Започна ново отброяване на поредната година от живота ни. Това е времето за промени и за надграждане. Аз постоянно си напомням, че трябва да обичам всички. Но преди всичко трябва да започна от себе си. Mоже да звучи като нещо много изтъркано, но няма по-вярно от него. А вие кога направихте нещо за себе си, за да изразите загриженост към вътрешното и физическото Аз?
Тук не говоря дали сте си купили обувки и фенси рокля. Не става въпрос и да се поглезите с чаша хубаво вино и вкусна храна, въпреки че понякога помагат. Дори нямам предвид да отидете на почивка. Защото всички тези действия са задоволяване на моментни желания, които може и да се превърнат в мехлем за душата или пък в добри спомени. Но не могат да донесат удовлетворение.
За любовта към мен самата аз отделям и смятам занапред да продължа да отделям още повече време. Това включва редовно профилактични прегледи. За някои хора могат да са натоварващи. За мен обаче са задължителни предвид стреса, който изпитвам в работа. Затова ви съветвам и вие да следите здравето си и да вземете превантивни мерки при всяко неразположение.
Относно постигането на вътрешен мир, не мисля, че има общовалидна формула. Но е важно да осъзнаете кои са приоритетите ви, от какво имате нужда в момента – било то на физическо или духовно ниво. Дали трябва да запишете нов курс, който да ви помогне в работа, или да усъвършенствате техниките на дишане за повече хармония – тук вие знаете най-добре. Дори ако е необходимо, посетете и психолог.
Тъй като идва и февруари, който е месецът на любовта, ви съветвам да я изразявате винаги. Мислете за себе си, но не по егоистичния и себичен начин. Поствайте собственото Аз пред всичко, за да запазите баланса си. Обичайте и другите, защото както знаете, какво давате, това и получавате. Нека бъде любов!
Етикет: хармония
От какво се тревожим?
Всички ние от време на време се притесняваме и най-често има причини за това. Обикновеното безпокойство обаче може да излезе от контрол и да се превърне в една трайна тревожност с най-различни проявления. А тя определено влияе зле на социалните ни контакти, на професионалната ни задължения и на всяка друга ежедневна дейност.
По ирония на съдбата безпокойството, което е призвано да ни служи като предупреждение и за предотвратяване на опасности, се превръща в опасност за нас, създавайки един порочен кръг. Защо се притесняваме толкова много? За какво? И възможно ли е да се безпокоим по-малко?
Основното, разбира се, е неизвестността за това, което ни чака в бъдещето. Плаши ни това, което може да се случи с нас, със семейството ни, с любимия човек, с работата, с парите, със собствеността ни, с държавата, със света… Нормално – все пак живеем в свят, който не само е непредвидим, но и доста опасен.
Трябва ли обаче да си съсипваме живота и здравето в очакване и страх от нещо, което много вероятно никога няма да се случи!? А дори и да се случи! Както твърди една стара сентенция: На когото му е писано да се обеси, не може да се удави. С две думи трябва да развием една психология и философия, подобна на тази, която са имали древните гърци – че не можеш да избягаш от съдбата си, дори и да правиш съзнателни усилия в тази посока. А щом нямаш полезен ход да промениш лошите неща, записани в нея, какъв е смисълът да се хабят нерви и да се генерират отрицателни емоции. Никакъв. Лесно за формулиране и казване, трудно за изпълнение. Тези, които успяват, определено живеят по-хармонично.