Човек е това, в което живее

Той е автор на фантастични проекти за детски градини и фабрики, църкви, гари и кафенета, изложбени зали и музеи. И всичките му сгради се отличават оригиналност, екологичност и естественост. Австрийския архитект Фриденсрайх Хундертвасер, който бил абсолютно сигурен, че животът в еднакви, приличащи на кутийки къщи се отразява изключително зле на самочувствието на обитателите им. Идеалното жилище за него е уютно и безопасно, с много прозорци, по възможност с покрив, обрасъл с трева. Така, вкарвайки природата в проектите си, той смятал, че компенсира щетите, които човечеството й нанася ежеминутно.

Един от последните му проекти, в който, освен другите си принципи, въплътява и усещането си за необходимостта от хуманност, е Семейният център в немския град Есен. Временен дом за семействата на болни деца, които преминават курс на лечение в местната болница. Един от 14-те подобни центрове, носещи името на Роналд Макдоналд, пръснати из цяла Германия, където близките на децата могат да се почувстват като у дома си.

3379794953_9d7abc2607

Проектът на прочутия архитект е готов през 1999 г., а приказната къща израства в един от градските паркове през 2005 г. При строителството не е пострадало нито едно дърво, напротив – даже са засадени много.

Брадатият австрийски вълшебник взел предвид всичко – и атмосферата на интериора, и хармоничното единение с околната среда. По неговите думи семейният център трябвало да се превърне в оазис на човечността. Така се и получило.

Любимите на художника златни куполи блестят на слънцето, а направените от огромни цветни перли  колони пирамиди създават уют и се вписват в естествената красота на Груга парк. Всичките 17 стаи са напълно различни. Има огромна трапезария, зали за игри, библиотека, открити тераси и вътрешен двор с пеещи фонтани. Жизнеутвърждаващо, нали!? После кой казва, че не сме или по-скоро не се превръщаме в това, в което живеем? 🙂

Изкуството да избягваме конфликти

conflictsПо правило конфликтите – и между близки хора, и между не толкова близки – в повечето случаи избухват заради сериозни различия в мнението и в интересите. Също така безспорен факт е, че ако не съществуваше възможността да поговорим с другия, да обсъдим проблема, да намерим необходимия компромис, животът ни би бил една безкрайна битка без победители. Спорни ситуации винаги ще има и ние трябва да се научим да живеем с тях и да ги преодоляваме по възможно най-продуктивния начин. Стресираща работа, изключително високите темпове, с които се движи ежедневието ни, недостиг на време да вършим нещата, които обичаме – всичко това, а и още хиляди неща, могат да ни докарат до състояние, в което без видима причина да избухнем и да се отприщи дълго стаяваната нервност или недоволство от нещо. Това обаче не може да е дежурно оправдание за неспособността ни да контролираме поведението и емоциите си. Част от необходимия компромис в живота е да се стараем да сведем тези ситуации до минимум, а дори и когато се случват не по наша вина и инициатива, да се опитаме да запазим самообладание и да не стигаме до крайности. Ако все пак се стигне дотам, трябва да анализираме причините за конфликта, да си направим необходимите изводи и да вземем нужните поуки. Добрият анализ изисква много ясно да формулираме кои или какви са основните ни дразнители и да се научим да ги игнорираме или да ги избягваме. Примерно това може да е партньор или близък, които си позволява да крещи, да обижда, да нагрубява.  В такива моменти най-добре е да се опитаме да запазим спокойствие и с тих, но твърд глас да обясним, че подобно поведение не може да доведе до нищо добро. Или пък да излезем навън до момента, в който бурята е затихнала от само себе си. Възможните решения са много и в това е смисълът да се прави анализ на скандалите – да се знае най-подходящият начин за реакция, когато напрежението вече е ескалирало.

Какво означава да бъдеш самия себе си?

sebesiМоже и да ви прозвучи странно, но повечето от хората няма да са в състояние да ви дадат задоволителен отговор на този въпрос, защото даже не се опитват да живеят собствения си живот, а всеки ден съвсем съзнателно слагат чужди маски. И няма как категорично да ви отговорят къде са реалните им мечти и желания, къде – измислените. Почти всеки днес се опитва да бъде някой друг, да копира чуждото, сега това е мода.

И в обсега на подражанието влизат не само вещи, дрехи и други материални неща, а и черти на характера, маниери на общуване, успешни модели на поведение. Нещо като мимикрия – сливане с масата. За по-безопасен, спокоен и успешен живот.

А в крайна сметка всички сме различни – имаме различно образование, възпитание, житейска съдба и е съвсем логично да имаме съвършено различни виждания за едни и същи неща от живота. За някого може да е нормално изразяването на бурни емоции с резки жестикулации и ненормативна лексика, за друг да е абсолютно неприемливо. Но именно в това е цветът и разнообразието на живота, именно индивидуалността на всеки един от нас създава колорита и прави отношенията между хората интересни и непредвидими.

Затова не е здравословно – нито за отделния човек, нито за обществото – да се опитват механично да следват или да налагат неприсъщи норми и правила. Кой твърди, че задължително, когато те попитат: “как си”, трябва да отговориш: “прекрасно” или пък когато ти е мъчно – да се усмихваш широко. От подобна подмяна на истината няма доволни – защото, макар и подсъзнателно, всеки копнее да бъде себе си.

И именно в това психолозите търсят генезиса на все по-модерния проблем – самотата. Защото само в топлото и защитено легло, пред лаптопа, в удобното кресло пред телевизора ние можем да се почувстваме безопасно, да се отпуснем и да дадем свобода на истинската си същност.

Лъжовна сигурност с опасни последици.

Затова трябва да се научим да бъдем себе си – без да се притесняваме за реакцията на околните, без да ни е страх от нея. Защото най-голямата ценност, която има всеки един от нас, е точно неговата уникалност. И тя трябва да ражда гордост, а не страхове.

 

Диагноза: шопинг маниак :)

shoppingСпоред социологическо изследване, направено по поръчка на маркетингови специалисти и агенции, почти 90 % от потребителите не могат да удържат на изкушението да купят някакво лакомство или напълно непотребна лъскава дреболия от супермаркетите. При това самите анкетирани споделят, че са посетили магазина със съвсем конкретна цел, без каквито и намерения да купуват нещо друго. В крайна сметка обаче богато заредените сергии ги отклоняват от първоначалните им намерения.

Малцина са тези, които могат да се въздържат от покупка на не особено нужни неща при това изобилие от продукти. Затова днес ще поговорим за това, как да спасим парите си от ежедневните масови атаки на пазара. Как да не се превърнем в маниакален купувач? Как да купуваме онова, което наистина ни е необходимо и важно?

Преди да пристъпим обаче към съветите за предотвратяването на синдрома на купувача, нека да обърнем внимание на онези търговски трикове, които ни карат несъзнателно да посегнем към портфейлите си.

На първо място – това е пълната свобода, която имате в супермаркетите да посегнете, да разгледате, да вземете стоката – без посредничество и въпроси. Доста лесно тя попада в ръцете ви и ако ви хареса, връщането й отново на рафта е доста трудно постижимо.

Вторият трик – обикновено стоките, които са ни най-ненужни, са разположени в пространството пред самата каса, там, където се спираме, за да чакаме на опашка, и искаме – не искаме погледът ни попада продължително върху изкушаващи и лъскави неща.

И третата хитринка – в тези огромни търговски обекти ви предлагат всичко: от пакетче с чипс до кофа с конци за чистене. Със сигурност няма да посегнете към много от нещата, ако не делят една пазарна площ. 🙂

И така – как да избегнем тези търговски засади и да спасим  бюджета си. Съветът е съвсем кратък, но пък с доказано действие: планиране, точен списък с нещата, които са ни необходими, и пълен самоконтрол. И най-важното: задължително без деца! 🙂

 

Как се смеят жените?

Че смехът прави живота ни по лек, то е ясно. Но освен това в голяма степен говори за това, какви сме. Днес даже има специална медицинско направление, което го изучава, както и въздействията му върху организма. И учените, които се занимават с тази материя, твърдят, че всеки от нас носи уникален смях, както и уникален характер. Днес ние ще обърнем поглед върху един малък, но важен сегмент от тази наука – частта, която е насочена към жените.

Докосването по главата по време на смях говори за мечтателност и романтичност. Такива жени обичат да живеят в свой измислен свят, не успяват адекватно да се справят със спорни ситуации и конфликти, изпитват затруднения в това да убедят околните в нещо, даже и в случаите, когато те истински вярват в него. Авантюристични, любопитни и разсеяни, в своите действия те се ръководят преди всичко от импулси. Могат изведнъж да избухнат и да направят непремерени неща, да кажат тежки думи, от чиито последствия после страдат.

Ако една жена слага малкия си пръст върху устните, докато се смее, тя е обсебена от идеята за добри маниери и държи да бъде център на внимание.

Хихикането и накланянето на главата на една страна пък говорят за дружелюбност, но и за критичност; силен стремеж за харесване и любов към флирта; за сериозно премисляне на действията, макар на пръв поглед да изглеждат лекомислени; за напълно контролирани чувства.

Смехът от душа, придружен с широко отваряне на устата, свидетелстват за висока самооценка, самодоволство и темперамент. Такава жена не се бои от критика, умее да отговори по начин, който се отдава на малцина. Добър приятел и съветник, умее не само да слуша, но и да чува другия.

Сбръчкването на носа пък е знак за висока степен на самонаблюдение и понякога за известен инфантилизъм. Тези представителки на нежния пол се нуждаят от повишено внимание, комплименти и ухажване.

Прикриването на устата с ръка насочва към изключително висока самокритичност и неувереност, склонност към сдържане на емоциите и самодостатъчност. Такива жени са отлични приятели, великодушни и състрадателни, готови да жертват себе си в името на другите.