Психологията изучава как да определим характера на човек по походката, жестовете, маниера на говорене, по любимите цветове и пр. Всичко тези неща обаче в известна степен биха могли да бъдат контролирани. Нищо не пречи да се откажем от тъмните цветове в гардероба си, да култивираме походката си, да овладеем жестовете си и да тренираме речта си. Има обаче едно нещо, което може да разкаже много за характера на даден човек, за неговото настроение и психологическо състояние в определен момент, че даже и за отношенията с интимния партньор, нещо, което обаче няма как да контролираме – позата по време на сън. Как спим и каква информация носи това? Позата зародиш – като бебе в утробата на майката – обикновено говори за неувереност и несигурност. По правило така спят уязвими хора, които се нуждаят от по-силен и сигурен партньор. Разперената поза – спящият е по корем, ръцете са на главата или под нея, а краката са опънати – е характерна за хора пунктуални и точни. Такива хора не се боят да поставят трудни цели пред себе си и обикновено не се спират пред нищо, за да ги реализират. Царската поза – по гръб с лице нагоре – в синхрон с името си говори за силни личности, които не таят никакви страхове в себе си, уверени и властни. И в заключение, най-често срещаната поза по време на сън – непълен зародиш – спящият е на една страна с леко свити към корема крака. Тези хора са стабилни и трудно нещо може да ги извади от равновесие, отличават се с логично мислене и здрав разум. Погледнахте ли вече каква поза е заел партньорът ви?! 🙂
Характери
Профилът в социалната мрежа и характерът
В днешните модерни времена все повече хора общуват преди всичко в социалните мрежи. Онлайн албумите замениха традиционните книжни албуми, в които преди около десетина години чинно лепяхме или подреждахме снимки, а лайкването замени простичките български думи харесвам, хубаво. Профилът в социалната мрежа е лицето, умът и характерът на съвременния човек. И може да ни разкаже много, стига да умеем да четем знаците. Първото, на което трябва да се обърне внимание, е количеството на снимките. Ако количеството е прекалено, това означава едно-единствено нещо – пред нас стои в определена степен душевен ексхибиционист. На такива хора им харесва да се излагат на показ, толкова, че хората не само да знаят как живеят, но и как дишат. Струва им се, че всичко се върти около тях – то не е живот, то е латиноамерикански сериал. Обратно, празната страница, която няма нищо друго освен име и профилна снимка, по аналогия би следвало да говори за прикритост на своя притежател. Невинаги обаче това е така – има вероятност човекът да си е направил профил просто за да види що е това социална мрежа и впоследствие да е изгубил интерес. Другото, на което трябва да обърнете внимание, е никнеймът – той също може да ви даде много информация за притежателя си. Едни говорят за грандоманщина и егоцентризъм, други – за инфантилност, трети за агресивност и т.н. Фотографиите, които човек избира да публикува в социалните мрежи, също говорят много. Снимки на мъже до скъпи спортни автомобили, най-често чужди, говорят, че човек има нужда да докаже своята значимост, обикновено най-вече на себе си. Не е нужно да си психолог, за да разбереш, че собственичките на профили с еротични снимки са с така наречения статус “активно търсене”, че обичат да привличат мъжко внимание и че това, което ценят в себе си, е преди всичко външността. Това е в общи линии, но помнете – информацията от профилите във фейсбук е повод само за размишления, едва ли и професионален психолог би се наел единствено по данните в нечий профил да направи сериозни заключения.
Конформизмът, или съобразяването с чуждото мнение
Зависимостта от чуждото мнение (конформизмът) и даже сляпото му следване, ние проявяваме, когато се отказваме от своите интереси и убеждения, за да избегнем трудностите в общуването си с околните. Всички ние имаме авторитети – хора, чието мнение ценим и уважаваме – и в това няма нищо лошо. Когато обаче количеството на тези хора стане прекалено голямо или пък забележите, че ви е сложно да противодействате на чуждото мнение и да отстоявате своите виждания, камбаната трябва да забие тревожно. Вероятно влизате в категорията на конформистите. Хората, които се страхуват да се отличат от тълпата, които се чувстват в безопасност само когато се сливат със сивотата на масата. Нещо, което на пръв поглед може да изглежда печеливша житейска позиция или поне не губеща, но всъщност в дългосрочен план – доста опасно, защото конформизмът лишава човек от индивидуалност и идентичност. Затова трябва да търсите начини да се борите с тези прояви на съглашателство на вашия характер. Не скривайте своята оригиналност, даже и да изглежда странна на околните, говорете смело за своите интереси и увлечения, даже и да извикват недоумение. Бъдете сигурни, че ще се намерят и такива, които ще ви слушат с възторг и ентусиазъм. Опитайте се да се противопоставите на общоприетите норми и правила, които ограничават вашата индивидуалност и ви поставят в чужди рамки. Например сложете си дрехи, които минават за екстравагантни, но на вас ви харесват, или пък си направете интересна прическа – излезте на улицата и ще видите, че от това няма да произтече нищо страшно. Само вие ще сте се доближили много повече до собствената си същност. Нещо, което е от първостепенно значение за щастлив и смислен живот.
Раздразнителността
Раздразнителността, или лесната избухливост, е неприятна черта на характера, която преди всичко вреди и тежи на човека, който я притежава. Макар и приемана като изначална личностна черта, понякога в основата й може да лежи определено нарушение в умствената или физическа сфера на организма и диагностицирането и премахването на това нарушение може значително да подобри характера на човека. Класическото определение на раздразнителността назовава като нейна главна отличителна черта прекомерната и непремерена реакция на събитията, които произтичат около човека. Хубави, лоши или неутрални – всички те по правило трябва да се приемат в определени граници и да не причиняват значителни промени в самочувствието и самоопределянето на човека. Когато говорим за раздразнителността като изначална и индивидуална особеност на определен човек, то трябва да се отбележи, че обикновено тя го съпровожда през целия му живот – появява се още в детска възраст, засилва се значително през пубертета и за съжаление с годините градира възходящо. Отличителна черта на този тип, така да се каже, вродена избухливост е фактът, че обикновено след избухване тези хора изпитват чувство на облекчение, нещо, което рядко се случва, когато афектът е предизвикан от определен здравословен проблем. Що се отнася до раздразнителността, която не е черта на характера, а е придобита, при нея най-чести причини за появата й са общата неудовлетвореност от живота или много често срещано напоследък – психическо изтощение. Еднообразния живот, натрупване на нерешени проблеми – това са най-честите причини за уязвимост на нервната система. Каквито и да са причините обаче, раздразнителността е неприятна и болезнена проява не само за притежателя си, а и за околните и често води до социална изолация. Така че трябва да използваме всички ресурси – собствени и медицински – за да я овладеем и преодолеем.
Цветът на очите и характерът
Основната информация за характера на човека получаваме преди всичко от неговите постъпки и от речта му. Спор няма обаче, че немалка част от информацията за характера идва от така наречените невербални изразни средства – пози, жестове, движения, осанка, изражение на лицето, предпочитания към определен тип облекло, прическа и т. н. Наред с тях обаче има редица физически данни (за някои от тях сме говорили вече) – телосложение, форма на носа, челото, форма на устните и т. н. – които също могат да бъдат показателни за едни или други качества на личността. Сред физическите данни, които могат да ни помогнат при оценката на характера на даден човек, огромна роля играят очите – не случайно наричани огледалото на душата. Нека да видим показател за какви качества на притежателя си може да бъде цветът на очите. Има просто правило и то гласи: колкото по-силна и интензивна е пигментацията, а оттам и цветът на очите, толкова по-силно изразени са в човека страстите, емоциите, енергията и активността. Или иначе казано интензивността в цвета на очите говори и за интензивност и наситеност на характера. Ако очите на човек са с по-мек и светъл цвят – това обикновено означава и по-романтична и ранима душа, по-мек и компромисен характер. Пъстрото оцветяване на очите пък свидетелства за това, че притежателят им е интересна и творческа личност, разнолик и цветен като окраската на очите си. Ако очите са с топли оттенъци – това е сигурен знак, че притежателят им също е топъл човек. И обратно, колкото по-студен е цветът на очите, толкова по-сигурен белег е това за хладен и дистанциран характер.
Депресията и характерът
Казват, че депресията е болестта на новото време. Различни изследвания и статистики стигат до почти едни и същи цифри – над 20 процента от населението в развитите страни под някаква форма в определен момент е било засегнато от депресия или депресивно състояние. Въпреки това обаче има доста хора, които не са съвсем наясно що е това депресия, какви са признаците, по които може да се разпознае, и как може да й противодействаме. Както и много хора, които приемат емоционалните състояния, характерни за хората, засегнати от депресията, като трайни черти на характера. Депресията често се възприема и от околните, и от хората, страдащи от нея, като проява на лош характер, мързел и егоизъм, отпуснатост и вроден песимизъм. Трябва да се знае, че депресията не е просто лошо настроение, а сериозно заболяване на психиката, което изисква намесата на специалист и се поддава доста добре на лечение – психотерапевтично и медикаментозно. И че колкото по-рано се постави правилната диагноза и започне лечението, толкова по-голям е шансът за пълното й излекуване и толкова по-малка вероятността от превръщането й в хроничен проблем. Другият мит, свързан с депресията, е този, че тя засяга много по-често хора със слаб характер и неустойчиви психически. Като изключим факта, че в много от случаите депресиите се причиняват от нарушения химичен баланс в организма и тогава имат малко общо с характера, психолозите и психиатрите отдавна са стигнали до заключението, че до депресивни състояния по-често достигат хора с търпелив характер и силна психика, при които депресията идва като защитна реакция – да се изпусне трупаното дълго напрежение.
Страхът да не останеш сам
Сред разнообразието от най-екзотични фобии, от които страда съвременният човек, безспорно една от най-широко разпространените е аутофобията, или патологичният страх от това да не останеш сам. Този страх причинява множество проблеми – и емоционални, и физически. Човек живее в безкрайни съмнения за това, че не е нужен никому, и в постоянен страх, от това, че може да остане сам. Проявленията на тази фобия са доста вяли и в повечето случаи те остават незабелязани от околните. Рядко, при отключващо събитие, съвсем неочаквано може да се прояви патологичното измерение на аутофобията – примерно, когато човек загуби много близък приятел или пък роднина. Тогава могат да се появят така характерните за другите (не толкова кротки) фобии панически атаки и тревожни разстройства. Както и при другите патологични страхове или психологични отклонения, би следвало да се отбележи, че и тук няма застраховани. На практика болезненият страх от самота може да се появи при всеки един. Все пак психолозите наблюдават по-голяма честота на аутофобията сред жителите на големите градове и обясняват това със забързания ритъм на живот и растящата алиенация. Интересен факт е, че тази фобия, противно на очакванията, не се проявява в състояние на самота. Обикновено, за да се прояви, е задължително присъствието на партньор и последваща раздяла, която се интерпретира като истинска трагедия. В такива случаи аутофобът на момента търси заместител на липсващия вече партньор, който и да е – само и само да не е сам. Разбира се, подобно поведение не само снижава качеството на живот, но не повлиява добре и отношенията с околните.
Кариеристите
Сигурно ви е правило впечатление, че за успешните хора никой никога не казва, че са кариеристи. За тях обикновено се казва, че са постигнали отлични резултати в работата си, че са се изкачили по йерархичната стълбичка и други подобни. Думата кариерист почти никога не се използва, смята се, че е натоварена с отрицателен заряд и звучи обидно. Така или иначе от действителността, включително и от наблюдения в близкия ни професионален кръг, ние знаем, че често зад тези смекчени определения на успелите хора се крият не съвсем присъщи за нормалния човек качества. Кариеризмът е съчетание от действия и качества, които в никакъв случай не са приложими към обикновения човек. Пример – за всеки нормален човек от изключителна важност е това, какво мислят хората около него, за кариеристите мнението на околните, включително и на по-възрастните и опитните в работата, няма абсолютно никакво значение. Те изхождат от разбирането, че да се угоди на всички, е трудно, затова не се интересуват от мнението на околните, за да не попаднат в тяхна зависимост. Кариеристите никога не се подават на емоциите си и винаги са сдържани – при тях водещ е разумът. И това е едно от нещата, които ги дърпат напред, защото знаем, че решения, взети под напора на емоциите, не винаги са най-верните. Кариеристите са непоправими оптимисти, вярват в добрия развой на нещата и никога не се предават, даже и когато са направили тежка грешка. Именно в грешките е тяхната сила – от своите се учат, а върху чуждите правят кариера. Независимо от хладния си разум обаче кариеристите са доста общителни и лесно намират общ език с другите. Те умеят да добият полезна информация буквално от въздуха и да я използват в своя полза. Четат добре знаците на съдбата, защото знаят че нищо в живота не е случайно, както и че граници в стремежа им към постигане на поставените цели няма.
Плътността на устните и характерът
Онзи ден си говорим с приятелка по телефона. Добре, че и двете сме на М-тел, че иначе не ми се мисли за тези сладки приказки какви сметки ни чакат. След клюките, които обсъдихме се замислих – има ли връзка между плътността на устните и характера? Широко разпространеното мнение е, че има такава връзка. Какви ли не пороци и слабости на характера се приписват на притежателите на тънки устни. Обикновено ги описват като злобни и завистливи. Но на практика се оказва, че такива определения и обобщения не винаги отразяват действителността и е особено обидно и неинтелигентно, когато някой си съставя мнение за друг само на базата на определени външни белези, без да му е дал възможност да се докаже и по други начини. Първото нещо, което би следвало да се предположи за притежателя на тънки устни, е не че е злобен и завистлив, а че по всяка вероятност предците му са били от далечния Север – защото именно за тези народи са характерни тънки устни. От само себе си се разбира, че няма как те всичките до един да са завистливи и злобни. Както не би следвало изначално да се предполага, че всички представители на африкански племена, които се отличават с месести и плътни устни, са добри и щедри. Няма как да е така. Разбира се, все пак науката за физиономиите ни предлага определена трактовка на характера на базата на плътността и формата на устните, но трябва да се отбележи, че при това тълкуване се вземат предвид и много други подробности, което иде да покаже, че даже науката не слага всички хора с тънки или плътни устни под общ знаменател. Но дори и да ги слагаше, факт е, че живеем в ерата на силикона, и едва ли това трябва да е най-точният ни ориентир за характера на човека срещу нас.
Защитните механизми на човешката психика
На всеки човек е присъща необходимостта от самоуважение. И за да задоволява тази наша необходимост, психика ни си е създала механизми, с които да измести от съзнанието ни неприятните и обезпокояващи преживявания, да ни накара да ги игнорираме. Обикновено психологическата защита действа пряко нашата воля, когато нещо заплашва душевното ни равновесие, психическата ни безопасност и разбирането ни за собствената ни личност. Какви са най-популярните защитни механизми на нашата психика и как действат те? Първият и най-рано открит от науката механизъм е така нареченото изместване. С негова помощ от съзнанието на човека се отстраняват травматични преживявания, обстоятелства или информация. С изместването са свързани и много случаи на забравяне на неща, които могат да разколебаят представата ни за самите нас. Рационализацията е друг много надежден механизъм за защита на Аза. Какво представлява той? Когато след необмислени действия се стигне до неприятни последствия, човек винаги се стреми да оправдае своите постъпки. Прави го не умишлено, а подсъзнателно, за да може да съхрани самоуважението си на едно здравословно ниво. Третата защитна клапа на човешката психика е така наречената проекция. Тя обезпечава човека при запазването на една удовлетворяваща го представа за него самия, като приписва неприемливите му постъпки, идеи, желания и чувства на другите. Проектирайки собствените си негативи върху тях, той насочва и гнева от собствените си недостатъци в посока към другите. Това са трите най-значими защитни механизми на човешката психика, с които, разбира се, съвсем не се изчерпват автономните й защитни сили, защото психиката е като айсберг – малко се вижда, повечето е скрито.