Когато упорстваме много или макар да знаем, че не сме прави за нещо, но не си признаваме, ни казват, че сме много инати. Това е една много интересна черта на характера, която може да се прояви при много различни хора. Аз лично съм много ината и ми е трудно да определя дали това е в плюс или в минус за мен. Може би съществуват и двата варианта, защото когато се захвана с нещо дори да ми е трудно не го оставям и не се отказвам. Друг път когато водя спор с някой и твърдя нещо дори да разбера в последствие, че греша, съм толкова ината, че трудно си признавам. Това определено е лошо, защото трябва да можем да признаваме пораженията и грешките си, това е лесно обаче само на теория. Инатите хора обикновено имат много успехи в живота си, ако съумеят да насочат това свое качество в правилната посока, където то да бъде продуктивно и да носи позитиви. Имам много познати, които са толкова инати, че както се казва по гръб не падат. С тях обаче е трудно да се излезе на глава, защото дори да им се обясни къде бъркат или да им се даде по-добър вариант за нещо те си знаят своето.
Leave A Comment