Защо мъжете не бързат да изпълнят всичките ни желания?

jelaniaТози въпрос се появява често при дамите. А за да му дадем правилен отговор, първото нещо, което трябва да знаем, е,  че женската и мъжката психология са коренно различни. Да накараш един истински мъж на направи нещо, което не иска, си е направо невъзможно. В този смисъл наистина не бива да се губят нито време, нито сили. Затова нека да разгледаме най-често срещаните грешки, които правя представителките на нежния пол, и да се опитаме да намерим начин за преодоляването им.

Първото правило е: без излишна емоционалност. По правило жените винаги имат някакви предварителни очаквания към половинката си, за които обикновено той даже и не подозира. И ако се случи така, че кавалерът съвсем да не отговори на тези нагласи, повечето жени започват да буйстват, да обвиняват, да вдигат скандали. Резулатат – никакъв. Шансове исканото да се случи – също нулеви. Умните жени постъпват по съвсем различен начин. Още при първите индикации, че това, което очакват, най-вероятно няма да стане, започват с хитрините и тактиката. Примерно, ако иска да я изведе на ресторант: Скъпи, толкова много ми се иска да излезем, толкова се гордея с теб и ми е приятно да съм навсякъде с теб, да ме виждат с теб и т. н.

Второто правило е – винаги благодарете за всеки подарък, за всяка изненада, за всеки жест, който е направил за вас любимият ви човек. Само така той ще разбере, че тези неща са от огромно значение за връзката ви, за това, да се чувствате добре, и ще намира смисъл и мотивация да продължава да ви радва. Ако сте приели изненада или подарък с жеста – какво толкова, нищо по-нормално от това, ама мъжете така или иначе са длъжни – не очаквайте да го прави отново и отново само защото сте решили, че ви е задължен.

Истината е, че когато една жена намери точния подход към партньора си, когато не забравя да му благодари и да му създава усещането, че е неповторим и безценен, няма начин да не постигне желания резултат. И истинските жени го правят.

 

Външният вид в Alure и самочувствието

Безспорно, за да има самочувствие една жена, има нужда да е красива – където и да се намира, каквото и да прави. А красотата в днешно време изобщо не е простичка, а по-скоро е постоянно усилие и работа, които с отминаването на годините прогресивно се увеличават – най-вече при нас жените. Фитнес, салони за красота, подбор на облекло, маски за лице, грим и какво ли не още.

womenДа си красива изобщо не е лесно, но само така самочувствието ти може да е наистина пълно, без значение колко се опитваш да се уповаваш само на интелекта си.  Естествено, цялото това удоволствие струва много пари, а и време, което за работещото момиче си е кът.  Въпреки това не бива да спираме да се борим – начин винаги има, и се справяме. С времето и опита откриваме все по-добрите решения за нас самите и улесняваме задачата си. Разбира се, често се случва да попаднем на скапан фитнес или салон, лоша марка грим или нещо друго, за това днес ще ви споделя за едно ново място, което наскоро открих и едва ли ще ви разочарова.

Това е един нов бутиков салон за красота в София, където добрата прическа, маникюр, педикюр и тен не са далечна мечта, а чисто и просто удоволствие. Казва се Alure и съм много доволна от фризьорите, маникюристите и солариума там. Салонът е нов и оборудването е чисто ново и луксозно, а и самата атмосфера на мястото, което определено се е възползвало от услугите на добър интериорен дизайнер, ти позволява да се отпуснеш и просто да се насладиш на процедурите, които извършват по теб. Цените не са прекалено високи като за бутик за красота (15лв. дамско и мъжко подстригване, 25лв. боядисване с боя от клиента).

Подобни места, където работата се върши качествено, улесняват много работата по външния вид, защото в противен случай можеш да обиколиш много салони и да пръснеш много пари на вятъра, докато попаднеш на място и хора, които си заслужават, и които наистина те правят по-красива.

Трябва ли шефовете да са строги?

Веднага ви отговарям – да, в едни нормални и приемливи граници, зачитайки и отчитайки достойнството и емоциите на подчинените си.

Какъв е поводът да задам този въпрос и да се опитам да му отговоря. Преди време препоръчах моя позната на друг мой много добър познат за работа, с която знаех, че тя може да се справи идеално, пък за него – че е читав и хубав човек, с две думи ще бъде добър шеф. Анонсирах бъдещата служителка пред приятеля ми по възможно най-добрия начин и обратното. Като й казах, че е много възпитан и благ човек.

strogiЗапочна тя работа при него – и досега работи там – разбират се чудесно, тоест преценката ми за това, че са си подходящи и биха се разбирали чудесно, е била съвсем точна. Но в приятелски разговор наскоро тя ме поправи и каза, че единственото нещо, което не е било точно в преценката и анонса, който съм направила за работодателя й е, че е благ човек. Бил изключително справедлив, но много изискващ и с подчертано строго отношение към служителите.

Тогава си дадох сметка, че много често това, което е човек като емоции и натюрел в обикновения си живот извън работа, сред приятели, няма нищо общо с това, което показва, когато е на една ръководна позиция. И смятам, че успешните мениджъри трябва да процедират точно по този начин – справедливо, обективно, но винаги да запазват една здравословна дистанция, един респект, ако щете един много лек страх (в хубави смисъл на думата) у подчинените си, за да върви работата.

Щото, нека си кажем истината, не са много тези от нас, които ще дават едно и също качество на работата, когато се самоконтролират и когато са под строгия поглед и контрол на шефа си. 🙂

 

 

Психологически профил

Моя позната ми се обади по телефона оня ден – правили им в службата психологически профили. Да ги видят дали са пригодни за заеманата длъжност. И нали знае какви са интересите и заниманията ми, решила да сподели. Става въпрос за държавна институция – няма да я споменавам по име, да не стане проблем, имайки предвид как ще продължа.

profilПсихолози от някаква частна фирма или практика, не знам как е прието да се казва, ги препитали по някакъв въпросник, поразговорили се за това-онова от личния им живот, от взаимоотношенията им с колегите, написали на всеки един от служителите – а те не са никак малко – по характеристика от около страничка и половина и си тръгнали. Е, сега да ви казвам, че всички се оказали нормални и подходящи за заеманите места, няма смисъл. Пък и даже да не е така, какво може да се направи със служител, който от петнайсетина години работи на въпросната позиция и се справя отлично. На резултатите от работата му ли да вярваме, или на психологическия му профил.

Тук и за най-незапознатите с начините, по които се точат държавни и европейски пари от наши (в смисъл близки до ръководството фирми), е ясно, че просто е ставало въпрос не за реална нужда от подобна услуга, а за остра необходимост едни пари да бъдат дадени на някого и после поделени.

Използвам повода обаче да споделя личните си резерви към подобен тип тестове или по-скоро към надеждността на заключенията, които се правят от тях.

Истината е, а и практиката го е показала, че много често при подобни стресови ситуации – защото подобно препитване е силен стрес – нормалните хора се държат не съвсем като такива и дават отклонения от нормата. А социопатите, които по принцип имат изключително висок самоконтрол, изглеждат като изкарани от учебник за това добро поведение в обществото.

Така че, ако някой е решил да се прави на профайлър, ще е добре поне да не натоварва държавния бюджет.

 

Хватки

Да ви кажа, хората станаха много странни, прекалено чувствителни и изключително обидчиви. Напоследък някой постоянно ми се сърди за нещо. И понеже винаги съм смятала, че разговорът е най-сигурният начин да се реши един проблем, първо пробвах след всяка поредна сръдня да водя диалог, да разбера сбъркала ли съм някъде, най-малкото за да си взема поука. Въобще да разбера от какво иде проблемът. По принцип това е една доста добре работеща стратегия и всеки уважаващ себе си психолог или психотерапевт би ви я препоръчал. Тя обаче има един съществен недостатък – действа само в случаите, когато наистина има проблем, сериозна причина за разрива.

Случаите, за които аз ви говоря, поне от личния ми опит, обаче не са от тази категория. Обикновено става въпрос за оная ситуация, която един детски автор описва как Петко се за нещо ще намери да се начумери, ту му млякото горещо, ту пък друго нещо.

И ако трябва пак да се обърнем към художественото творчество – като видях, че традиционните съвети на специалистите не помагат, защото ситуациите не са обичайни, реших да повикам неволята. Или иначе казано да си измисля лична стратегия, която да ми помага да се справям с тези немотивирани емоционални прояви, за да мога все пак да запазя читави социалните си контакти. Е, измислих я, действа и ще ви я споделя.

При първи прояви на подобна сърдитковщина, която не дава мотиви и обяснения, давам пълен игнор. Не се цупя от своя страна, не изяснявам ситуации, защото това повече усложнява нещата, просто се правя, че не забелязвам. И май повечето хора са с реакции на малки деца. Като не им обръщаш внимание на капризите или лиготиите, просто спират да ги правят. Пробвайте! Действа!