До сърцето ми достигна история от мой колега. Честно да ви призная, с него не бяхме много близки, но в един петъчен следобед сякаш душите ни се бяха отворили и говорихме с лекота по всички житейски теми. Той ми сподели за най-голямото до момента постижение в живота си и аз се вдъхнових. Споделя ви го и на вас, за да бъде като знак за промяна, която очаквате да предприемете отдавна.
Моят колега, наречен с кодово название Б., преди две години е тежал 140 кг. А ръстът му е не повече от 180 см. Представете си каква пухкавина става въпрос. Един ден решил с приятели да направят лек преход в близа планинска местност. Оказало се, че Б. едвам изминава 2 км без почивка, а след този ден на движение, бил разглобен от мускулна треска.
Следващата седмица искал сам да повтори прехода, но и резултатът бил същия. И така, Б. осъзнал, че е в капан на собственото си тяло. Въпреки че и преди е предприемал режими и диети, решил, че сега ще е различно. Така и станало! В рамките само на една година смъкнал 50 км, а през последните 12 месеца спазва кето режим с ежедневни или поне 20 пъти в месеца разходки от минимум 20 км, понякога и до 40 км.
Направо не можех да повярвам, че Б. е проявил такава воля и мотивация. Замислих се, ако на мен ми се наложи да сваля толкова много кг или да се откажа от неща като паста, пица и сладко, които толкова обичам, дали ще мога? Представям си вътрешната сила, която е проявил. Мисля, че това си е истински показател на човешката воля.
Този пример ми доказа, че ние хората можем много, стига обаче да почувстваме липса на свобода. Дали ще бъде от килограми, работа, любов или смърт, всичко е възможно. Вярвайте в себе си – и вие можете като Б.!
Етикет: отслабване
Невежество
Покрай празниците хората се среща с всякакви роднини. Няма лошо. Е, и нас ни навести една далечна братовчедка на майка ми, над шейсетте, от близко село – синът и снахата й живеят в града, имат едно дете на около дванайсет години.
Аз се включих за малко в разговора им, защото имах доста работа в тоя момент, от уважение към гостенката. Попаднах в момента, в който братовчедката обясняваше за внучката си, че била много добре в училище, отдавали й се чуждите езици, но казва – много дебела. Повтаряла й го всеки път, когато я видела, да се вземела в ръце и да отслабне. Обясних й, че тая работа с повтарянето, при това толкова често и не особено деликатно, може да им изиграе лоша шега – не един и два са случаите на момичета, залитнали към толкова често срещаните напоследък анорексия и булимия точно след подмятания от някого. Обикновено неукрепналото още тийнейджърско съзнание и психика се травмират от подхвърлена реплика от страничен и не толкова близък човек, какво остава, когато това се случва регулярно, не особено тактично, при това от възможно най-близкия ти роднина, който по правило трябва да те приема и харесва без забележки.
Да, наднорменото тегло е сериозен проблем и най-близките трябва да помислят как най-безопасно и безпроблемно да го решат. Но фиксацията върху проблема много често води до сериозни, животозастрашаващи понякога, психични отклонения – каквито са двете болести. Обясних на възрастната жена, не мисля, че ме разбра. Според мене тя смята, че това са някакви модерни лиготии.
Е, не са. И съм далеч от идеята да ограничавам невежеството на регионален принцип. Но като че ли наистина по по-малките населени места, по определени причини, особено възрастните хора по-трудно успяват да попият духа на новото време и проблемите му.