Изкуството да импровизираш

Да я владееш е безценно умение. Буквално може да те изведе от всяка неудобна ситуация, да ти подсигури успех и висока оценка на извършената работа. Може да ти помогне да „избуташ“ даден изпит или задача, за които дори не си си направил труда да се подготвиш.  Ще те спаси, когато е напечено. Ще ти отвори нова врата, когато всички други са затворени…

urlКоя е тя ли? Импровизацията! В моето съзнание да владееш изкуството на импровизацията е неизменно свързано с постоянното усъвършенстване и жънене на успехи. Мога да ви убедя в правотата си, ако случайно се съмняване. Представете си следната ситуация… Някъде живее студент. Той е от онези дейните, които се занимават с много неща едновременно. Посещава лекции, ходи на работа и излиза с приятели. Съответно ресурсът му „време“ е значително по-ограничен, а за една от дисциплините в университета трябва да напише курсова работа. Само че темата не му е интересна и професорът малко му лази по нервите. Вместо студентът да си трови живота седмици наред, решава да импровизира! Взема си някоя по-стара курсова работа или заема такава от приятел, която е писана при друг преподавател… и я преправя – майсторски, обстойно и чрез изкуството на импровизация. Спестява си време, нерви и усилия!

Това е само примерна ситуация. Импровизацията може да ви помогне във всяко едно отношение. Тя е показател за креативност, бърза мисъл, начетеност, умение за правилно реагиране в напечени ситуации и какво ли още не. Благодарение на нея лесно можете да превъзмогнете сценична треска или страх/притеснение от говорене пред много хора.

Шефът ви пита къде е онази фактура? Кажете, че снощи сте работили от вкъщи и сте я забравили на бюрото си там, след което потърсете къде се е дянала наистина. Поканени сте на семейна вечеря, на която не желаете да присъствате? Дали пък случайно точно на този ден не ви предстои бизнес среща или имате друга спешна работа? Налага ви се да се измъкнете от офиса? Не е толкова трудно, просто ставате и излизате – ако никой не ви поиска обяснение, не го давайте. Или най-страшното: имате презентация? Съветът ми е да запомните няколко цифри и факти, около които да се въртите, докато времето ви изтече. А ако ви изпитват в училище или университета? Дори да не знаете точния отговор на зададения въпрос, със сигурност имате поне бегла представа за нещо друго по темата – увъртайте около него. Най-важното е да не спирате да говорите, защото тишината подтиква към въпроси и създава дискомфорт.

В интерес на истината импровизацията никак не е лесна. Затова тя е истинско изкуство. Изисква опит, тренировки, богата обща култура, старание и самоувереност. Овладеете ли я веднъж обаче, ще ви е от полза цял живот.

В някои страни просто не се пита!

Отивате на интервю за работа и ви питат:HS2434

„На колко години сте?

Женен/Омъжена ли сте?

Имате ли деца?

Българин ли сте?

Колко години сте работили?

Имате ли криминално досие?

Пиете ли?“

Може подобни въпроси да ви се струват съвсем нормални. Във вашите очи бъдещите работодатели желаят да разберат бихте ли отделяли достатъчно време на задълженията си, дали ще сте ангажирани след официалното работно време, дали ще се впишете в колектива, способни ли сте според трудовия ви стаж и най-вериятно накрая преценяват дали имате неприятни пороци, които биха попречили задълженията ви. Знаейки това някои жени са склонни да лъжат, че нямат сериозна връзка или че не смятат да се омъжват или да имат деца скоро, надявайки се да увеличат шанса си да бъдат назначени.

Това, което не знаете е, че в много западни страни такива въпроси за интервю за работа са строго забранени! Според някои местни законодателства в Америкаските щати, Германия, Англия и дори Русия, не бива да се смесва личния с професионалния живот, освен това подобни питанки са признак на дискриминация. Дали имате или нямате брак и деца, дали пиете и пушите извън работно време, вашата етническа принадлежност и криминалното ви досие не трябва да са тема на обсъждане на работното ви място. В офиса, екипът и работодателите ви по закон трябва да се интересуват само от вашите способности.

По тази причина повечето западни работодатели преглеждат важните данни от биографията, която предварително сте подготвили и изпратили, а на беседването проверяват с интересни логически въпроси способността ви да мислите бързо и асоциативно, могат да ви накарат да направите малко показно и накрая ще ви дадат думата да им докажете, че сте достатъчно мотивирани да заемете вакантния пост във фирмата им.

Самата аз мисля, че така е редно да се случва и в България. За жалост много малко са местата, където интервюто за работа протича по интелигентен и не накърняващ достойнството на кандидата начин.

Идеалите за мъжка и женска красота

E-fits show 'most beautiful faces'Ако има нещо, което времето не може да рамкира, то това са идеалите за мъжка и женска красота. Замислих се за за това днес след като прегледах колко мейкинга има филмът „Гордост и предразсъдъци“ за последните 50 години. Направи ми впечатление, че не само качеството на продукцията се променя, което е неизбежно, но и визията на героите отговаря идеално на десетилетието, през което е направена екранизацията. От къдравите и изрядни, с благороднически тънки черти Елизабет Бенет и Мистър Дарси, с течение на времето те стават с по-мек външен вид, заоблени лица с меки форми, прави коси, по-неглиже, с по-небрежен вид.

Женската и мъжката красота са субективни понятия и продукт на своето време, географска ширина и традиции в обществото. За пример ще дам страна като Англия, където хората са крайно любопитни в това отношение. Външният вид там е особено значим, тъй като е възприет като медия на отделната личност и мерител за приличие. В един много дълъг период от време през средните векове за красива жена и мъж са смятани високите русокоси хора. Жената е трябвало да има дълга коса, да е с малко лице, излъчващо наивност и доброта. Мъжът – светъл рицар, изтънчен и силен, със закрилнически израз на лицето. През викторианството прилежната жена и благородникът са били изтъквани като образци. Високи стегнати прически за дамите, а за мъжете дълги бакенбаерди и къдрици. Овални, изопнати лица с фини черти. Днес може да се провери колко много са се променили представите за красота. Поради редица причини брюнетката е изместила блондинката. Поне в Англия. Можете да видите последните изследвания по проект с ръководител д-р Крис Соломан и какво по-точно мислят британците по въпроса с красотата ТУК. Жената има по-остро и сексапилно изражение – типичната еманципирана жена, докато мъжът е по-атрактивен с по-нежни черти, които да го правят по-достъпен…

За най-красиви лица на десетилетието са обявени актрисите Скарлет Йохансон и Натали Портман, а за мъже – Крис Хемсуърт и Дейвид Ганди. За жените не зная,  но с мъжете британците определено смятам, че са уцелили десетката.