Днес се връщах от работа и минавайки покрай строежа на новия търговски център до Малките пет кьошета, се сетих за един разговор. Приятел се оплакваше, че постоянно се чувства притиснат от избора на „най-доброто“. Не просто да вземе нещо, а да избере „оптималното“ решение, което ще му спести време, пари и нерви. И точно там се крие капанът.
Колкото по-дълго гледаш, толкова по-трудно става. Първоначалните опции се размножават като плесен по дограма от евтина PVC дограма, всяка с по един минус. Дали ще е цветът, размерът, цената, срокът на доставка или пък отзивът на някой в интернет, който така или иначе не познаваш. В един момент започваш да се чудиш дали изобщо ти трябва това нещо.
Видях го и в други случаи. Човек месеци наред търси „правилната“ кола. Чете ревюта, гледа клипчета, пита познати. Накрая купува кола, която е най-близо до идеалната, но вече е изпуснал две лета и е дал почти толкова пари, колкото би дал за нова. Или пък се мъчи да намери „правилната“ майсторка, която да му оправи банята. Пита десетина души, събира оферти, проверява отзиви и накрая пак остава с усещането, че е надплатил и не е получил това, което иска.
Бързият избор не значи прибързан. Просто е избор, направен в рамките на разумен срок и с разумни критерии. Избор, който позволява да продължиш напред, вместо да затъваш в безкрайни детайли и анализи. Истинският избор винаги излиза скъпо на тези, които не могат да си позволят да го отложат до безкрай.
Разликата е тънка, но съществена. Между да си дал пари за нещо, което не е съвършено, и да си дал времето си за нещо, което така и не си получил.