Пасивни в контактите
Има такива хора, които не са активни в социалните си контакти. Със сигурност повечето от вас имат по един или няколко такива познати или приятели. Те рядко или почти никога няма да се сетят да ви звъннат, да инициират или организират някакво обща сбирка, кафе или друго дружеско преживяване. И обикновено често им се сърдите за това. Автоматично ли обаче това означава, че те са лоши приятели. Веднага ще ви кажа – не. И отговорът тук ще е от първо лице, защото аз съм точно от тази група. Не съм активната страна в какъвто и да е контакт – без значение дали е работен, приятелски или някакъв друг, свързан с ежедневието. Което обаче съвсем не значи, че не се сещам за близките си хора, че не мисля за тях. Напротив – дори мога да кажа, че е точно обратното. Просто изразните ми средства и необходимостта да вербализирам или показвам по собствена инициатива тази загриженост не е толкова силно изразена като при другите. И въпреки тази си странност и особеност на характера, смея да твърдя, че водя един доста активен социален живот – излизам, виждам се с различни хора – близки и не толкова. Просто те трябва да поемат нещата в свои ръце. И някак хората около мен са приели това като някаква моя странност, която не натежава чак толкова над другите ми личностни качества, и не правят такава драма от това.
Та мисълта ми е: ако и около вас има такъв човек, не бързайте да го отписвате, да го слагате в графата на неблагонадеждните или на тези, на които не може да разчитате. Обикновено такива хора са много по-отзивчиви при покана, някаква трудност, нужда от помощ или просто необходимост да си кажеш няколко човешки думи с някого в тежък момент. Прекалената активност, постоянното звънене за щяло и нещяло, не винаги означава мисъл за другия, дълбочина на чувствата и загриженост. И е добре да го знаем. С две думи – трябва да положим усилие да видим това, което се крие под повърхността.
