Социалните мрежи май наистина се превърнаха в значима част от живота ни. Разрастват се, множат се, профилират се, а ние споделяме все повече информация там.
Понякога се замислям колко и какво е удачно да постваме и до колко това е безопасно. Знам, че има различни настройки за поверителност и за ограничаване на достъпа до лични данни, но все си мисля, че не всичко е достатъчно безопасно. Все пак чрез профилът ти в Google могат да те следят непрестанно къде се намираш. Facebook може променя алгоритъм си така, че да изменя информацията, която се намира на timeline-а ти, а от Amazon имат постоянен достъп до това какво четеш на своя Kindle (ако си го поръчал през сайта им), колко дълго четеш или препрочиташ нещо и какво бележки се правиш.
В повечето случаи тези данни се използват, за да ти се предостави на теб като потребител персонализирана информация, която се предполага, че ще ти допадне. Но все пак не спирам да се чудя какво и как споделяме и къде е границата.
Не мисля, че е чак толкова важно какви филми или книги харесваме, какви линкове към новини и статии споделяме и т.н. Не, на мен повече не ми харесва идеята да е публична информацията за това къде работя, с кой съм обвързан и по какъв точно начин, кои са членовете на моето семейство и т.н. Все си мисля, че това е някак си по-лично и не бива да е обществено. Но от друга страна, всеки за себе си решава какво да споделя и дали то да е публично или с достъп само за приятели.
Все пак сякаш е тенденция данните за нас в Интернет да са все по-леснодостъпни. Всеки с връзка към интернет може веднага на напише името ни в Google и да види какво излиза за нас. Включително и тази част, която според мен е хубаво да остане неприкосновена.
Leave A Comment