Хапче против мързел?
Няма как подобно заглавие да не привлече вниманието на блогър, който се занимава с особеностите на човешкия характер. Разбира се, че привлече и моето и веднага отворих да видя какво се крие като информация във въпросната статия. Ами накратко – ставаше въпрос за това, че в Китай или Корея, ще ви излъжа, в някаква тамошна лаборатория са открили гена на мързела и начин, по който да му въздействат. С две думи – само да си каже тежката дума фармацевтичната промишленост и да изкара на пазара таблетките, и се слага веднъж и завинаги край на лентяйството.
Не знам защо, но първото нещо, за което се сетих, беше оная глава от култовата детска книга “Пипи Дългото чорапче”, в която главната героиня обясняваше на продавачка в козметичен магазин, която се опитваше да й пробута козметичен продукт против лунички, че тя си харесва дребните петънца по лицето и всъщност, ако продавачката има желание да й продаде нещо, да й предложи продукт, който ги прави повече, а не който ги премахва.
Та в тая връзка – в тия времена, в които работохолизмът става бич за човечеството в най-прекия смисъл, в които все повече хора в преследването на успеха и съмнителната материална стабилност не успяват да намерят баланса между работата и времето за себе си, от което се нуждае всеки нормален човек. Не успяват да изчакат душата си в бясната надпревара за материалното. Та в тия времена – способността да може да не мислиш за нищо час, да помързелуваш, да се пошляеш безцелно един следобед си е цяло богатство. Е, и аз като Пипи не ви искам таблетката срещу мързел – харесвам хората, които могат да се отпуснат, харесвам и моментите, в които аз мога да го направя.
