Мания за величие
Винаги са ми били неприятни онзи тип хора, които страдат от някакъв хроничен комплекс за малоценност и това ги предизвиква да развиват различни мании, с които се опитват да се доказват непрекъснато. Манията за величие е едно от най-досадните и неприятни негативни качества на характера на някои хора. Винаги се опитват да са център на внимание, но го постигат като се правят на палячовци или с подигравки на гърба на някой друг. Непрекъснато се целят на високо и в по-голямата част от времето не си дават реална самооценка за себе си. Опитват се да докажат, че те са най-добрите, най-големите и най-великите. Никога не признават, че нещо не им се отдава, че не могат да запомнят или направят нещо. Те винаги могат всичко и полагат неимоверни усилия да го докажат и това на фона на много хора, за които конкретната задача не представлява трудност. Имат навика да крадат идеите на хората, вероятно защото са толкова заети със собствената си мания за величие, че нямат време да си измислят свои. Аз смятам, че проблема на тези хора се крие в детството и родителите. Повечето от тях са деца на строги родители, които винаги са ги подценявали и са ги карали да дават всичко от себе си. Не че има нещо лошо в това, но ако никога не ти кажат, че си се справил отлично е нормално да ти стане навик, да търсиш одобрението на хората.