Повод за днешния ми материал е една съвсем тривиална сценка, на която станах свидетел преди няколко дни в градската градина. През една прекрасно оформена градинка гражданин на средна възраст, притича, без да се оглежда – ей така, за по-пряко, по диагонал през тревата и цветята. Тревата и цветята, в които са вложени нашите пари и грижите на служители, чиито заплати пак плащаме ние, с данъците си. Ще кажете, нищо необичайно – често срещана гледка у нас. Само че аз слагам акцента на притича. Защото това притичване между правилата или понародному казано опит да минеш между капките за много хора у нас се е превърнало в манталитет, в начин на мислене и на живот, даже в нещо като национален спорт. Съзнателното нарушаване на правила, до такава степен е станало част от същността на българина, че хората, които стриктно ги спазват, изглеждат като хора не във, а извън нормата. Само че българският народ има и една друга поговорка: не е виновен тоя, дето яде баницата, а тоя, дето му я дава. И си мисля, че тези, притичващите, хора развиват този манталитет и това усещане за безконечна способност да минават между капките, защото ние им даваме шанс за това. Някаква криворазбрана солидарност срещу правилата и държавата, нещо като съвременна андрешковщина. Паркът беше пълен с хора и никой, включително и аз, не си направи труда поне да направи забележка на притичващия. Може би всички сме се възмутили – по български, под сурдинка. С погрешната идея, че той гази тревата и цветята на общината или на държавата. Не, гази в нашата градина и от броя на притичващите, както и от нашата реакция, зависи дали нещо в нея ще вирее.
Умението да прощаваме – като част от характера
Едва ли някъде в дебелите учебници и задълбочените научни статии по проблемите на човешкия характер умението или неумението да се прощава е описано като черта на характера. В обикновения живот обаче и в нормалното човешко общуване то си е точно това – част от характера на даден човек, особеност, която би могла да улесни общуването с него или напротив – да го направи много сложно. Доста често отношенията ни с някого – било то човек от близкия ни приятелски кръг, или от по-далечния, човек от семейството, колега – зависи от това дали човекът е склонен да прости евентуална грешка – волна или неволна, – или е безкомпромисен. Контактите и общуването с безкомпромисни хора – без значение какъв е форматът на отношенията ви – не е лесна работа, в такива отношения се стъпва като в минно поле. А, повярвайте ми, няма човек, който иска да живее в постоянно напрежение. В този смисъл си мисля, че безкомпромисността и невъзможността да простиш е трудна не само за човека отсреща, но и за самия човек – доста често такива хора изпадат в социална изолация, имат доста ограничен приятелски кръг или пък доста дистанцирани отношения с околните. Компромисните хора, хората, които са достатъчно мъдри, за да знаят, че няма безгрешни хора, са предпочитани в живота и за приятелство, и за партньорски, и за бизнес отношения. Те са отворени за разговор, за обсъждане на даден проблем, готови са да разберат и да простят – принципно, разбира се, – евенуална грешка. Така че всеки трябва да избере едно от двете – да бъде принципен и безкомпромисен до крайност и обикновено неразбран, или да прощава грешките, от които никой не е застрахован – с мяра естествено.
Прикритите хора
Днес ми се иска да поговоря за една категория хора – прикритите хора, тези хора, за които никога не знаеш какво мислят – не се изписва на лицето им, не го изговарят, не споделят. Сигурно и вие имате сред познатите си, колегите си, роднините си поне един такъв. По мое мнение това са едни от най-трудните за контактуване хора. Трудни, защото само по себе си човешкото общуване е едно оглеждане в отсрещния. И когато отсреща липсва образ, когато липсва обратна връзка, общуването най-малко е неравностойно, ако не и невъзможно. Общуването с прикрити хора е проблемно и когато става въпрос за контакти в колегиален или пък по-далечен приятелски кръг или познати. Там обаче форматът на контактите е такъв, че не предполага чак такава близост и оглеждане в другия, и в този смисъл даже дистанцията понякога може да е здравословна. Когато става въпрос за близки приятели – там важи принципът няма задължителни присъствия. Обикновено близките приятели си ги избираме на база еднакъв светоглед, еднаква чувствителност и еднаква откритост, тоест тук можем да наложим вето на прикритите хора още на входа. Не така обаче стои въпросът, когато става дума за роднини или пък за интимни партньори – в първия случай присъствията са задължителни по силата на кръвната връзка, а във втория случай говорят чувствата, а не разумът. Какво правим тогава. Да се опитваме да ги променим. Честно казано – малка вероятност за успех. Ако е близък роднина – го приемаме, защото роднините се обичат по правило, а не заради това, което са или не са. А ако е интимен партньор? Струва си да се помисли над този въпрос. Аз все още нямам отговор.
Характерът и проблеми в детството
Ако питате повечето психолози и психотерапевти, ще ви кажат, че повечето от комплексите на човек, повечето отклонения в поведението или характера му водят своето начало от проблеми в детството. Затова едни от първите въпроси, които те задават по време на своите сеанси или пък терапии на пациентите си, са именно за евентуални психически травми, преживени в детството. Много често се оказва, че жестоки престъпници носят дълбоки белези на психиката именно от най-ранна детска възраст. Съвсем скоро в пресата излезе и информация за това, че шведът Брайвик, почернил десетки семейства, също е бил малтретиран и игнориран в детството си от майка си. Което ще рече, че не са съвсем безпочвени тези съждения и наблюдения на психолози и психиатри. Аз обаче искам да погледна на тази тема от малко по-друг ъгъл, не от ъгъла на патологията. А именно, че доста хора, имайки предвид тези теории на психолозите, често използват някакви свои негативни преживявания от детството – дали в семейството, или пък извън него – като оправдание за недостатъците на характера си или пък трайните си неудачи в живота. Истината е, че са малцина тия, които са имали безоблачно детство – едни са израснали в разделени семейства, други в семейства, където един от родителите е алкохолик и упражнява тормоз, трети пък нещо друго. Трябва ли обаче да веем това като знаме и оправдание за цял живот. Не мисля. Идва един момент, който се казва зрялост, и оттук насетне съдбата и характерът на човека са си в неговите ръце. Неудачите – също. А оправдания – винаги могат да се намерят, но те не раждат нищо.
Страните на монетата
Днес ми се иска да погледна на човешкия характер не толкова професионално, не по критериите на психологията и свързаните с нея науки, а по-скоро метафорично и знаково. Да погледнем на човешкия характер като две страни на една монета. Никога не са еднакви, нали? Доколкото имам познания в тая посока. Освен ако не са някаква специална поръчка, лимитирана серия. Само че в живота и при хората специални поръчки няма. Всички сме подвластни на природните закони, носим определен характер и няма начин той да бъде еднозначен, а мисля, няма и да е интересно. Винаги има светла и тъмна страна. Да, всеки от нас трябва да се стреми и да търси ресурси в себе си да култивира, доколкото е по силите му, повече положителни качества и да тушира отрицателните прояви на характера си – говорили сме много за това. Само че днес няма да говоря толкова са самопознанието и възможността за самоконтрол и промяна, а по-скоро за търпимостта и разбирането към кривиците на характера на близките и не толкова близките до нас хора, за това, как да изработим толерантност и способност да разберем, че както ние не сме идеални, така и другите няма как да са съвършени. С две думи да погледнем философски на човешката психология и особености на характера. Дали е лесно, със сигурност не е. Но си мисля, че си струва да опитаме – при всички случаи би направило живота ни далеч по-безпроблемен и приятен. Пък и си мисля, че развиването на толерантност и търпимост е малко по-лесен процес от промяна на понякога генетично заложени черти на характера.
Лош характер – дълъг живот
Досега съм писала предимно за негативните последици, които може да имат върху начина и качеството ни на живот, лошите страни от нашия характер. Когато науката говори обаче, трябва да замълчим. А резултатите от някои научни изследвания върху типа характер и продължителността на човешкия живот сочат, че хората, притежатели на недотам приятен и лек характер е много по-вероятно да се радват на по-дълъг живот, отколкото хората с добър характер. Още в началото на двайсетте години на миналия век американски психолози провеждат мащабно проучване, което обхваща наистина огромен брой хора. При това мащабно не само като обхват на наблюдаваните хора, но и като продължителност – то обхваща толкова продължителен период от време, че успяват да се сменят не само няколко поколения наблюдавани, но и няколко поколения изследователи. Та, като се вземат предвид тези две неща, смело може да се каже, че направените от изследването изводи имат доста висока степен на надеждност. А те, резултатите, изненадали всички. Оказало се, че хората с лоши прояви и качества на характера – песимисти, недоверчиви към околните, алчни, избухливи и отмъстителни – се радват на много по-дълъг живот. Докато притежателите на приятен и лек характер, оптимистите, веселяците, дали поради причина на самия си характер, или пък заради склонността си към по-свободен начин на живот и свързаните с него вредни привички, живеят значително по-кратко. Както виждате, и за хората с лош характер има добра новина и тя е, че ще живеят по-дълго. Изследването обаче, по моето скромно мнение, има един доста сериозен пропуск – не сочи каква е продължителността на живота на близките на хората, обладаващи лош характер. По мое мнение – не много голяма.
Можем ли да променим характера си?
Много хора с годините сами осъзнават недостатъците на своя характер и често си задават въпроса възможно ли е да го променят или поне да нанесат определени положителни корекции в него. Няма невъзможни неща, разбира се. Но промените в характера не са проста работа – поне не при всички. Най-малкото, защото никой през годините не ни е учил как да работим върху себе си, върху недостатъците си и затова обикновено резултатите не са забележителни. Това кара и много хора, а и много специалисти да си мислят, че на практика промените в характера са невъзможни. Като начало – характерът като типичен за човека начин на мислене, поведение, реакции не е константна величина, на практика той се променя в продължение на целия живот, не в основи, разбира се. Детската непосредственост по-късно се сменя от тийнейджърската поривност, на по-зрял етап от живота – пък със спокойна разсъдливост. На второ място голямо значение има и конкретната жизнена ситуация, в която се намира човек – няма спор, че всеки меланхолик при вида на мощна вълна от цунами ще побегне с бодростта на холерик. На работа човек може да бъде с един характер, вкъщи – с друг. Но да дадем отговор по същество. Може ли човек да промени характера си? Ами като се има предвид това, което казах по-горе, че човек в различни ситуации може да реагира поразличному, значи промяната не е мисия невъзможна и характерът не е застинала система. С определени лични усилия и компетентна помощ от специалист, ако това се налага, всеки би могъл да промени характера си към по добро. В този смисъл дежурното оправдание “Ами какво да направя, такъв ми е характерът”, не тежи.
Позите по време на сън и характерът
Психологията изучава как да определим характера на човек по походката, жестовете, маниера на говорене, по любимите цветове и пр. Всичко тези неща обаче в известна степен биха могли да бъдат контролирани. Нищо не пречи да се откажем от тъмните цветове в гардероба си, да култивираме походката си, да овладеем жестовете си и да тренираме речта си. Има обаче едно нещо, което може да разкаже много за характера на даден човек, за неговото настроение и психологическо състояние в определен момент, че даже и за отношенията с интимния партньор, нещо, което обаче няма как да контролираме – позата по време на сън. Как спим и каква информация носи това? Позата зародиш – като бебе в утробата на майката – обикновено говори за неувереност и несигурност. По правило така спят уязвими хора, които се нуждаят от по-силен и сигурен партньор. Разперената поза – спящият е по корем, ръцете са на главата или под нея, а краката са опънати – е характерна за хора пунктуални и точни. Такива хора не се боят да поставят трудни цели пред себе си и обикновено не се спират пред нищо, за да ги реализират. Царската поза – по гръб с лице нагоре – в синхрон с името си говори за силни личности, които не таят никакви страхове в себе си, уверени и властни. И в заключение, най-често срещаната поза по време на сън – непълен зародиш – спящият е на една страна с леко свити към корема крака. Тези хора са стабилни и трудно нещо може да ги извади от равновесие, отличават се с логично мислене и здрав разум. Погледнахте ли вече каква поза е заел партньорът ви?! 🙂
Профилът в социалната мрежа и характерът
В днешните модерни времена все повече хора общуват преди всичко в социалните мрежи. Онлайн албумите замениха традиционните книжни албуми, в които преди около десетина години чинно лепяхме или подреждахме снимки, а лайкването замени простичките български думи харесвам, хубаво. Профилът в социалната мрежа е лицето, умът и характерът на съвременния човек. И може да ни разкаже много, стига да умеем да четем знаците. Първото, на което трябва да се обърне внимание, е количеството на снимките. Ако количеството е прекалено, това означава едно-единствено нещо – пред нас стои в определена степен душевен ексхибиционист. На такива хора им харесва да се излагат на показ, толкова, че хората не само да знаят как живеят, но и как дишат. Струва им се, че всичко се върти около тях – то не е живот, то е латиноамерикански сериал. Обратно, празната страница, която няма нищо друго освен име и профилна снимка, по аналогия би следвало да говори за прикритост на своя притежател. Невинаги обаче това е така – има вероятност човекът да си е направил профил просто за да види що е това социална мрежа и впоследствие да е изгубил интерес. Другото, на което трябва да обърнете внимание, е никнеймът – той също може да ви даде много информация за притежателя си. Едни говорят за грандоманщина и егоцентризъм, други – за инфантилност, трети за агресивност и т.н. Фотографиите, които човек избира да публикува в социалните мрежи, също говорят много. Снимки на мъже до скъпи спортни автомобили, най-често чужди, говорят, че човек има нужда да докаже своята значимост, обикновено най-вече на себе си. Не е нужно да си психолог, за да разбереш, че собственичките на профили с еротични снимки са с така наречения статус “активно търсене”, че обичат да привличат мъжко внимание и че това, което ценят в себе си, е преди всичко външността. Това е в общи линии, но помнете – информацията от профилите във фейсбук е повод само за размишления, едва ли и професионален психолог би се наел единствено по данните в нечий профил да направи сериозни заключения.
Конформизмът, или съобразяването с чуждото мнение
Зависимостта от чуждото мнение (конформизмът) и даже сляпото му следване, ние проявяваме, когато се отказваме от своите интереси и убеждения, за да избегнем трудностите в общуването си с околните. Всички ние имаме авторитети – хора, чието мнение ценим и уважаваме – и в това няма нищо лошо. Когато обаче количеството на тези хора стане прекалено голямо или пък забележите, че ви е сложно да противодействате на чуждото мнение и да отстоявате своите виждания, камбаната трябва да забие тревожно. Вероятно влизате в категорията на конформистите. Хората, които се страхуват да се отличат от тълпата, които се чувстват в безопасност само когато се сливат със сивотата на масата. Нещо, което на пръв поглед може да изглежда печеливша житейска позиция или поне не губеща, но всъщност в дългосрочен план – доста опасно, защото конформизмът лишава човек от индивидуалност и идентичност. Затова трябва да търсите начини да се борите с тези прояви на съглашателство на вашия характер. Не скривайте своята оригиналност, даже и да изглежда странна на околните, говорете смело за своите интереси и увлечения, даже и да извикват недоумение. Бъдете сигурни, че ще се намерят и такива, които ще ви слушат с възторг и ентусиазъм. Опитайте се да се противопоставите на общоприетите норми и правила, които ограничават вашата индивидуалност и ви поставят в чужди рамки. Например сложете си дрехи, които минават за екстравагантни, но на вас ви харесват, или пък си направете интересна прическа – излезте на улицата и ще видите, че от това няма да произтече нищо страшно. Само вие ще сте се доближили много повече до собствената си същност. Нещо, което е от първостепенно значение за щастлив и смислен живот.