Защо е лошо да си умен нарцис?
Продължавам да списвам блог с проблеми, свързани с личността, няма преориентация към цветарството. Ще говорим за гръцка митология и свързан с нея термин за тип личност. Нарцис е герой от гръцката митология, израснал красив и личен младеж и всички девойки се влюбвали в него, той обаче не обръщал внимание на никоя от тях. В него обаче се влюбила и нимфата Ехо – Нарцис отблъснал и нея. Но с нимфите шега не бива, както и с отхвърлените жени, митологията разказва, че те успели да накарат богинята на правосъдието да го накаже и да се влюби в собствения си образ. Така един ден на връщане от лов, той се спрял до едно езеро, видял в него собствения си образ и толкова много го харесал, че се влюбил в него. Навел се да целуне образа си, паднал в езерото и се удавил. Това е митологията, оттам идва и нарицателното нарцис, тип човешки характер – човек, който толкова много се харесва, че всичко друго няма значение. И към темата защо е лошо да си умен нарцис. Ами защото нарцисизмът пропилява ума. Човек толкова много се харесва, че винаги подценява другите, а няма нищо по-лошо от това да подцениш противник или просто да подцениш някого. Изненадите, при това не особено приятни, винаги са налице. Затова е лошо да си умен нарцис. По-добрият вариант е да си глупав нарцис. Поне не губиш нищо, не пропиляваш акъл от его, защото просто няма какво да пропиляваш. Пък на всичкото отгоре и се харесваш.
