Месец: февруари 2015

Преувеличението не е престъпление, но въпреки това е неприятен навик, който понякога дразни околните. Макар че някои мъже не ни отстъпват в тази насока, неприятно ми е да го призная, но наблюденията ми сочат, че жените са пола, който сякаш е по-склонен да преувеличава, когато има възможност да го направи. Нищо фатално няма, разбира се, но все пак замислете се какво впечатление оставяте за самите себе си, постъпвайки така. Ще ви дам два примера.

Представете се, че сте излезли с приятелки и съвсем нормално си клюкарите, както обикновено. Някоя ваша позната наскоро се е върнала от дълга командировка в Италия с продължителност три месеца. Уж случайно в описанието си вмъквате колко много е напълняла колежката ви и че явно добре си е похапвала паста и пица за закуска, обяд и вечеря. Приятелките ви изненадано възкликват и се възмущават как може да си позволиш подобно нещо… След няколко дни една от същите тези дами се среща с въпросната „италианка“ и с очите си вижда, че всъщност вие доста сте преувеличили в разказа си. Напълняването далеч не е толкова сериозно, а повече от нормално – 4 килограма.

За вас може и да е много, но за всички останали изглежда сякаш нарочно сте преувеличили, за да злепоставите въпросната жена…

Друга ситуация. Разказвате за някого как „пушел като комин“. Е, аз питам. Какво знача това? Непрестанно и по пет кутии на ден или от време на време само по 1 кутия дневно, или дори още по-малко? Колко? Това са понятия, които са различни за всички нас и когато ги използваме трябва да се съобразяваме с контекста им. Затова мисля, че е най-добре да не прекаляваме с абстрактността, а да си служим с по-реалистични и недвусмислени изрази. Неприятно е, но понякога тази експресивност по-скоро навреди на нас самите.