Оптимизъм
Много харесвам позитивно настроените хора, тези които наричаме оптимисти. Те гледат живота от неговата добра страна, във всяка лоша ситуация намират нещо добро. За тях чашата винаги е наполовина пълна. Те са страхотна компания за повдигане на настроението, когато си тъжен или просто не ти се прави нищо, успяват да те разсмеят и развеселят. Харесва ми да общувам с такива хора, действат ми много зареждащо. Някои хора казват, че оптимистите са мечтатели, които живеят в собствения си свят и отричат действителността. Аз обаче смятам, че те са силни хора, може би наистина мечтаят за един по-добър свят, но щом успяват да се справят с всяка неприятна ситуация с усмивка определено не са обикновени. Досега не съм чула някой от тях да се оплаква, че нещо не е станало както иска, че не му върви или че някой не го оценява. Думата не мога, за тях е табу, смятат че всяко нещо се печели с труд и постоянство. Способността на оптимистите да виждат доброто и позитивното у хората е ненадмината, дори в лошите хора те виждат нещо добро. Макар да ги наричат глупави, заради това че винаги вярват в положителното, може би е по-добре да си оптимист. Дори много хора да им се присмиват заради техните убеждения, живота погледнат през очите на един оптимист е по-хубав и светъл.
