Едно качество на характера, за което много се спори дали е положително или не, е импулсивността на хората. Това е онова поведение, когато човек прави или казва нещо без много да се замисля. В едни случаи тази черта може да ни бъде много полезна, защото ни прави интересни и непредсказуеми за останалите.
Дава ни възможност да бъдем различни и да можем да изненадваме хората около себе си. Прави ни откровени и открити, а всеки човек обича да му се казва истината, макар понякога да не е много приятна. Да действаме импулсивно е да следваме някакви свои желания и мисли, появили се на момента или пък такива, които се опитваме да избегнем дълго време. В други ситуации обаче, когато правим и говорим неща без да мислим за никого освен за себе си е много по-вероятно това качество да ни донесе негативи отколкото позитиви. Тогава е възможно да нараним много хора, които всъщност обичаме. Когато искаме да сме импулсивни е добре да не правим глупави неща, за които на сутринта можем да съжаляваме или да установим, че са променили живота ни. Колкото и да се оставим на емоциите и желанията си без много-много да му мислим винаги е добре една част от нас да е наясно какво всъщност прави, в противен случай се стига до безброй грешки. Но те се допускат само по веднъж, все пак ако направиш нещо повече от два пъти значи просто ти харесва.
