Бележкар, зубър и интелигентен са определения, които често се нарочват за даден човек. Макар на пръв поглед да си приличат между тях има тънки разлики, които си струва да отбележим. Знаете ли какви са те? Може би да, а може и да имате някои съмнения. Затова позволете ми да изложа моето виждане по темата…
Бележкарите са най-опасният вид. Те може да са умни и интелигентни хора, но се вълнуват най-много от оценките, които поучават. Готови са на големи компромиси за по-висока оценка. Подмазват се, понякога мамят. Дори да са научили едно единствено нещо, държат да покажат, че го знаят и желаят да се изявят. Не поради друга причина, а защото самоизтъкването ги поставя в светлината на прожекторите и следователно биват запомняни. Така изграждат положителен имиджи за себе си или поне се опитват.
Зубърите са малко странни хора. Те могат да се окажат както нахални, така и скромни. Не е нужно да се самоизтъкват или да претендират по всевъзможен начин за високи оценки. За зубърите типичното е, че учат, но също така запомнят по-скоро наизуст. Разбира се, никой не може да съхранява една информация завинаги и тя да е вечно прясна. Някои неща просто се забравят след определено време. Но не и непосредствено щом преминеш към следващата си задача, нали? Зубърите понякога изглеждат по-задръстени и не че не искат да са знаещи и можещи, но не винаги им се отдава достатъчно.
И така стигаме до онези подбрани хора, които хем не се пъхат нахално между шамарите, хем не се нуждаят от самоизтъкване, за да си проличи, че знаят. Те са природно интелигентни, умни, разбират материята от първия път, не се нуждаят от допълнителни разисквания, запомнят по-дългосрочно и умеят да разсъждават. Изграждат устойчиви информационни връзки в своите съзнания. Характеризират се с бърза мисъл, начетеност и умение за разсъждение. Лесно се познават, защото не парадират с интелект, а той си личи от разстояние. Достойно за уважение е да попаднеш в тази категория.
Leave A Comment