От какво се тревожим?

Всички ние от време на време се притесняваме и най-често има причини за това. Обикновеното безпокойство обаче може да излезе от контрол и да се превърне в една трайна тревожност с най-различни проявления. А тя определено влияе зле на социалните ни контакти, на професионалната ни задължения и на всяка друга ежедневна дейност.

worriesПо ирония на съдбата безпокойството, което е призвано да ни служи като предупреждение и за предотвратяване на опасности, се превръща в опасност за нас, създавайки един порочен кръг. Защо се притесняваме толкова много? За какво? И възможно ли е да се безпокоим по-малко?

Основното, разбира се, е неизвестността за това, което ни чака в бъдещето. Плаши ни това, което може да се случи с нас, със семейството ни, с любимия човек, с работата, с парите, със собствеността ни, с държавата, със света… Нормално – все пак живеем в свят, който не само е непредвидим, но и доста опасен.

Трябва ли обаче да си съсипваме живота и здравето в очакване и страх от нещо, което много вероятно никога няма да се случи!? А дори и да се случи! Както твърди една стара сентенция: На когото му е писано да се обеси, не може да се удави. С две думи трябва да развием една психология и философия, подобна на тази, която са имали древните гърци – че не можеш да избягаш от съдбата си, дори и да правиш съзнателни усилия в тази посока. А щом нямаш полезен ход да промениш лошите неща, записани в нея, какъв е смисълът да се хабят нерви и да се генерират отрицателни емоции. Никакъв. Лесно за формулиране и казване, трудно за изпълнение. Тези, които успяват, определено живеят по-хармонично.

 

Име и характер

Напоследък все повече сред психолозите се налага мнението, че съществува известна връзка между името на човек и неговия характер, съдбата му. Затова те съветват родителите да бъдат много внимателни, когато избират име на детето си – да се замислят какво бъдеще искат за своето дете, каква роля искат да има то в обществото и какъв характера и да съобразят с това, наричайки го. Съществува теория, според която характерът на човек може да се определи, като се вземат предвид датата му на рождение, родното място и името. Тази теория обаче не е от вчера – още от дълбока древност изборът на име на новороденото дете е бил от огромно значение – родителите подхождали много внимателно, тъй като смятали, че всяко име има свое особено значение, своя вибрация, която може да определи характера на детето и да предначертае неговото бъдеще. Не са били редки случаите, когато са кръщавали детето с по няколко имена – като заклинание да има таланти в много посоки. Българската традиция  също е отдавала огромно значение на избора на име на детето и се е вярвало, че името може да промени съдбата – наричали са децата с пожелателни имена, например  Елица, за да е стройно момичето като ела, Добрина, за да е добро; със защитни – Здравка, за да е здраво детето и т. н. И изглежда в тия вярвания има някакво зрънце истина, защото днес много психолози при направени тестове намират много сходни черти в характерите и съдбите на хора със еднакви имена. Те допускат, че може би става въпрос за вибрации на фонетично ниво, но така или иначе сходствата са налице. Хора с имена, в които има твърди звуци – Александър, Димитър, Маргарита – обикновено се отличават с твърдост на характера и упорство. И обратно хора с мелодични имена – Валентин, Милена, Лиляна – са хора с мек и компромисен характер. Каквото и име обаче да са ни дали родителите, то не може да бъде оправдание за цял живот –  в крайна сметка избора на съдба в голяма степен си е наш.