Вчера в десет вечерта, вместо да спя, преглеждах презентация за следващата седмица. Не защото я забравях, а защото исках всеки слайд да е перфектен. Знаете онези 2% подобрения, които реално нямат значение, но те карат да се чувстваш по-спокоен. После се сетих за един доклад, който трябва да изпратя, и проверих имейлите. В един момент просто застинав. Усетих как тялото ми отказва да функционира.
Амбицията е като гориво, но и като отрова. Имам десетки приятели, които буквално се самоизяждат, за да постигнат нещо. Не от злоба или за да наранят някого. Просто вярват, че ако не дадат всичко от себе си, ще бъдат неуспешни. Виждал съм го и в себе си. Когато започнах да се занимавам със собствено кафене, работех по 16 часа на ден. Не защото трябваше, а защото исках да е най-доброто кафене в квартала. После разбрах, че всъщност съм го направил най-доброто кафене за мен. А всички останали страдаха от липсата ми.
Важното е да разбереш къде е твоят лимит. Звучи клиширано, знам. Но не става дума за мотивационни цитати. Става дума за биология. Тялото ти не е машина. Има нужда от сън, от почивка, от време за себе си. В противен случай просто ще изгориш. Помня един колега, обсебен от работата. Всеки ден идваше пръв и си тръгваше последен. След година получи нервен срив. Лекарите казаха, че е претоварил организма си. Беше гениален, но гениалността не е достатъчна, ако не можеш да се грижиш за себе си.
Проблемът е, че обществото ни често възхвалява саможертвата. Сякаш ако не се лишаваш от нещо, не си достатъчно отдаден на целите си. Това е пълна глупост. Ако не си добре, няма как да бъдеш продуктивен. Едно проучване показва, че хората, които спят по 7-8 часа на нощ, са с 20% по-продуктивни от тези, които спят по-малко. Просто математика.
Сега, след като се прецаках с графика, си дадох обещание. Всеки ден след осем вечерта телефонът отива в режим „Не безпокойте“. И няма значение колко спешно е нещо. Ако не мога да го направя през деня, значи не е толкова спешно. Може би съм малко късно се усетих, но по-добре късно, отколкото никога. Защото амбицията е хубаво нещо, но здравето е по-важно. И никой не може да ти го върне.
