Изкуството да избягваме конфликти
По правило конфликтите – и между близки хора, и между не толкова близки – в повечето случаи избухват заради сериозни различия в мнението и в интересите. Също така безспорен факт е, че ако не съществуваше възможността да поговорим с другия, да обсъдим проблема, да намерим необходимия компромис, животът ни би бил една безкрайна битка без победители. Спорни ситуации винаги ще има и ние трябва да се научим да живеем с тях и да ги преодоляваме по възможно най-продуктивния начин. Стресираща работа, изключително високите темпове, с които се движи ежедневието ни, недостиг на време да вършим нещата, които обичаме – всичко това, а и още хиляди неща, могат да ни докарат до състояние, в което без видима причина да избухнем и да се отприщи дълго стаяваната нервност или недоволство от нещо. Това обаче не може да е дежурно оправдание за неспособността ни да контролираме поведението и емоциите си. Част от необходимия компромис в живота е да се стараем да сведем тези ситуации до минимум, а дори и когато се случват не по наша вина и инициатива, да се опитаме да запазим самообладание и да не стигаме до крайности. Ако все пак се стигне дотам, трябва да анализираме причините за конфликта, да си направим необходимите изводи и да вземем нужните поуки. Добрият анализ изисква много ясно да формулираме кои или какви са основните ни дразнители и да се научим да ги игнорираме или да ги избягваме. Примерно това може да е партньор или близък, които си позволява да крещи, да обижда, да нагрубява. В такива моменти най-добре е да се опитаме да запазим спокойствие и с тих, но твърд глас да обясним, че подобно поведение не може да доведе до нищо добро. Или пък да излезем навън до момента, в който бурята е затихнала от само себе си. Възможните решения са много и в това е смисълът да се прави анализ на скандалите – да се знае най-подходящият начин за реакция, когато напрежението вече е ескалирало.
