Може ли да бъдем минималисти?
Posted On
Наскоро попаднах на едно интервю на българин, който е второ поколение имигрант в Германия. На пръв поглед темата няма да ви заинтригува, но ако ви кажа, че този човек живее в 8 квадрата и има около 300 на брой вещи? Истински минималист, нали?
Някои от темите в интервюто ме изненадаха, защото се оказа, че българинът е избрал този начин на живот не само заради разбирането си за света, но заради околната среда. Основната причина да иска да живее в жилище от 8 квадрата е, че това е оптималното пространство за извършване на основните му задължения, а пък и се отопля лесно и ефективосъобразно.
Тук, разбира се, е намесена и работата му, която го позволява. Българинът работи от вкъщи, тоест няма ограничение от коя точка на света ще го прави. Въпреки това той не избира охолни жилища, интересни дестинации, които на база получените приходи са нищожни като разходи. Според него именно големите жилища включват голяма площ за строеж, отпадъци и унищожаване на околната среда. А вие замисляли ли сте се на тази тема?
Оттук се зародиха и моите съждение, дали мога да се превърна в минималист? Колко площ ми трябва за пълноценен живот? Колко вещи са ми наистина необходими? Как моите действия повлияват на климата и околната среда? Не искам да звуча като природозащитник, но все пак темата е интересна.
Точно затова достигнах до извода, че през тази година ще заложа на минимализъма в начина си на живот. Няма да изпадам в крайности, но няма и да прекалявам. Ще се опитам да оптимизирам жилището си, средствата и способите за отопление, обличане и хранене. Не е много, но пък е отправна точка за нов живот през новата година. Вие бихте ли приели минимализъма?
