Раздразнителността
Раздразнителността, или лесната избухливост, е неприятна черта на характера, която преди всичко вреди и тежи на човека, който я притежава. Макар и приемана като изначална личностна черта, понякога в основата й може да лежи определено нарушение в умствената или физическа сфера на организма и диагностицирането и премахването на това нарушение може значително да подобри характера на човека. Класическото определение на раздразнителността назовава като нейна главна отличителна черта прекомерната и непремерена реакция на събитията, които произтичат около човека. Хубави, лоши или неутрални – всички те по правило трябва да се приемат в определени граници и да не причиняват значителни промени в самочувствието и самоопределянето на човека. Когато говорим за раздразнителността като изначална и индивидуална особеност на определен човек, то трябва да се отбележи, че обикновено тя го съпровожда през целия му живот – появява се още в детска възраст, засилва се значително през пубертета и за съжаление с годините градира възходящо. Отличителна черта на този тип, така да се каже, вродена избухливост е фактът, че обикновено след избухване тези хора изпитват чувство на облекчение, нещо, което рядко се случва, когато афектът е предизвикан от определен здравословен проблем. Що се отнася до раздразнителността, която не е черта на характера, а е придобита, при нея най-чести причини за появата й са общата неудовлетвореност от живота или много често срещано напоследък – психическо изтощение. Еднообразния живот, натрупване на нерешени проблеми – това са най-честите причини за уязвимост на нервната система. Каквито и да са причините обаче, раздразнителността е неприятна и болезнена проява не само за притежателя си, а и за околните и често води до социална изолация. Така че трябва да използваме всички ресурси – собствени и медицински – за да я овладеем и преодолеем.
