Бърза помощ има нужда от спешна помощ
Нещо в мен ме провокира днес да пиша на обществена тематика: Следя редовно новините и не мога да остана пасивна за нашумелите протести на медиците от спешната помощ. Налагало се е да ползвам линейка и зная в какви ужасни условия са длъжни да работят тези мъже и жени.
Гледайки, вчера поредния репортаж за протестите си мисля, и това си е мое мнение, че медиите малко или много се опитват да преекспонират ситуацията като насочват много вниманието към политиката и избягват да излъчват, че исканията на медиците са свързани единствено с по-добри условия на работа и управление от човек, който действително познава спецификите на работата и нуждите на пациентите.
Бих определила в момента, че Спешната помощ в страната е в криза. Повечето линейки са стари, липсва апаратура, назначават се и кадри без абсолютни никакъв опит точно на позиция, за която трябва да умееш да запазиш самообладание и да вземаш точни и навременни решения. Всичко това рефлектира отново върху обикновения гражданин. А човекът от своя страна на чисто психологическо ниво в момент на слабост ще си излее гнева точно върху лекаря в линейката без самият той да го заслужава. За по-демотивираща работа аз лично не се сещам. Цяло чудо е, че все още има хора, които да работят там. Аз не бих могла да се справя с целия този стрес.
