Безкритичните
Вероятно заглавието подвежда, че днес ще поведа разговора в посоката на хората, които нямат претенции към другите, или иначе казано са абсолютно безкритични към това, което се случва около тях, и към хората, които ги обграждат. Не че това е много добро и полезно позициониране в живота, но за него ще говоря някой друг път.
Смятам, че в общуването много по-голямо обществено и житейско зло са тези, които стоят на отсрещния полюс, които съчетават в характера и в поведението си, в отношението към околните и към себе си, безконтролна и безмерна критичност към чуждите действия с нулева критичност към собствените си прояви, към личните си възможности и несъвършенства на характера. Това са субекти, които винаги са прави, те са най, най, никога и за нищо не са виновни – защото няма как, те са съвършени в собствените си очи, просто живеят в подменена реалност. За всичко хубаво, което им се случва, без значение дали е дело на общи усилия, заслугите винаги са техни, нищо позитивно не може да се случи без тяхно участие. Към лошото и нестойностното обаче те нямат никакво отношение. За него вина и отговорност винаги носят другите – защото те не са достатъчно способни, нито са съобразителни, не са трудолюбиви, колкото е необходимо, въобще са недостатъчни във всеки един аспект. Този типаж редовно присвоява победите за себе си и още по-системно и щедро подарява провалите на другите. А другите около безкритичните обикновено се сменят често, ако имат достатъчно лично достойнство и себеуважение. А “съвършените” винаги намират разумно обяснение за това – в него те по правило не присъстват като причина.
