Почиваме ли достатъчно?

Докато все още сме в отпускарски настроения и почиваме я по една, я по две седмици, се замислих именно по тази тема. Почиваме ли достатъчно всъщност? Болшинството от хора сигурно на подобен въпрос ще ви отговорят с категорично „Не“. Всеки иска допълнителни почивки, нали? В това няма лошо стига да ги оползотворяваме полезно и наистина да си почиваме през това време.

restИ тук е мястото да прецените дали вие знаете най-добрия начин, по който успявате да си починете. Някои хора отиват на море за по седмица, а защо не и две. Други обаче не си падат много морски и предпочитат нещо по-планинскo, където лятото е тихо и прохладно, без много хора и напрежение. За по-младите почивката може да се изразява и в ходене по заведения, където да си изкарат приятно и да се заредят с нова енергия.

За всеки понятието „почивка“ може да е различно, но едно нещо май го обединява – време, прекарано без мисли и задължения, свързани с работата. Има ли достатъчно такива мигове? Не, ако не харесвате работата си. Да, ако това, което правите ви е интересно и приятно – тогава няма да си мечтаете за почивка, а ще си мислите какво ли предизвикателство и изненада ще ви поднесе новия ден? И може да се окаже по-приятно от излежаване на пясъка по цял ден. Кой знае…

Предпочитания, не органичния

OpenmindednТова, което харесваме и което правим, неминуемо се отразява на същността ни и ни променя.

В последно време си мисля и ми се струва, че е все по-добре, ако имаме предпочитания в области като музика, филми, книги, сценични постановки, храна и т.н., но без да са затворени откъм други възможности. Добре е да знаем какво ни харесва и какво не, да си изградим индивидуалност и т.н., но предпочитанията ни не бива да се превръщат в ограничения.

Хубаво е да сме толерантни към вкуса на другите и да проявяваме разбиране в различията между хората, защото, ако всички бяхме еднакви, светът щеше да е едно много по-скучно място.

Вярвам освен това, че различията обогатяват хората и ако общуваме с по-различни от нас, можем да спечелим много. Те ще ни кажат неща, които няма как да разберем, ако се ограничаваме само в нашето тясно поле на интереси. Освен това мисля, че ако попаднете в област, която ви е била непозната преди, няма как да знаете предварително дали тя ще ви хареса или не. С други думи, опитайте се да бъдете по-широко скроени. Вярвам, че с подобна нагласа, можем само да спечелим.

Ръкостискането и характера

Невербалната комуникация може да ни каже много за характера на хората около нас. Аз обаче сега ще се спра на ръкостискането и информацията, която то може да ни донесе за човека отсреща. Не за друго, а защото, когато се запознавате с някого, почти винаги се ръкостискате и този жест може да ви каже много за човека отсреща.

Ръкостискането тип „умряла риба“ създава много лошо впечатление. При него ръката е отпусната и безжизнена. Показва слаб характер и незаинтересованост от човека отсреща. На мен ми изглежда все едни отбиваме номера при това запознанство.

Ръкостискането тип „менгеме“ е обрHandshakeатното на гореописаното. То е силно и може дори да причини болка на човека, на когото се прилага. Този тип ръкостискане се използва предимно от мъже, защото те по природа са по-силни. Може и да е неосъзнато, но аз винаги го тълкувам като желание за превъзходство у човека, който го прилага.

Ако някой се запознава с вас и захлупи ръката ви под неговата, това е сигурен знак за желание за лидерство. Внимавайте с такива хора. Може да се случи и ако ви предложат ръка, но с дланта нагоре, така че вашата да остане отдолу. Съответно и вие можете да го направите, но замислете се какво може да си помисли човекът отсреща за вас и действията ви. Какви ще са последиците?

Ръкостискането с две ръце е приятелски жест. Прилага се към по-близки хора, защото при него има повече физическо контакт. Можем да поставим свободната си ръка върху рамото на човека срещу нас или да захлупим неговата ръка с двете наши. Такова действие е известно още като политическо ръкостискане.

Във всеки случай е добре да внимаваме какви първи сигнали поддаваме, когато правим ново запознанство. Първото впечатление е важно, а ръкостискането е важно за първото впечатление.

 

Къде ще летувам?

Ето го и август. Отпуската дойде и е време да се стегна за път. Планина и ли море? Вечният въпрос!

obzor15Моят отговор е: и двете. И защо не? Това не означава, че ще изкарам няколко седмици на Балкана и после ще пътувам пак към морето, а че ще намеря идеално съчетание между двете. Смятам, че места като Обзор, Свети Влас и Бяла са перфектни да се практикува този двоен туризъм. От една страна имаш все още високия ръкав на Стара планина, който плавно се свлича в, от другата страна, Черно море.

Вариантите за неща, които можеш да правиш през деня са много повече. Отделяш ден за разходка сред горите и си правиш пикник на някоя поляна. Едновременно с това се радваш на разнообразен пейзаж и страхотен нетипично балкански климат. Следващият ден си ниско на плажа, излежаваш се на топлия пясък и се топиш в соленото море. Такива градчета имат и с какви дейности да ви зарадват – улиците със сувенири, дрехи и предлагащи временни и постоянни татуси, плитки, ретро снимки и други забавления са налице, както и капанчета, барове и ресторанти и дървени кръчми на брега на морето или по-навътре в селището. Най-големият плюс е, че там е сравнително евтино, тъй като целогодишно живеят хора и магазините предлагат стоките си на доста поносими цени. А да не говорим, че плажовете са къде-къде по-чисти от тези на Варна, Бургас или Слънчев бряг.

Разбира се, ако представата ви за отпуска е свързана с лудории и нощни купони, тези места съвсем не са за вас. Е,  може би Свети Влас, но определено останалите две са за тихи натури, които ценят спокойствието, интензивната почивка без много виканици и калабалък или са по-семейно настроени. Изборът е изцяло ваш.