Както изглежда характерът се гради от ранна детска възраст и обкръжаващата среда има огромно значение за това какъв ще бъде крайния резултат. Най-важна е средата в дома, а от особено голямо значение е дали имаш братя и сестри, както и кое подред дете си. Ако в семейството няма други деца и ти си единственото се предполага, че си заобиколен от много внимание. Опасността тук е в това, че повечето такива деца получават помощ за всичко и трудно се научават да правят неща сами за себе си. От друга страна пък те израстват общувайки в по-голямата част от детството си с възрастни, което ги кара да се сравняват с тях, в резултат на което развиват усещането за непрекъсната слабост и несъвършенство. Най- голямото дете се смята, че трябва да бъде малко по-умно от останалите си братя и сестри, тъй като преди да се появят те то е получавало всичкото внимание на родителите си. За сметка на това в много случаи е изкупителна жертва, отнася наказания за сметка на по-малките, освен това му се налага и да се грижи за тях. Средното дето в семейството винаги има различни проблеми свързани с личността. За него е трудно да привлече вниманието на семейството към себе си поради факта, че най-голямото винаги е на пиедестал, защото е първородното, най-малкото се нуждае от грижи и внимание, заради невръстната си възраст. В резултат на, което то винаги страда от липса на внимание и трудно се самооценява и самоидентифицира.
Leave A Comment