Кой е новият човек на съвремието? За да си отговорим на този въпрос, първо трябва да разберем кой е старият. Какви са били неговите добродетели и какви са сегашните? За тях сведения може да вземем от различни книги, а представата сами да изградим за себе си. На моята влияние оказаха книгите на Васил Лазаров и издателство „Нов човек“.
Трябва да започна с факта, че и авторът, и издателството са свързани с християнството. Но не си представяйте църковните догми. Тях аз чувствам далеч от себе си. От религията ме докосват нравите, които човек би трябвало да притежава дълбоко в себе си и винаги да проявява. Те са засегнати не само в християнството, но и в други учения и според мен са общочовешки. Именно към това насочват Лазаров и „Нов човек“.
В произведенията на Васил винаги има мистика, труден житейски период, съпътстван с тягостна държавна обстановка. Причината е, че именно в тези трудни моменти хората са най-сензитивни и склонни да се насочат към Бог. Така те се смиряват и проявяват ценностите, които са заложени в тях самите. Любов, прошка, равенство са само част от качествата.
В този дух е и голяма част от литературата, предлагана от издателство „Нов човек“. То е създадено преди 30 години, с цел представяне на сериозна библейска литература за днешните проблеми на човек и припомняща основополагащи човешки закони. Въпреки че идеята е да се получи обновление на представата за църквата и доближаване до нея, според мен се постига по-скоро показване на добродетелите, заложени в християнството.
И ето, че след кратък синтез от множество изчетени книги, аз вече имам своя представа за новия човек, който е и същия като стария. Той определено не е перфектен и е залегнал в материалното. Но щом „съдбата“ му предостави тежки изпитания, автоматично човекът се обръща към намиране на мира и доброто в себе си. Дори при мен се получи така и осъзнаването премина през един автор и едно издателство.
Етикет: книги
Читателите на книги ще разберат най-добре
Кои са най-щурите неща, които сте използвали в ролята на книгоразделител?
В момента повечето нови книги на пазара се продават със собствен разделител в тях, но дори когато имат такъв – той лесно се губи. Нали? И когато не разполагате с друг вариант, посягате към онези неща, които са ви под ръка и могат да ви свършат работа веднага.
За да си отбележа докъде съм стигнала в книгата, която чета, аз съм използвала какво ли не. Най-често посягам към джобни календарчета или визитни картички, защото са малки, но са направени от по-твърда хартия. Използвала съм също билети от автобуси, влакове и дори от кино или театър. Отбелязвала съм си страница и като леко прегъна едното й ъгълче…
Случвало се е обаче да пригодя в ролята на разделител за книги някоя салфетка, откъснато листче хартия, линийка… ако е за малко, дори съм оставяла телефона си на съответната страница.
Истината е, че и много други неща могат да влязат в такава употреба – касови бележки, лепящо листче, картичка, плик за писма, етикет от някоя дреха, ъгълче от опаковка на ядки или солети…
Само истинските и запалени читатели ще разберат проблема с книгоразделителите и че когато нямаш такъв – пригаждаш друг предмет към съответната роля. Вие какви импровизирани кноигоразделителли сте ползвали до сега?
Защо е важно да четем книги от различни жанрове
„Аз обичам криминални романи! Чета само книги на Агата Кристи!“. Позната ли ви е подобна реплика? А чували ли сте някой да каже: „Толкин е №1, откакто прочетох „Властелинът“, само фентъзита си купувам…“
Когато някой ми сподели нещо подобно, винаги един и същи въпрос изниква в съзнанието ми: Защо? Има толкова голямо разнообразие от жанрове, автори и книги, че недоумявам защо на някого му е нужно да се ограничава само в една насока. Тук не говоря за предпочитания – и аз бих прочела цялата библиография на Харпър Ли, но уви до момента тя е написала само известния й Присмехулник. Това означава ли, че трябва да се огранича само с четенето на тази книга? Не, разбира се…
Да разнообразяваме в читателските си навици и да се запознаваме с различни жанрове е много по-обогатяващо, отколкото да се ограничаваме само в една насока. Когато влезете в книжарница, само един рафт ли гледате, или оглеждате всички изложени книги? Аз правя второто и често си купувам книги, каквито не съм чела до сега. Просто ми е любопитно да се запозная с нов за мен вид творчество. Забелязала съм например, че фентъзитата и фантастиката са ми много увлекателни и определено въображението ми се активира, когато ги чета. Същевременно някои любовни и по-женски романи ме разчустват и събуждат емоционалната страна у мен. Пътеписите, от своя страна, въпреки че са по-описателни и монотонни, ми дават възможност да се докосна до непознати култура и да „посетя“ нови места без дори да напускам дома си. Има някои исторически романи, които също са ми били страшно увлекателни и историята с реални лица и събития е преплетена по такъв зашеметяващ начин, че в даден момент се питаш: Така ли е станало наистина?
Да четеш разнообразни неща е обогатяващо и полезно. Надявам се, че успях да ви убедя в това твърдение. Ако не съм, пробвайте, за да се убедите сами.
Ще изгледам само още една серия…
Часовникът показва 23:42, но вие сте толкова обсебени от сериала, който следите, че си казвате, че ще изгледате и следващия епизод, нищо че на следващия ден сте на работа и трябва да станете в 06:30.
Ако и вие лесно се пристрастявате към филми, кимнете веднъж. И аз така си мислех. Е, и аз до известна степен съм от хората, които обожават да следят някакви вълнуващи истории. Почивам си страхотно с тях, тъй като ме изваждат от реалността и ме карат, макар и за 45 минути, да поживея в един друг свят, в който моите проблеми не съществуват. Световете, които си избирам обикновено са героични, доблестни, в тях героите са храбри, поемат контрола на собствения си живот и успяват да постигнат целите си, независимо от многобройните препятствия.
Има много хора, които имат същия „проблем“. Познавам момче, което не обича да гледа сериали, докато не излъчат всички серии от сезона. Гледането на порции, според него, разваля ефекта от историята. Но когато и последния епизод попадне в торентите за свободно сваляне, един уикенд е като обладан. Изглежда на един дъх целия сезон. Не можеш да се свържеш с него, не можеш да го накараш да излезе навън с приятели.
Мисля, че тази черта е характерна за хората, които наистина умеят да „влизат“ и съпреживяват фантазията, която киното поднася. Психологическата вманиаченост преследва целия им живот. Те са жадни за нещо вълнуващо. Парадоксът е, че рядко ще назоват любима песен, филм или музикална група, но когато нещо им харесва за определен период от време са напълно обсебени от него. Изсмукват всичко, докато накрая се пренасищат от емоцията, с която са се сдобили, и живеят като в мъгла следващите няколко дни. Постепенно се освобождават от преживяното и го причисляват към графата си със страхотните попадения за годината. Действат по подобен начин и когато четат книга, а допадне ли им песен – пускат я на рипийд и могат да я слушат цял ден или два, или дори седмица. Докато не й се наситят и вече не чувстват потребност да си я пускат. Тя не им омръзва. Не, не бъркайте спирането й с омръзване. Тя просто е изпълнила функцията да нахрани душата им. След месец могат случайно пак да я чуят по радиото в някой магазин и бъдете сигурни, че ще се забавят в същия този магазин, само за да я изслушат.
За книгите и хората
Първото впечатление е нещо важно. Много важно. Лесно и бързо създаваме положително или отрицателно такова, а то после може да има дългосрочни ефекти, които да не успеем да преодолеем със седмици, месеци… години.
Създаваме си представа за хора, които не познаваме лично, не сме говорили очи в очи с тях и може по никакъв начина да не са свързани пряко с нас. Извън традиционните начини, по които градим мнението си за хората, има обаче още един – на база това какво четат.
Често виждаме във влака, рейса, метрото, самолета, чакалнята, на опашка някъде и т.н. различни хора да четат. И нали знаете, любопитството е голяма работа. Всеки път се навеждаме да видим корицата на книгата, която прелиства непознатия ни съсед.
И изведнъж някоя от следните мисли минава през главата ни:
– О, блудкава история, защо въобще я чете, не си струва. Наистина ли ти харесва, що за човек си?
– Поредното фентъзи… никнат като гъби и не разбирам защо се четат толкова много. Явно това е поредния индивид, който иска да избяга от реалността.
– Хм, това изглежда като сериозна книга, този човек сигурно е доста умен…
– Каква е тази книга, не я знам, не е известна. Дали си струва вниманието, а ти защо се занимаваш с нея?
– О, руски автор. Какво, защо, вече не сме във времето на соца, можеш да четеш и други неща.
– Какъв е този еротичен роман, защо го четеш, да не би да…
Има още много и много примери, но сигурно сте схванали идеята. Така че, да. Склонни сме да си градим мнение за хората на база това какво четат. Има обаче начини да се предпазите от този ефект. Скривайте кориците, като ги подвързвате, слагате в калъф или правите нещо друго. Електронните книги също са добър похват. Все пак те въобще нямат корица.