Могат ли възрастните да се променят?

Трудно можем да си представим, че човек, който е вече завършен индивид  може да се промени коренно. Обикновено тези случаи се наблюдават при хора, на които им се е случило някакво сериозно травмиращо събитие, които по един или друг начин е накарало тези хора да преосмислят своето собствено съществуване и коренно променят живота и поведението си. Трудно е човек да си го представи, но се случва. Но дали е възможно това наистина да се случи ако човек сам пожелае това да стане? Без да има външни причини за това събитие? Само защото човек се наблюдава и се старае вътрешно да се промени, осъзнавайки своите силни и слаби страни, стараейки се да стане човекът, който иска да бъде.

Това е висша форма на самосъзнание и самопознание, което трудно се постига. Наистина нивото на интелигентност, за да се постигне това, трябва да бъде изключително висока. И защото хората сме устроени да си се харесваме, означава, че нивото на емоционална интелигентност също трябва да е много висока. Защото не е важно само да осъзнаваме какви сме ние и това да ни носи самочувствие или различни видове комплекси. Важно е да можем да разбираме как нашите решения и действия влияят и се отразяват на околните. Как те самите се чувстват от нашите действия и защо. Къде сме сбъркали или не спрямо тях и дали искаме да се променим, така че да угаждаме на всички или да се водим от наша собствена ценностна система.

Със сигурност балансът за това е много труден. В едни такива ситуации рискуваме да изпаднем в момент, в който се стараем да угодим на прищевките на всички хора, които ни заобикалят и по този начин да загубим себе си в пътя си към старанието ни да се самоусъвършенстваме.

За това бъдете много внимателни в пътя си. И не забравяйте, че колкото и да е хубаво да се съобразявате с хората, вие сте най-важната личност за себе си.

Чек листът на средностатистическата кифла

Този така популярен жаргон е придобил негативно, дори обидно значение за представителите на една група жени, които се открояват с много поддържана визия и интереси в областта на шопинга, бижутата и луксозния живот. Като цяло всеобщото мнение за представителите на тази част от жените е, че те не блестят с особени интелектуални дадености, правят различни разкрасителни процедури по тялото си, включително и хирургически интервенции (някои дори прекаляват с тях), а на всичкото отгоре имам и много високо самочувствие за себе си.  Трудно е, когато жена, която изглежда по подобен начин да бъде взета на сериозно от околните, поради простата причина, че представителството на този тип група толкова силно е затвърдило мнението за тях, че почти невъзможно да си представим, че би имало изключение от правилото.

Но е истина, че действително има. Това, че някоя жена обица да се поддържа и харесва определен тип визия за себе си, стил на поведение и облекло, не означава, че тя няма качества, които да я правят професионалист в нейната област.

Хората са казали „Не съди за книгата по корицата й“ и са напълно прави за това. Никога не знаеш, какво може да те изненада в познанията на даден човек, който значително си подценил, само заради външния му вид. Много е трудно обаче да се сдържиш да не го направиш когато виждаш всички признаци в това да бъдеш кифла, сякаш отговаряш на някакъв чек лис –

тупирана коса – чек

вечерен грим в 9 часа сутринта – чек

уголемени устни – чек

силиконов бюст – чек

къси роклички и панталонки в комбинация с високи обувки – чек

Няма да продължавам да изброявам, но със сигурност има много още отличителни белези, които накланят везните натам, че да прецениш някой и да го подцениш.

А всъщност е въпрос на характер и лично самоусещане, да станеш личност, която държи на образованието и развитието си. А това как всъщност изглеждаш – няма абсолютно никакво значение.

Чувството за хумор – част от характера?

Днес ще поразсъждавам върху темата дали чувството за хумор е част от характера, или не е. Всъщност сигурно специалистите ще ви кажат, че строго научно погледнато, това не е така. И аз като че ли споделям това мнение. Да, чувството за хумор не е част от характера в научния смисъл на понятието характер, но е част от характера в смисъл на това, че много би могло да улесни общуването между хората. С хора, които имат чувство за хумор, се общува лесно. Без значение какъв е характерът им – може да са избухливи, може да са лоши, може да са добри, може да са мнителни, може да са всякакви – когато в едно общуване се вкарат шегата и истинското чувство за хумор нещата винаги изглеждат по-лесни. И най- големият скандал, и най-сериозният проблем, и най-дълбокият конфликт могат да бъдат разрешени за секунда само с едно единствено изречение, казано на място, или с един-единствен жест или реакция, плод на едно хубаво чувство за хумор. Проблемът обаче е, че истинското чувство за хумор е дефицит – реално. Иначе ако попитате, всеки ще ви каже, че има чувство за хумор. Истината е, че истинското чувство за хумор е дар божи и наистина не са много хората, които го притежават. И ако пак трябва да се върнем на въпроса е ли, или не е чувството за хумор част от характера на човека, ще ви отговоря така – не не е, но е важна характеристика на човека, една от най-важните. И поне според мене – завършекът на всяка една интелигентност. Може и да звучи крайно, но аз наистина си мисля, че няма как човек да е истински интелигентен, ако няма и чувство за хумор.