Случвало ли ви се е да видите някого по улицата и да ви се струва страшно познат, обаче да не знаете откъде? Има много лица и физиономии, които ни влизат в съзнанието, дори и да сме видели човека само за няколко секунди, докато сте се разминали по улицата. След време може да се сетите, а може и не. Ако отговорът е да – то вие може би сте готови за разпознавачи.
Какво всъщност представляват разпознавачите? Това са хора, които могат да видят дадено лице за няколко секунди и да го запаметят. Освен че по този начин тренират добре паметта си, те развиват и важно качество, което е полезно на… полицията. Всъщност всеки детектив към дадено управление минава през такъв текст. Но в последните години бройките на заинтересовани в сверата хора намаляват и затова има търсене.
Разпознавачите привличат вниманието и на университета „Гринуич“ в Англия, за да се достигне до по-дълбоко ниво на изучаване на мозъка. Чрез проучване на подобни хора ще може да се разбере как може да се превърнеш в разпознавач, защото до момента това се води като вродено качеств. Дали обаче чрез извършване на определени действия, ще може да се стимулира развитието му? Нека учените да кажат.
А вие може ли да кажете, че разпознавате хората и че ги помните? Ако се чудите дали имате качества на разпонзавачи, то може да направите един тест. Той е специално разработен от преподавателите в „Гринуич“. В случай, че сте се справили отлично, може да се включите в тяхната програма и да научите нещо ново за себе си. А заедно с това и да помогнете на човечество в разкриването на още една мистерия.
Оставям ви и линка с теста тук.
Етикет: мозък
Какво знаем за съня?
Сънищата са една необхватна и мистична тема, по която има противоречиви теории от векове. Въпреки факта, че науката все още има много какво да открие около тази завладяваща нова вселена за нас, ми се иска да споделя с вас някои любопитни факти за съня. Надявам се, че ще ви послужат като допълнително знание и ще ви помогнат да разберете по-добре какво се случва, след като затворим клепачите си.
При сън съзнанието почива, но мозъкът работи
Дори в най-дълбоките етапи на съня, мозъчната дейност не спира. Както невробиологът Хосе Рамон Алонсо обяснява, по време на сън мозъкът ни „консолидира най-важните спомени и прави собствена поддръжка. Той елиминира токсичните вещества, генерирани докато сме били будни, и почиства, наред с други неща, бета-амилоида”. По този начин се предпазваме от редица заболявания.
Трябва да се отбележи, че нормалният сън продължава около осем часа. За да бъдем по-конкретни, от седем до девет в зависимост от възрастта, теглото, пола и други физически характеристики на човека. Той е разделен на две фази. Едната фаза е REM (бързо движение на очите), в която се генерира необичайна мозъчна активност, и ne-REM – състояние на по-дълбок сън, което преобладава през първата половина на нощта. Фазите, които включват ne-REM, консолидират спомените и ни помагат да придобием и усъвършенстваме двигателните си умения. REM сънят способства за преодоляване на отрицателни чувства, адекватно тълкуване на емоциите и решаване на други подобни проблеми.
Спомняме си само 5% от сънищата си
Ученият и специалист в областта на сънищата Алън Хобсън провежда множество изследвания по темата, и достига до извода, че до 95% от сънищата се забравят минути след събуждането. По-конкретно, пет минути след отварянето на очите половината от сънищата са изчезнали от ума ни. А след десет минути – остават само 5%.
Причината, поради която е толкова сложно да си спомним съдържанието на нашите сънища, е, защото обработваме информацията по много различен начин от тази от ежедневието. Това твърдение е доказано и чрез сканиране на мозъка.
Понякога помним ненужни неща
Човешкият мозък е много странно нещо. Той е може би най-неразгаданата част от човешкото тяло, в чийто дълбини, колкото по-надълбоко се спускат учените, толкова повече интересни неща откриват.
Според мен мозъкът на всеки един от нас е изключително сложно устроен и същевременно е склонен към неволно поддаване на външни влияния и фактори. Впечатляващо е и колко са различни функциите, които упражняват двете му полукълба. Нали знаете разпространената теза, че лявото отговаря за аналитичността, последователността, обективното и рационално мислене, докато дясното е по-креативното, влияе се от интуицията и мисли с метафори и символи. Склонна съм да вярвам в тази теория, но ми се иска някой ден да разбера и как точно „работи“ нашата памет. Забелязали ли сте как, когато учим нещо ново, се опитваме да накараме мозъка си да запомни това или онова, но често се оказва, че мисията ни е обречена. Аз например никога не можех да се справя със запаметяването на каквито и да е формули в училище. С лекота пишех литературните си анализи и съчинения, но физиката и математиката определено не ми споряха толкова успешно. Срам ме е да го призная, но често си пишех по някоя и друга формула на чина или на листче, за да мога да си помагам на изпитите. Просто мозъкът ми отказваше да ги запомни правилно, колкото и да се стараех.
Същевременно има моменти, в които се изумявам колко маловажни данни са попаднали в дълготрайната ми памет. Онзи ден например, докато вечерях, си пуснах телевизора, което за мен не е нещо необичайно. Оказа се, че повтарят епизод на едно реалити, което гледам от време на време, но определено не мога да кажа, че следя редовно. Дори не го гледам толкова съсредоточено, а просто ми е приятно нещо да шуми. Точно тази вечер се оказа, че повтарят епизод, който съм гледала. С лекота успях да си спомня какво точно ще стане до незначителни подробности и дори да цитирам реплики на някои от участниците. Останах изумена от себе си! Как е възможно един час да се взирам в Менделеевата таблица и да не запомня поредния номер на поне три елемента, а същевременно съзнанието ми да пази тонове ненужни данни.
Ако можех да контролирам паметта си и данните, които да пазя в съзнанието си, определено бих направила няколко промени. А вие?
Глупостта
В толкова много случки, с които те сблъсква живота, можеш да намериш глупави хора, че понякога това те кара да се замислиш дали пък хората все пак не се раждат глупави? Разбира се, че НЕ ще кажат повечето здравомислещи хора, но има и възможност просто някои да нямат потенциалът за повече, може да е до капацитет или функция на мозъка. Как например се раждат талантливи хора в определена сфера и такива, които нямат тези дарби – не всеки може да стане добър художник, писател, музикант, певец. Те имат таланта и просто го развиват, но без малко талант няма как да стане – може и да е 10 процента от нужното, но да го има. Разбира се не визирам поп-фолк „певиците“, при които това не важи, защото повечето нямат никакъв талант. Естествено, че голяма част от глупавите хора са резултат от средата, в която растат, но все си мисля, че има и природно прости хора, на които просто ти е трудно да се ядосаш, защото те искрено те разсмиват. Имам една позната, с която постоянно се шегуваме, че е блондинка и това оправдава глуповатите и коментари. И в защита на глупавите хора ще кажа, че на тях им е най-хубаво. Нито се замислят за сериозните фундаментални въпроси за живота, нито се обременяват кой знае колко с проблемите. Обикновено те са весели, хора на купона и забавленията. Понякога и на мен ми се иска да видя нещата през техните розови очила на необразоваността.