Съдебен спор
В последния брой на въпросното предаване, което тече всяка събота и неделя по Нова тв, един от гостите в студиото направи комплимент на водещата и редакторите, който гласеше: Признал съм ви, как успявате да ги намерите такива. Разбира се, това предаване винаги ме е дразнило не само с претенцията си да се прави на институция, но преди всичко с факта, че трупа рейтинг и зрители на гърба на необразовани, объркани, прости, болни, а много често и хора със сериозни психически проблеми. Хора, които имат нужда от помощ, а не от това да ги карикатурят по телевизията. Потрисам се и от абсолютно нетолерантния начин, по който водещата Нана си избира по лична симпатия една от двете спорещи страни, на която застава, и сипе обидни и често нелепи квалификации към другата.
Е, такъв беше и последният случай. Две сестри от средностатистическо българско село обвиняват съседите си, които между другото са им и далечни роднини, че са монтирали в дома им подслушвателни устройства, камери и друга подобна техника и ги следят какво правят. Спорадично чували шум от задействане на някакви устройства и т. н. На всеки е ясно, че никой няма мотив да следи тия две обикновени жени, а още по-ясно е за какво свидетелстват подобни симптоми, като чуване на несъществуващи гласове, фиксация в нещо, усещане на несъществуваща заплаха от някого или от нещо.
Това си е диагноза, сериозен здравословен проблем и тези жени имат нужда от помощ, а не от това някой да ги прави пред цяла България да смях, за да осребри рейтинга си. Българите са доказани сеирджии и очевидно има такава ниша, а има ли – винаги се намират хора, които да я запълнят, на каквато и да е цена.
Аз обаче се питам защо спят институциите, които защитават човешките права и достойнство.
