Във всяка група от приятели има един човек, за който всички казват ,че е душата на компанията. Обикновено, защото той я сплотява и свързва хората по някакъв начин. Тези хора са много общителни, разговорливи, лесно създават приятелства и не се срамуват. Те са много забавни, винаги пълни с изненади и истории за всякакви смешни случки по най-различни поводи. Разказват вицове, пускат шеги и успяват да разчупят ледовете дори и на най-конфузната ситуация. Във всяка весела компания има поне един такъв човек, а ако има повече от един, значи е абсолютно сигурно, че те никога не скучаят. Понякога ако трябва да се организира купон или събиране, ако душата на компанията липсва, или цялото празненство ще бъде изключително скучно или другия вариант е веднага да се намери някой, който да го замести. Аз също съм била в тази роля, но когато има някой по-изявен от мен отстъпвам мястото си. Да бъдеш в центъра на вниманието на всички никак не е лесна задача, за някои дори е непосилна понеже се притесняват да бъдат забелязвани от много хора. Други обаче по природа са се родили таланти, на които от вътре им се отдава, докато се забавляват, да забавляват и другите около себе си.
Адаптивни хора
Има един тип хора, които са невероятно гъвкави и умеят да се слеят с всяка среда в която попаднат, дори бих ги нарекла хора – хамелеони. Те умеят да разговарят с всеки без значение от пола, възрастта, интелектуалното равнище или нещо друго, просто успяват да намерят обща тема с всеки човек. Никоя обстановка не може да им попречи да се отпуснат, те се чувстват добре и в свои води сред всякакви хора. Интересното за мен е дали този тип характер позволява на човек да си изгради същност, защото мисля, че все някъде по пътя на настройването към околната среда би следвало да загубиш себе си. Другото интересно нещо е дали те се преструват на такива, търсейки всеобщо одобрение или наистина е възможно да се разбираш с всички. Лично аз смятам, че голяма част от този тип хора са изкуствени, поведението и държанието им е добре премерена актьорска игра, която спират да играят вкъщи. Някои са толкова вглъбени в собствения си филм, че не се разкриват дори пред близките и семейството си.
Ако го използват правилно това качество може да им отвори много врати, както да им помогне да се развият професионално.
Понякога, когато тези хора се стараят твърде много да покажат колко им е приятно нещо или някой, преиграват и може лесно да се разбере всъщност дали се преструват. В повечето случаи цялата заинтересованост и внимание, които показват са напълно фалшиви, само за да създадат конкретно впечатление. Обикновено, за да се реагира на подобно поведение, най-добре е и вие да се вкарате в някоя роля и за момента да излезете от ситуация като се включите в малкия спектакъл.
Какво говори гримът за вас
За разлика от мъжете ние дамите сме можели още по-лесно да издадем характера си без дори да го осъзнаваме – чрез нашия грим. Според учени начина, по който се гримира една жена говори до голяма степен за нейния характер и личност. Това вече е нещо наистина ново. Психолозите твърдят, че дамите които обичат да се гримират и дори прекаляват с боичките за лице, са или егоцентрични или използват грима като маска, зад която се крият от света. Тези от нас пък които подчертават очите си едновременно са много умни и внимателни хора. Жените, които наблягат на устните и обикновено си слагат червила с ярки цветове са приказливи, комуникативни и много широко скроени хора, от друга страна пък свръх чувствителни. Тези дами, които се гримират умерено, без да прекаляват с декоративната козметика, обикновено са уверени жени, незалагащи на външната красота. Те смятат , че имат всички останали оръжия, за да покорят мъжките сърца. Има едно противоречие обаче, че жените, неупотребяващи грим отричат женската си същност. Смятам, че това е глупаво да се твърди, тъй като всяка жена може да реши за себе си дали да използва или не грим. Никоя не е длъжна да се гримира само, за да може психолозите да не си помислят, че тя се отрича като жена.
Пози по време на сън
Оказва се, че за характера на един човек може да се съди по всичко, което той прави било то съзнателно или несъзнателно, дори по позата в която спи. Като цяло хората, които са спокойни не сменят позата си докато спят, тези обаче които са нервни или нещо ги мъчи сменят положението на тялото си дори повече от 100 пъти. Тогава сънят не е много пълноценен и сутрин не се чувстваме отпочинали. Когато държим ръцете си по-ниско то главата, а единият ни крак е свит, независимо от това дали е по гръб или по корем означава ,че човека е непредсказуем и капризен. Той винаги реагира според настроението си. Спането по гръб с разтворени ръце и леко свити крака показва стремеж на човека за подреденост . Позата „войник”, където цялото тяло е опъната, а ръцете са плътно прибрани говори за уравновесеност, това са отговорни и взискателни хора не само към другите, но и към себе си. Тези, които спят като ембриони имат проблем с общуването, те са хора с нереализиран потенциал и не се доверяват нито на приятелите си, нито на семейството си, имат проблем с общуването, но винаги са готови да помагат на другите. Спящите по корем също са потайни, но по отношение на личния си живот. Те не обичат никакви изненади, често пъти са твърде организирани и се превръщат в педанти. Обратно на това, при разхвърляни крака и ръце в различни посоки значи, че вие обичате да закъснявате и ви е трудно да довършвате работата, която сте започнали.
Променят ли се хората?
Смятам, че човек не се ражда с характера си, а го гради докато е жив. Още от дете докато е възпитаван от родителите си всеки от нас започва да създава вътрешното си аз, което с течение на времето надграждаме, позовавайки се на опита си и решенията, които сме взели. Според мен човек е една динамична система, която не може да остане завинаги една и съща. Колкото и да се променят с годините някои хора остават едни и същи, с еднакви навици, разбирания и вярвания, мнения и избори.
Мисля, че обикновено това са тези хора, които не се учат от грешките си и са способни да допускат една и съща грешка множество пъти. За тези хора няма значение какво се случва около тях, те наподобяват консерва, която когато и да я отвориш винаги ще има един и същ вкус. Наистина е трудно да се промени из основи характера на човек, колкото е по-възрастен, толкова е по-трудно да се промени, защото са изминали повече години, в които този човек е градял себе си и характера си. Мисля, че хората намират сили да се изправят срещу характера си и да го променят само ако имат наистина добра причина и основание. Например ако си много избухлив и непрекъснато крещиш на приятелката си, а тя не може да понася това твое поведение, ако наистина я обичаш си готов да опиташ да се промениш. Дали ще успееш е друг въпрос, но самия опит е първата крачка към успеха.
Противоположностите се привличат
Казват, че хората с противоположни характери се привличат, но дали е така? Аз мисля, че е твърде пресилено да отдаваме отношенията между хората на законите на физиката, но лично аз съм се сблъсквала и с двата случая – двойка от противоположности и двойка със сходни интереси. Смятам, че привличането между напълно различни хора е предизвикано от непознатото и неизвестното.
Все пак по-интересно би ти било с някой човек, от който можеш да научиш нещо, който прави всички неща различно от теб и мисли различно от теб. Да, но този интерес бързо стихва в случаите, когато разбереш, че човека има напълно различно ежедневие, навици и привички и изобщо понякога се оказва, че този човек е толкова различен, че дори не го познаваш. Тогава се връщаме отново на двойката със сходни интереси, която на пръв поглед скучна се оказва по-стабилна и обещаваща. Все пак колкото и да си приличат по характер двама души те никога не могат да бъдат напълно еднакви, дори еднояйчните близнаци, които на практика изглеждат по един и същ начин са напълно различни хора. Понякога е добре до себе си да имаш човек, който да прилича на теб, за може да те разбере. И в крайна сметка в течение на една дълга връзка, колкото и да са различни хората се уеднаквяват и споделят общо ежедневие.
Това или онова?
Забелязала съм, че характерът на човек играе много голяма роля при изборът или вземането на решения. Естествено не винаги изборът е добър, но повечето хора са убедени, че е така. Замисляли ли сте се обаче, че когато хората решават да си купят една или друга вещ, то много често избират предмет, подобен на този, който са имали или имат. Вероятно са свикнали с него, а хората сме същества, които се привързваме към вещи. Понякога дори повече от колкото е необходимо.
Забелязала съм и, че изборът честичко се определя от настроението на даден индивид. Аз съм живото доказателство за това – понякога купувам неща, които в последствие никога не използвам, защото вече не ми харесват. Обикновено това явление е по-срещано при нас жените. Може би, защото сме по-сложни натури. Както казва и баща ми „Жени-никога не можеш да ги разбереш.“
Изводът, до който съм стигнала обаче, е че при вземането на решения (особено важни) задължително човек трябва да е спокоен, да прецени добре и да не се поддава на емоции. Предполагам, че някои от вас ще ме опровергаят, но при мен това наистина работи. Естествено, приемам и други насоки по въпроса. 🙂
Несходство в характери
Много странно, че вече все по-често чувам причина за разделите на двойки – несходство в характерите. Какво всъщност значи това и има ли го като вариант. Ако сметнем твърдоглавието и неотстъпчивостта като част от характера, тогава ако двойката е от двама души, имащи такъв характер, може да се стигне до раздяла. Но това няма да е заради несходство, а по-скоро заради еднаквост в характерите. Друг вариант е под „несходство в характерите“ да се има в предвид коренно различни интереси. Но ако това е така тази връзка е нямало въобще да започне. При двойките, които живеят на семейни начала и имат общи интереси може да се има в предвид несходство в навиците. Като извод можем да кажем, че причината за повечето раздели е неспособността за опознаване на човека. В повечето случаи връзките започват мигновено и това става причина след време дори да съжаляваш за изгубеното си време. Благодаря за вниманието 🙂 А според вас има ли несходство в характерите?
Странните хора
Имам една позната, която е много странна. Наистина странна. Колежка е на най-добрата ми приятелка и на няколко пъти сме пили кафе заедно. Всички казват, че не е странна, а разсеяна. От там се замислих и върху въпроса – Разсеяните хора странни ли са? Може би, да.Може би има много истина в това.
Често при този тип личности се получава следната ситуация, която естествено се случи и при срещата ми с въпросната колежка. Води се някакъв разговор и изведнъж се „изстрелва“ реплика, която нито е свързана с темата, нито е на място както се казва.
Мисля си това не е ли пренебрежение и неуважение към събеседника/ците ти? Едно е сигурно обаче – това не прави никак добро впечатление. Има множество неписани закони в отношенията на хората, който трябва да се спазват. Един от тях е: ако не уважаваш останалите, най-вероятно и те няма да те уважават. Активното слушане също е задължително. Ако отсрещната страна разбира, че не е слушана, то какъв е смисъла да комуникира едностранно.
Очите издават характера
Освен формата на лицето, се оказа, че за характера на лицето говорят и очите. Физиогномиката включва и очите като символ на характера. Хората с големи очи са чувствителни, но и силни и доста често са лидери. Големия брой бръчки по клепачите са символ за стремеж към власт. По-малките очи притежават хора, които са стабилни и доста често твърдоглави. Притежателите на широки кръгли очи са мечтатели, но могат и да са лъжливи. Тъмните малки очи говорят за любознателност и красноречие, а по-издължените за интелигентност.
Лично аз не мога да определя какви точно са ми очите, но мисля че са големи. И въпреки това не съм станала лидер все още. Знае ли човек, никога не е късно 🙂