На всеки човек е присъща необходимостта от самоуважение. И за да задоволява тази наша необходимост, психика ни си е създала механизми, с които да измести от съзнанието ни неприятните и обезпокояващи преживявания, да ни накара да ги игнорираме. Обикновено психологическата защита действа пряко нашата воля, когато нещо заплашва душевното ни равновесие, психическата ни безопасност и разбирането ни за собствената ни личност. Какви са най-популярните защитни механизми на нашата психика и как действат те? Първият и най-рано открит от науката механизъм е така нареченото изместване. С негова помощ от съзнанието на човека се отстраняват травматични преживявания, обстоятелства или информация. С изместването са свързани и много случаи на забравяне на неща, които могат да разколебаят представата ни за самите нас. Рационализацията е друг много надежден механизъм за защита на Аза. Какво представлява той? Когато след необмислени действия се стигне до неприятни последствия, човек винаги се стреми да оправдае своите постъпки. Прави го не умишлено, а подсъзнателно, за да може да съхрани самоуважението си на едно здравословно ниво. Третата защитна клапа на човешката психика е така наречената проекция. Тя обезпечава човека при запазването на една удовлетворяваща го представа за него самия, като приписва неприемливите му постъпки, идеи, желания и чувства на другите. Проектирайки собствените си негативи върху тях, той насочва и гнева от собствените си недостатъци в посока към другите. Това са трите най-значими защитни механизми на човешката психика, с които, разбира се, съвсем не се изчерпват автономните й защитни сили, защото психиката е като айсберг – малко се вижда, повечето е скрито.
Leave A Comment