Днес ще поразсъждавам върху темата дали чувството за хумор е част от характера, или не е. Всъщност сигурно специалистите ще ви кажат, че строго научно погледнато, това не е така. И аз като че ли споделям това мнение. Да, чувството за хумор не е част от характера в научния смисъл на понятието характер, но е част от характера в смисъл на това, че много би могло да улесни общуването между хората. С хора, които имат чувство за хумор, се общува лесно. Без значение какъв е характерът им – може да са избухливи, може да са лоши, може да са добри, може да са мнителни, може да са всякакви – когато в едно общуване се вкарат шегата и истинското чувство за хумор нещата винаги изглеждат по-лесни. И най- големият скандал, и най-сериозният проблем, и най-дълбокият конфликт могат да бъдат разрешени за секунда само с едно единствено изречение, казано на място, или с един-единствен жест или реакция, плод на едно хубаво чувство за хумор. Проблемът обаче е, че истинското чувство за хумор е дефицит – реално. Иначе ако попитате, всеки ще ви каже, че има чувство за хумор. Истината е, че истинското чувство за хумор е дар божи и наистина не са много хората, които го притежават. И ако пак трябва да се върнем на въпроса е ли, или не е чувството за хумор част от характера на човека, ще ви отговоря така – не не е, но е важна характеристика на човека, една от най-важните. И поне според мене – завършекът на всяка една интелигентност. Може и да звучи крайно, но аз наистина си мисля, че няма как човек да е истински интелигентен, ако няма и чувство за хумор.
Етикет: характер
Характерът и проблеми в детството
Ако питате повечето психолози и психотерапевти, ще ви кажат, че повечето от комплексите на човек, повечето отклонения в поведението или характера му водят своето начало от проблеми в детството. Затова едни от първите въпроси, които те задават по време на своите сеанси или пък терапии на пациентите си, са именно за евентуални психически травми, преживени в детството. Много често се оказва, че жестоки престъпници носят дълбоки белези на психиката именно от най-ранна детска възраст. Съвсем скоро в пресата излезе и информация за това, че шведът Брайвик, почернил десетки семейства, също е бил малтретиран и игнориран в детството си от майка си. Което ще рече, че не са съвсем безпочвени тези съждения и наблюдения на психолози и психиатри. Аз обаче искам да погледна на тази тема от малко по-друг ъгъл, не от ъгъла на патологията. А именно, че доста хора, имайки предвид тези теории на психолозите, често използват някакви свои негативни преживявания от детството – дали в семейството, или пък извън него – като оправдание за недостатъците на характера си или пък трайните си неудачи в живота. Истината е, че са малцина тия, които са имали безоблачно детство – едни са израснали в разделени семейства, други в семейства, където един от родителите е алкохолик и упражнява тормоз, трети пък нещо друго. Трябва ли обаче да веем това като знаме и оправдание за цял живот. Не мисля. Идва един момент, който се казва зрялост, и оттук насетне съдбата и характерът на човека са си в неговите ръце. Неудачите – също. А оправдания – винаги могат да се намерят, но те не раждат нищо.
Страните на монетата
Днес ми се иска да погледна на човешкия характер не толкова професионално, не по критериите на психологията и свързаните с нея науки, а по-скоро метафорично и знаково. Да погледнем на човешкия характер като две страни на една монета. Никога не са еднакви, нали? Доколкото имам познания в тая посока. Освен ако не са някаква специална поръчка, лимитирана серия. Само че в живота и при хората специални поръчки няма. Всички сме подвластни на природните закони, носим определен характер и няма начин той да бъде еднозначен, а мисля, няма и да е интересно. Винаги има светла и тъмна страна. Да, всеки от нас трябва да се стреми и да търси ресурси в себе си да култивира, доколкото е по силите му, повече положителни качества и да тушира отрицателните прояви на характера си – говорили сме много за това. Само че днес няма да говоря толкова са самопознанието и възможността за самоконтрол и промяна, а по-скоро за търпимостта и разбирането към кривиците на характера на близките и не толкова близките до нас хора, за това, как да изработим толерантност и способност да разберем, че както ние не сме идеални, така и другите няма как да са съвършени. С две думи да погледнем философски на човешката психология и особености на характера. Дали е лесно, със сигурност не е. Но си мисля, че си струва да опитаме – при всички случаи би направило живота ни далеч по-безпроблемен и приятен. Пък и си мисля, че развиването на толерантност и търпимост е малко по-лесен процес от промяна на понякога генетично заложени черти на характера.
Можем ли да променим характера си?
Много хора с годините сами осъзнават недостатъците на своя характер и често си задават въпроса възможно ли е да го променят или поне да нанесат определени положителни корекции в него. Няма невъзможни неща, разбира се. Но промените в характера не са проста работа – поне не при всички. Най-малкото, защото никой през годините не ни е учил как да работим върху себе си, върху недостатъците си и затова обикновено резултатите не са забележителни. Това кара и много хора, а и много специалисти да си мислят, че на практика промените в характера са невъзможни. Като начало – характерът като типичен за човека начин на мислене, поведение, реакции не е константна величина, на практика той се променя в продължение на целия живот, не в основи, разбира се. Детската непосредственост по-късно се сменя от тийнейджърската поривност, на по-зрял етап от живота – пък със спокойна разсъдливост. На второ място голямо значение има и конкретната жизнена ситуация, в която се намира човек – няма спор, че всеки меланхолик при вида на мощна вълна от цунами ще побегне с бодростта на холерик. На работа човек може да бъде с един характер, вкъщи – с друг. Но да дадем отговор по същество. Може ли човек да промени характера си? Ами като се има предвид това, което казах по-горе, че човек в различни ситуации може да реагира поразличному, значи промяната не е мисия невъзможна и характерът не е застинала система. С определени лични усилия и компетентна помощ от специалист, ако това се налага, всеки би могъл да промени характера си към по добро. В този смисъл дежурното оправдание “Ами какво да направя, такъв ми е характерът”, не тежи.
Позите по време на сън и характерът
Психологията изучава как да определим характера на човек по походката, жестовете, маниера на говорене, по любимите цветове и пр. Всичко тези неща обаче в известна степен биха могли да бъдат контролирани. Нищо не пречи да се откажем от тъмните цветове в гардероба си, да култивираме походката си, да овладеем жестовете си и да тренираме речта си. Има обаче едно нещо, което може да разкаже много за характера на даден човек, за неговото настроение и психологическо състояние в определен момент, че даже и за отношенията с интимния партньор, нещо, което обаче няма как да контролираме – позата по време на сън. Как спим и каква информация носи това? Позата зародиш – като бебе в утробата на майката – обикновено говори за неувереност и несигурност. По правило така спят уязвими хора, които се нуждаят от по-силен и сигурен партньор. Разперената поза – спящият е по корем, ръцете са на главата или под нея, а краката са опънати – е характерна за хора пунктуални и точни. Такива хора не се боят да поставят трудни цели пред себе си и обикновено не се спират пред нищо, за да ги реализират. Царската поза – по гръб с лице нагоре – в синхрон с името си говори за силни личности, които не таят никакви страхове в себе си, уверени и властни. И в заключение, най-често срещаната поза по време на сън – непълен зародиш – спящият е на една страна с леко свити към корема крака. Тези хора са стабилни и трудно нещо може да ги извади от равновесие, отличават се с логично мислене и здрав разум. Погледнахте ли вече каква поза е заел партньорът ви?! 🙂
Профилът в социалната мрежа и характерът
В днешните модерни времена все повече хора общуват преди всичко в социалните мрежи. Онлайн албумите замениха традиционните книжни албуми, в които преди около десетина години чинно лепяхме или подреждахме снимки, а лайкването замени простичките български думи харесвам, хубаво. Профилът в социалната мрежа е лицето, умът и характерът на съвременния човек. И може да ни разкаже много, стига да умеем да четем знаците. Първото, на което трябва да се обърне внимание, е количеството на снимките. Ако количеството е прекалено, това означава едно-единствено нещо – пред нас стои в определена степен душевен ексхибиционист. На такива хора им харесва да се излагат на показ, толкова, че хората не само да знаят как живеят, но и как дишат. Струва им се, че всичко се върти около тях – то не е живот, то е латиноамерикански сериал. Обратно, празната страница, която няма нищо друго освен име и профилна снимка, по аналогия би следвало да говори за прикритост на своя притежател. Невинаги обаче това е така – има вероятност човекът да си е направил профил просто за да види що е това социална мрежа и впоследствие да е изгубил интерес. Другото, на което трябва да обърнете внимание, е никнеймът – той също може да ви даде много информация за притежателя си. Едни говорят за грандоманщина и егоцентризъм, други – за инфантилност, трети за агресивност и т.н. Фотографиите, които човек избира да публикува в социалните мрежи, също говорят много. Снимки на мъже до скъпи спортни автомобили, най-често чужди, говорят, че човек има нужда да докаже своята значимост, обикновено най-вече на себе си. Не е нужно да си психолог, за да разбереш, че собственичките на профили с еротични снимки са с така наречения статус “активно търсене”, че обичат да привличат мъжко внимание и че това, което ценят в себе си, е преди всичко външността. Това е в общи линии, но помнете – информацията от профилите във фейсбук е повод само за размишления, едва ли и професионален психолог би се наел единствено по данните в нечий профил да направи сериозни заключения.
Цветът на очите и характерът
Основната информация за характера на човека получаваме преди всичко от неговите постъпки и от речта му. Спор няма обаче, че немалка част от информацията за характера идва от така наречените невербални изразни средства – пози, жестове, движения, осанка, изражение на лицето, предпочитания към определен тип облекло, прическа и т. н. Наред с тях обаче има редица физически данни (за някои от тях сме говорили вече) – телосложение, форма на носа, челото, форма на устните и т. н. – които също могат да бъдат показателни за едни или други качества на личността. Сред физическите данни, които могат да ни помогнат при оценката на характера на даден човек, огромна роля играят очите – не случайно наричани огледалото на душата. Нека да видим показател за какви качества на притежателя си може да бъде цветът на очите. Има просто правило и то гласи: колкото по-силна и интензивна е пигментацията, а оттам и цветът на очите, толкова по-силно изразени са в човека страстите, емоциите, енергията и активността. Или иначе казано интензивността в цвета на очите говори и за интензивност и наситеност на характера. Ако очите на човек са с по-мек и светъл цвят – това обикновено означава и по-романтична и ранима душа, по-мек и компромисен характер. Пъстрото оцветяване на очите пък свидетелства за това, че притежателят им е интересна и творческа личност, разнолик и цветен като окраската на очите си. Ако очите са с топли оттенъци – това е сигурен знак, че притежателят им също е топъл човек. И обратно, колкото по-студен е цветът на очите, толкова по-сигурен белег е това за хладен и дистанциран характер.
Депресията и характерът
Казват, че депресията е болестта на новото време. Различни изследвания и статистики стигат до почти едни и същи цифри – над 20 процента от населението в развитите страни под някаква форма в определен момент е било засегнато от депресия или депресивно състояние. Въпреки това обаче има доста хора, които не са съвсем наясно що е това депресия, какви са признаците, по които може да се разпознае, и как може да й противодействаме. Както и много хора, които приемат емоционалните състояния, характерни за хората, засегнати от депресията, като трайни черти на характера. Депресията често се възприема и от околните, и от хората, страдащи от нея, като проява на лош характер, мързел и егоизъм, отпуснатост и вроден песимизъм. Трябва да се знае, че депресията не е просто лошо настроение, а сериозно заболяване на психиката, което изисква намесата на специалист и се поддава доста добре на лечение – психотерапевтично и медикаментозно. И че колкото по-рано се постави правилната диагноза и започне лечението, толкова по-голям е шансът за пълното й излекуване и толкова по-малка вероятността от превръщането й в хроничен проблем. Другият мит, свързан с депресията, е този, че тя засяга много по-често хора със слаб характер и неустойчиви психически. Като изключим факта, че в много от случаите депресиите се причиняват от нарушения химичен баланс в организма и тогава имат малко общо с характера, психолозите и психиатрите отдавна са стигнали до заключението, че до депресивни състояния по-често достигат хора с търпелив характер и силна психика, при които депресията идва като защитна реакция – да се изпусне трупаното дълго напрежение.
Плътността на устните и характерът
Онзи ден си говорим с приятелка по телефона. Добре, че и двете сме на М-тел, че иначе не ми се мисли за тези сладки приказки какви сметки ни чакат. След клюките, които обсъдихме се замислих – има ли връзка между плътността на устните и характера? Широко разпространеното мнение е, че има такава връзка. Какви ли не пороци и слабости на характера се приписват на притежателите на тънки устни. Обикновено ги описват като злобни и завистливи. Но на практика се оказва, че такива определения и обобщения не винаги отразяват действителността и е особено обидно и неинтелигентно, когато някой си съставя мнение за друг само на базата на определени външни белези, без да му е дал възможност да се докаже и по други начини. Първото нещо, което би следвало да се предположи за притежателя на тънки устни, е не че е злобен и завистлив, а че по всяка вероятност предците му са били от далечния Север – защото именно за тези народи са характерни тънки устни. От само себе си се разбира, че няма как те всичките до един да са завистливи и злобни. Както не би следвало изначално да се предполага, че всички представители на африкански племена, които се отличават с месести и плътни устни, са добри и щедри. Няма как да е така. Разбира се, все пак науката за физиономиите ни предлага определена трактовка на характера на базата на плътността и формата на устните, но трябва да се отбележи, че при това тълкуване се вземат предвид и много други подробности, което иде да покаже, че даже науката не слага всички хора с тънки или плътни устни под общ знаменател. Но дори и да ги слагаше, факт е, че живеем в ерата на силикона, и едва ли това трябва да е най-точният ни ориентир за характера на човека срещу нас.
Характерът и любимите ни занимания
В забързания и труден живот почти всеки от нас има островче, на което се спасява и което пълни живота му с нови багри и душевно спокойствие. За повечето това са любимите занимания в свободното време, или така наречените хобита. Има ли връзка между характера на човек и хобито, което той си е избрал. Психолозите много отдавна са изказали категорично мнение по този въпрос и то е, че съществува много пряка връзка между двете неща и по това, какво е любимото занимание на човек, може да определим и особеностите на неговия характер. Спокойните, умъдрените и съзерцателните хора, хората, които предпочитат уединението, обикновено се насочват към колекционерството и събират най-разнообразни предмети – монети, календарчета, картички, снимки и др. подобни. Така те създават и населяват още един свят, в който могат да си отдъхнат и да избягат от окръжаващата ги шумотевица. Екстремни и рискови занимания по правило избират хората, които възприемат живота основно чрез усещанията си, а не чрез разума си. За да усетят пълнотата на живота, такива хора живеят в постоянен риск, на границата между живота и смъртта. Спокойствието и сигурността са им чужди и скучни, това не е техният живот. Хората, които избират да запълнят свободното си време със спорт, психолозите смятат за спокойни, силни и устойчиви на стрес. Но всичко това не е даденост, а обикновено е резултат от системните спортни занимания, които им помагат да изпуснат парата и да потушат емоционалните взривове на характера си. Така че хобито и характерът на човека на практика са като скачени съдове – едни увлечения само ни насочват към особености на човешкия характер, а други са призвани да компенсират отрицателните му страни.