Много добра представа за хората може да се добие, когато ги наблюдаваш как съумяват да се справят с критиката. Естествено тя може да бъде градивна или просто от злоба, защото винаги около себе си, колкото и да се опитваме да ги избягваме, имаме някой недоброжелател, който обича да ни упреква с повод и без повод. Критиката от близките хора до нас обаче винаги е градивна и е с цел да подобрим нещо в себе си. Близките, които ни обичат ни мислят само доброто и винаги, когато ни критикуват с положителни намерения. Хората или приемат критиката или я отчитат като обида. От това дали ще нараниш някой, като му кажеш истината много зависи и самия начин и думите, които ще намериш, за да му го кажеш. Това обаче не го владеят много хора и в повечето случаи критиката било то за това как сме се облекли или как сме се държали пред някого излиза като хаплива забележка, от която няма смисъл. Уверените хора приемат всякаква критика, тази която им се струва градивна приемат като съвет, от който могат да се поучат. На останалата, която е просто от завист отвръщат с усмивка. Самото критикуване не бива да си го позволява всеки, защото много пъти отсрещния човек може да ти отговори със същото, като те попита дали ти си перфектен, че му отправяш забележки. Именно в това се крие разликата между градивната критика, отправена от близките хора и тази, на която можем просто да се посмеем.
Leave A Comment