Колкото и да не ви се вярва, ние хората още от деца си поставяме и преследваме цели. Дали е свързано с това да ни купят играчка, да спечелим на дама, или да завършим престижен университет – има движеща мисъл, която ни кара да изпълним желанието си. Но от какво точно зависи успехът ѝ и може ли да го конкретизираме с една дума?
Отговорът е да! А думата е самочувствие. То, разбира се, е свързано с високата и реална самооценка, която показва точно къде сме позиционирани ние в света. Ясната представа за адекватността на сегашния момент е ключова за реализирането на каквото и да е начинание в дните ни. Именно тук е разковничето.
Ако трябва да погледнем философски, то целите в живота са въпроси, които са предмет на нашето възприятие за себе си. В този смисъл, ако субектът има по-добра себе-концепция, той ще повярва, че е способен да постига по-добри неща в живота. А това несъмнено ще го провокира да направи всичко възможно, за да се получи по неговия начин.
Доброто самочувствие ни помага да поемаме и изпълняваме отговорностите си по-добре. По този начин разбираме, че не само е достатъчно да можем да завършим задълженията си, но също така е важно да ги изпълняваме добре. Именно прецизирането е основната цел и малките детайли помага за постигането на всичко.
Вие съгласни ли сте с тази житейска философия? Аз напълно подкрепям твърдението, че първо се нуждаем от самочувствие, което е изградено на реална самопреценка и след това вече може да покорим света. На думи е изключително лесно, но действителност отнема много време, усилия и ситуации.
Етикет: самооценка
Какви хора влизат в секти?
Едва ли има човек, който да няма в близкия си или по-далечен приятелски кръг поне един познат, който да не е член или в миналото да не е попадал в някоя от религиозните секти. За хора, земни и здраво стъпили на земята, съвсем логичен е въпросът кое кара хората да се присъединяват към тия не само съмнителни, но и доста опасни понякога групи. Най-лесното обяснение, разбира се, е естественият и изначален стремеж на всеки човек да е част от някаква общност. Истината е, че в повечето случаи потенциалните жертви в самото начало влизат съвсем доброволно, а причините се коренят някъде в миналото или в начина, по който живеят в момента, и да си го кажем направо – в характера. Човек, напълно удовлетворен от себе си от положението си, би ли откликнал на ненужно предложение или контакт? Обикновено хората, които откликват, имат специфични отношения не само с околните, но и с окръжаващия ги свят, има и определени личностни специфики. Кои най-общо са те? На първо място това е ниската самооценка и във връзка с това постоянната, понякога агресивна готовност за защита на подцененото от другите Аз. Тежко и трудно преживяване на житейските и социални несправедливости и несполуки с подчертана склонност вината винаги да бъде хвърляна върху другите. Отчуждеността от околните като следствие на някакви житейски обстоятелства или пък характерологични особености, съчетани със силен стремеж към принадлежност към някаква група, също може да бъде мощен двигател по пътя към влизането в една подобна общност. Това в общи линии е профилът на хората, които посягат към подобни обещания за щастие. Което не значи, че другите са застраховани. Защото специалистите казват, че често влизането в секта е начин за разрешение на кризисна житейска ситуация. А кой е застрахован за това?
Мания за величие
Винаги са ми били неприятни онзи тип хора, които страдат от някакъв хроничен комплекс за малоценност и това ги предизвиква да развиват различни мании, с които се опитват да се доказват непрекъснато. Манията за величие е едно от най-досадните и неприятни негативни качества на характера на някои хора. Винаги се опитват да са център на внимание, но го постигат като се правят на палячовци или с подигравки на гърба на някой друг. Непрекъснато се целят на високо и в по-голямата част от времето не си дават реална самооценка за себе си. Опитват се да докажат, че те са най-добрите, най-големите и най-великите. Никога не признават, че нещо не им се отдава, че не могат да запомнят или направят нещо. Те винаги могат всичко и полагат неимоверни усилия да го докажат и това на фона на много хора, за които конкретната задача не представлява трудност. Имат навика да крадат идеите на хората, вероятно защото са толкова заети със собствената си мания за величие, че нямат време да си измислят свои. Аз смятам, че проблема на тези хора се крие в детството и родителите. Повечето от тях са деца на строги родители, които винаги са ги подценявали и са ги карали да дават всичко от себе си. Не че има нещо лошо в това, но ако никога не ти кажат, че си се справил отлично е нормално да ти стане навик, да търсиш одобрението на хората.