Предполагам ви се е случвало нещата, които хората ви казват, да ви засягат много, защото вие ги приемате като обида. Може би те не са казани с тази цел, но съзнанието ви ги възприема по този начин и ви кара да се чувствате зле. Ако пък наистина са казани с умисъл, то тогава пак не бива да реагирате остро, защото проблемът не е ваш, а на човека, който е изрекъл думите, и на неговото състояние на духа в момента. И в двата случая гледайте по-отгоре на нещата, като един непукист.
Отношенията ви с хората не трябва да са на принципа на сблъсък на егота, затова избягвайте да стигате до спорове. Пределно ясно е, че всеки си има свои възприятия за света, базирани на житейския опит, който ни е изградил като личности. Има хора, които гледат по-философски на нещата и се стремят към себеусъвършенстване и други, които са стигнали до едно ниво на развитие и не виждат нужда да продължават напред. Възгледите им ще се различават неимоверно, защото са твърде различни.
В комуникацията с останалите се намесват и еготата ни, като всяко защитава себе си и своите виждания като най-правдоподобни. Решението е да обучите егото си да не се напряга в конфликтни ситуации, а да се отпуска, тръгвайки от разбирането, че всеки е различен.
Вие не сте центъра на вселената. Знаете колко вярно е това твърдение, но някак не ви се иска да го приемете. Гордостта все пак ни пречи в отношенията с останалите и егото ни си казва думата, когато усети, че е накърнено. Успеете ли да го овладявате в конфликта ситуация не е провал затова, че не сте спечелили спора, а успех, защото умеете да се контролирате. Нали знаете, че по-умният винаги отстъпва…
