Днес ми се иска да поговоря за една категория хора – прикритите хора, тези хора, за които никога не знаеш какво мислят – не се изписва на лицето им, не го изговарят, не споделят. Сигурно и вие имате сред познатите си, колегите си, роднините си поне един такъв. По мое мнение това са едни от най-трудните за контактуване хора. Трудни, защото само по себе си човешкото общуване е едно оглеждане в отсрещния. И когато отсреща липсва образ, когато липсва обратна връзка, общуването най-малко е неравностойно, ако не и невъзможно. Общуването с прикрити хора е проблемно и когато става въпрос за контакти в колегиален или пък по-далечен приятелски кръг или познати. Там обаче форматът на контактите е такъв, че не предполага чак такава близост и оглеждане в другия, и в този смисъл даже дистанцията понякога може да е здравословна. Когато става въпрос за близки приятели – там важи принципът няма задължителни присъствия. Обикновено близките приятели си ги избираме на база еднакъв светоглед, еднаква чувствителност и еднаква откритост, тоест тук можем да наложим вето на прикритите хора още на входа. Не така обаче стои въпросът, когато става дума за роднини или пък за интимни партньори – в първия случай присъствията са задължителни по силата на кръвната връзка, а във втория случай говорят чувствата, а не разумът. Какво правим тогава. Да се опитваме да ги променим. Честно казано – малка вероятност за успех. Ако е близък роднина – го приемаме, защото роднините се обичат по правило, а не заради това, което са или не са. А ако е интимен партньор? Струва си да се помисли над този въпрос. Аз все още нямам отговор.
Характерът и проблеми в детството
Ако питате повечето психолози и психотерапевти, ще ви кажат, че повечето от комплексите на човек, повечето отклонения в поведението или характера му водят своето начало от проблеми в детството. Затова едни от първите въпроси, които те задават по време на своите сеанси или пък терапии на пациентите си, са именно за евентуални психически травми, преживени в детството. Много често се оказва, че жестоки престъпници носят дълбоки белези на психиката именно от най-ранна детска възраст. Съвсем скоро в пресата излезе и информация за това, че шведът Брайвик, почернил десетки семейства, също е бил малтретиран и игнориран в детството си от майка си. Което ще рече, че не са съвсем безпочвени тези съждения и наблюдения на психолози и психиатри. Аз обаче искам да погледна на тази тема от малко по-друг ъгъл, не от ъгъла на патологията. А именно, че доста хора, имайки предвид тези теории на психолозите, често използват някакви свои негативни преживявания от детството – дали в семейството, или пък извън него – като оправдание за недостатъците на характера си или пък трайните си неудачи в живота. Истината е, че са малцина тия, които са имали безоблачно детство – едни са израснали в разделени семейства, други в семейства, където един от родителите е алкохолик и упражнява тормоз, трети пък нещо друго. Трябва ли обаче да веем това като знаме и оправдание за цял живот. Не мисля. Идва един момент, който се казва зрялост, и оттук насетне съдбата и характерът на човека са си в неговите ръце. Неудачите – също. А оправдания – винаги могат да се намерят, но те не раждат нищо.
Страните на монетата
Днес ми се иска да погледна на човешкия характер не толкова професионално, не по критериите на психологията и свързаните с нея науки, а по-скоро метафорично и знаково. Да погледнем на човешкия характер като две страни на една монета. Никога не са еднакви, нали? Доколкото имам познания в тая посока. Освен ако не са някаква специална поръчка, лимитирана серия. Само че в живота и при хората специални поръчки няма. Всички сме подвластни на природните закони, носим определен характер и няма начин той да бъде еднозначен, а мисля, няма и да е интересно. Винаги има светла и тъмна страна. Да, всеки от нас трябва да се стреми и да търси ресурси в себе си да култивира, доколкото е по силите му, повече положителни качества и да тушира отрицателните прояви на характера си – говорили сме много за това. Само че днес няма да говоря толкова са самопознанието и възможността за самоконтрол и промяна, а по-скоро за търпимостта и разбирането към кривиците на характера на близките и не толкова близките до нас хора, за това, как да изработим толерантност и способност да разберем, че както ние не сме идеални, така и другите няма как да са съвършени. С две думи да погледнем философски на човешката психология и особености на характера. Дали е лесно, със сигурност не е. Но си мисля, че си струва да опитаме – при всички случаи би направило живота ни далеч по-безпроблемен и приятен. Пък и си мисля, че развиването на толерантност и търпимост е малко по-лесен процес от промяна на понякога генетично заложени черти на характера.
Лош характер – дълъг живот
Досега съм писала предимно за негативните последици, които може да имат върху начина и качеството ни на живот, лошите страни от нашия характер. Когато науката говори обаче, трябва да замълчим. А резултатите от някои научни изследвания върху типа характер и продължителността на човешкия живот сочат, че хората, притежатели на недотам приятен и лек характер е много по-вероятно да се радват на по-дълъг живот, отколкото хората с добър характер. Още в началото на двайсетте години на миналия век американски психолози провеждат мащабно проучване, което обхваща наистина огромен брой хора. При това мащабно не само като обхват на наблюдаваните хора, но и като продължителност – то обхваща толкова продължителен период от време, че успяват да се сменят не само няколко поколения наблюдавани, но и няколко поколения изследователи. Та, като се вземат предвид тези две неща, смело може да се каже, че направените от изследването изводи имат доста висока степен на надеждност. А те, резултатите, изненадали всички. Оказало се, че хората с лоши прояви и качества на характера – песимисти, недоверчиви към околните, алчни, избухливи и отмъстителни – се радват на много по-дълъг живот. Докато притежателите на приятен и лек характер, оптимистите, веселяците, дали поради причина на самия си характер, или пък заради склонността си към по-свободен начин на живот и свързаните с него вредни привички, живеят значително по-кратко. Както виждате, и за хората с лош характер има добра новина и тя е, че ще живеят по-дълго. Изследването обаче, по моето скромно мнение, има един доста сериозен пропуск – не сочи каква е продължителността на живота на близките на хората, обладаващи лош характер. По мое мнение – не много голяма.
Можем ли да променим характера си?
Много хора с годините сами осъзнават недостатъците на своя характер и често си задават въпроса възможно ли е да го променят или поне да нанесат определени положителни корекции в него. Няма невъзможни неща, разбира се. Но промените в характера не са проста работа – поне не при всички. Най-малкото, защото никой през годините не ни е учил как да работим върху себе си, върху недостатъците си и затова обикновено резултатите не са забележителни. Това кара и много хора, а и много специалисти да си мислят, че на практика промените в характера са невъзможни. Като начало – характерът като типичен за човека начин на мислене, поведение, реакции не е константна величина, на практика той се променя в продължение на целия живот, не в основи, разбира се. Детската непосредственост по-късно се сменя от тийнейджърската поривност, на по-зрял етап от живота – пък със спокойна разсъдливост. На второ място голямо значение има и конкретната жизнена ситуация, в която се намира човек – няма спор, че всеки меланхолик при вида на мощна вълна от цунами ще побегне с бодростта на холерик. На работа човек може да бъде с един характер, вкъщи – с друг. Но да дадем отговор по същество. Може ли човек да промени характера си? Ами като се има предвид това, което казах по-горе, че човек в различни ситуации може да реагира поразличному, значи промяната не е мисия невъзможна и характерът не е застинала система. С определени лични усилия и компетентна помощ от специалист, ако това се налага, всеки би могъл да промени характера си към по добро. В този смисъл дежурното оправдание “Ами какво да направя, такъв ми е характерът”, не тежи.
Позите по време на сън и характерът
Психологията изучава как да определим характера на човек по походката, жестовете, маниера на говорене, по любимите цветове и пр. Всичко тези неща обаче в известна степен биха могли да бъдат контролирани. Нищо не пречи да се откажем от тъмните цветове в гардероба си, да култивираме походката си, да овладеем жестовете си и да тренираме речта си. Има обаче едно нещо, което може да разкаже много за характера на даден човек, за неговото настроение и психологическо състояние в определен момент, че даже и за отношенията с интимния партньор, нещо, което обаче няма как да контролираме – позата по време на сън. Как спим и каква информация носи това? Позата зародиш – като бебе в утробата на майката – обикновено говори за неувереност и несигурност. По правило така спят уязвими хора, които се нуждаят от по-силен и сигурен партньор. Разперената поза – спящият е по корем, ръцете са на главата или под нея, а краката са опънати – е характерна за хора пунктуални и точни. Такива хора не се боят да поставят трудни цели пред себе си и обикновено не се спират пред нищо, за да ги реализират. Царската поза – по гръб с лице нагоре – в синхрон с името си говори за силни личности, които не таят никакви страхове в себе си, уверени и властни. И в заключение, най-често срещаната поза по време на сън – непълен зародиш – спящият е на една страна с леко свити към корема крака. Тези хора са стабилни и трудно нещо може да ги извади от равновесие, отличават се с логично мислене и здрав разум. Погледнахте ли вече каква поза е заел партньорът ви?! 🙂
Профилът в социалната мрежа и характерът
В днешните модерни времена все повече хора общуват преди всичко в социалните мрежи. Онлайн албумите замениха традиционните книжни албуми, в които преди около десетина години чинно лепяхме или подреждахме снимки, а лайкването замени простичките български думи харесвам, хубаво. Профилът в социалната мрежа е лицето, умът и характерът на съвременния човек. И може да ни разкаже много, стига да умеем да четем знаците. Първото, на което трябва да се обърне внимание, е количеството на снимките. Ако количеството е прекалено, това означава едно-единствено нещо – пред нас стои в определена степен душевен ексхибиционист. На такива хора им харесва да се излагат на показ, толкова, че хората не само да знаят как живеят, но и как дишат. Струва им се, че всичко се върти около тях – то не е живот, то е латиноамерикански сериал. Обратно, празната страница, която няма нищо друго освен име и профилна снимка, по аналогия би следвало да говори за прикритост на своя притежател. Невинаги обаче това е така – има вероятност човекът да си е направил профил просто за да види що е това социална мрежа и впоследствие да е изгубил интерес. Другото, на което трябва да обърнете внимание, е никнеймът – той също може да ви даде много информация за притежателя си. Едни говорят за грандоманщина и егоцентризъм, други – за инфантилност, трети за агресивност и т.н. Фотографиите, които човек избира да публикува в социалните мрежи, също говорят много. Снимки на мъже до скъпи спортни автомобили, най-често чужди, говорят, че човек има нужда да докаже своята значимост, обикновено най-вече на себе си. Не е нужно да си психолог, за да разбереш, че собственичките на профили с еротични снимки са с така наречения статус “активно търсене”, че обичат да привличат мъжко внимание и че това, което ценят в себе си, е преди всичко външността. Това е в общи линии, но помнете – информацията от профилите във фейсбук е повод само за размишления, едва ли и професионален психолог би се наел единствено по данните в нечий профил да направи сериозни заключения.
Конформизмът, или съобразяването с чуждото мнение
Зависимостта от чуждото мнение (конформизмът) и даже сляпото му следване, ние проявяваме, когато се отказваме от своите интереси и убеждения, за да избегнем трудностите в общуването си с околните. Всички ние имаме авторитети – хора, чието мнение ценим и уважаваме – и в това няма нищо лошо. Когато обаче количеството на тези хора стане прекалено голямо или пък забележите, че ви е сложно да противодействате на чуждото мнение и да отстоявате своите виждания, камбаната трябва да забие тревожно. Вероятно влизате в категорията на конформистите. Хората, които се страхуват да се отличат от тълпата, които се чувстват в безопасност само когато се сливат със сивотата на масата. Нещо, което на пръв поглед може да изглежда печеливша житейска позиция или поне не губеща, но всъщност в дългосрочен план – доста опасно, защото конформизмът лишава човек от индивидуалност и идентичност. Затова трябва да търсите начини да се борите с тези прояви на съглашателство на вашия характер. Не скривайте своята оригиналност, даже и да изглежда странна на околните, говорете смело за своите интереси и увлечения, даже и да извикват недоумение. Бъдете сигурни, че ще се намерят и такива, които ще ви слушат с възторг и ентусиазъм. Опитайте се да се противопоставите на общоприетите норми и правила, които ограничават вашата индивидуалност и ви поставят в чужди рамки. Например сложете си дрехи, които минават за екстравагантни, но на вас ви харесват, или пък си направете интересна прическа – излезте на улицата и ще видите, че от това няма да произтече нищо страшно. Само вие ще сте се доближили много повече до собствената си същност. Нещо, което е от първостепенно значение за щастлив и смислен живот.
Раздразнителността
Раздразнителността, или лесната избухливост, е неприятна черта на характера, която преди всичко вреди и тежи на човека, който я притежава. Макар и приемана като изначална личностна черта, понякога в основата й може да лежи определено нарушение в умствената или физическа сфера на организма и диагностицирането и премахването на това нарушение може значително да подобри характера на човека. Класическото определение на раздразнителността назовава като нейна главна отличителна черта прекомерната и непремерена реакция на събитията, които произтичат около човека. Хубави, лоши или неутрални – всички те по правило трябва да се приемат в определени граници и да не причиняват значителни промени в самочувствието и самоопределянето на човека. Когато говорим за раздразнителността като изначална и индивидуална особеност на определен човек, то трябва да се отбележи, че обикновено тя го съпровожда през целия му живот – появява се още в детска възраст, засилва се значително през пубертета и за съжаление с годините градира възходящо. Отличителна черта на този тип, така да се каже, вродена избухливост е фактът, че обикновено след избухване тези хора изпитват чувство на облекчение, нещо, което рядко се случва, когато афектът е предизвикан от определен здравословен проблем. Що се отнася до раздразнителността, която не е черта на характера, а е придобита, при нея най-чести причини за появата й са общата неудовлетвореност от живота или много често срещано напоследък – психическо изтощение. Еднообразния живот, натрупване на нерешени проблеми – това са най-честите причини за уязвимост на нервната система. Каквито и да са причините обаче, раздразнителността е неприятна и болезнена проява не само за притежателя си, а и за околните и често води до социална изолация. Така че трябва да използваме всички ресурси – собствени и медицински – за да я овладеем и преодолеем.
Цветът на очите и характерът
Основната информация за характера на човека получаваме преди всичко от неговите постъпки и от речта му. Спор няма обаче, че немалка част от информацията за характера идва от така наречените невербални изразни средства – пози, жестове, движения, осанка, изражение на лицето, предпочитания към определен тип облекло, прическа и т. н. Наред с тях обаче има редица физически данни (за някои от тях сме говорили вече) – телосложение, форма на носа, челото, форма на устните и т. н. – които също могат да бъдат показателни за едни или други качества на личността. Сред физическите данни, които могат да ни помогнат при оценката на характера на даден човек, огромна роля играят очите – не случайно наричани огледалото на душата. Нека да видим показател за какви качества на притежателя си може да бъде цветът на очите. Има просто правило и то гласи: колкото по-силна и интензивна е пигментацията, а оттам и цветът на очите, толкова по-силно изразени са в човека страстите, емоциите, енергията и активността. Или иначе казано интензивността в цвета на очите говори и за интензивност и наситеност на характера. Ако очите на човек са с по-мек и светъл цвят – това обикновено означава и по-романтична и ранима душа, по-мек и компромисен характер. Пъстрото оцветяване на очите пък свидетелства за това, че притежателят им е интересна и творческа личност, разнолик и цветен като окраската на очите си. Ако очите са с топли оттенъци – това е сигурен знак, че притежателят им също е топъл човек. И обратно, колкото по-студен е цветът на очите, толкова по-сигурен белег е това за хладен и дистанциран характер.