветята. Тревата и цветята, в които са вложени нашите пари и грижите на служители, чиито заплати пак плащаме ние, с данъците си. Ще кажете, нищо необичайно – често срещана гледка у нас. Само че аз слагам акцента на притича. Защото това притичване между правилата или понародному казано опит да минеш между капките за много хора у нас се е превърнало в манталитет, в начин на мислене и на живот, даже в нещо като национален спорт. Съзнателното нарушаване на правила, до такава степен е станало част от същността на българина, че хората, които стриктно ги спазват, изглеждат като хора не във, а извън нормата. Само че българският народ има и една друга поговорка: не е виновен тоя, дето яде баницата, а тоя, дето му я дава. И си мисля, че тези, притичващите, хора развиват този манталитет и това усещане за безконечна способност да минават между капките, защото ние им даваме шанс за това. Някаква криворазбрана солидарност срещу правилата и държавата, нещо като съвременна андрешковщина. Паркът беше пълен с хора и никой, включително и аз, не си направи труда поне да направи забележка на притичващия. Може би всички сме се възмутили – по български, под сурдинка. С погрешната идея, че той гази тревата и цветята на общината или на държавата. Не, гази в нашата градина и от броя на притичващите, както и от нашата реакция, зависи дали нещо в нея ще вирее.

Характери

Умението да прощаваме – като част от характера

Posted on by Character

Едва ли някъде в дебелите учебници и задълбочените научни статии по проблемите на човешкия характер умението или неумението да се прощава е описано като черта на характера. В обикновения живот обаче и в нормалното човешко общуване то си е точно това – част от характера на даден човек, особеност, която би могла да улесни общуването с него или напротив – да го направи много сложно. Доста често отношенията ни с някого – било то човек от близкия ни приятелски кръг, или от по-далечния, човек от семейството, колега – зависи от това дали човекът е склонен да прости евентуална грешка – волна или неволна, – или е безкомпромисен. Контактите и общуването с безкомпромисни хора – без значение какъв е форматът на отношенията ви – не е лесна работа, в такива отношения се стъпва като в минно поле. А, повярвайте ми, няма човек, който иска да живее в постоянно напрежение. В този смисъл си мисля, че безкомпромисността и невъзможността да простиш е трудна не само за човека отсреща, но и за самия човек – доста често такива хора изпадат в социална изолация, имат доста ограничен приятелски кръг или пък доста дистанцирани отношения с околните. Компромисните хора, хората, които са достатъчно мъдри, за да знаят, че няма безгрешни хора, са предпочитани в живота и за приятелство, и за партньорски, и за бизнес отношения. Те са отворени за разговор, за обсъждане на даден проблем, готови са да разберат и да простят – принципно, разбира се, – евенуална грешка. Така че всеки трябва да избере едно от двете – да бъде принципен и безкомпромисен до крайност и обикновено неразбран, или да прощава грешките, от които никой не е застрахован – с мяра естествено.