Невежество
Покрай празниците хората се среща с всякакви роднини. Няма лошо. Е, и нас ни навести една далечна братовчедка на майка ми, над шейсетте, от близко село – синът и снахата й живеят в града, имат едно дете на около дванайсет години.
Аз се включих за малко в разговора им, защото имах доста работа в тоя момент, от уважение към гостенката. Попаднах в момента, в който братовчедката обясняваше за внучката си, че била много добре в училище, отдавали й се чуждите езици, но казва – много дебела. Повтаряла й го всеки път, когато я видела, да се вземела в ръце и да отслабне. Обясних й, че тая работа с повтарянето, при това толкова често и не особено деликатно, може да им изиграе лоша шега – не един и два са случаите на момичета, залитнали към толкова често срещаните напоследък анорексия и булимия точно след подмятания от някого. Обикновено неукрепналото още тийнейджърско съзнание и психика се травмират от подхвърлена реплика от страничен и не толкова близък човек, какво остава, когато това се случва регулярно, не особено тактично, при това от възможно най-близкия ти роднина, който по правило трябва да те приема и харесва без забележки.
Да, наднорменото тегло е сериозен проблем и най-близките трябва да помислят как най-безопасно и безпроблемно да го решат. Но фиксацията върху проблема много често води до сериозни, животозастрашаващи понякога, психични отклонения – каквито са двете болести. Обясних на възрастната жена, не мисля, че ме разбра. Според мене тя смята, че това са някакви модерни лиготии.
Е, не са. И съм далеч от идеята да ограничавам невежеството на регионален принцип. Но като че ли наистина по по-малките населени места, по определени причини, особено възрастните хора по-трудно успяват да попият духа на новото време и проблемите му.
