Ако бяхте фантастичен герой, какъв бихте искали да бъдете?

Фантазията е едно от най-ценните качества, които притежавамe ние хората. Използвайки силата на ума си, можем буквално да отидем навсякъде, да бъдем всякакви и да правим хиляди различни неща. Като малките деца… дайте им пръчка и вече са рицари с непобедим меч. Дайте им наметало и се превръщат в могъщи магьосници, които защитават слабите. За децата листата са пари, от кал правят торти, а с копчетата за смяна на радио станциите в колата всъщност превключват скоростите на автомобила. Има какви поуки да извлечем от децата, затова аз днес ви питам. Ако бяхте фантастичен герой, какъв би бил той.

Може би могъщ друид с магически жезъл? Нещо подобно на Мерлин или Гандалф? Или бихте искали да сте изящен, силен и (почти) безсмъртен елф като Галадриел или Леголас. А дали малък хобит, хитър гоблин или силно джудже не би ви прилягало повече? Как ви се струва също така да бъдете драконов ездач, който лети из земите на своята непозната земя, бори се със злото и защитава правдата? А161721з мисля, че би ми допаднал дори животът на малка фея като Камбанка от Питър Пък.

Ха, за малко да забравя мъдрите енти, които кръстосват горите и почти не се месят в хорските дела. Но ако все пак трябваше да остана човек, бих искала поне да бях като магьосниците от света на Хари Потър. Техният живот изглежда толкова по-интересен от нашия…

Склонни ли сте да преувеличавате?

Преувеличението не е престъпление, но въпреки това е неприятен навик, който понякога дразни околните. Макар че някои мъже не ни отстъпват в тази насока, неприятно ми е да го призная, но наблюденията ми сочат, че жените са пола, който сякаш е по-склонен да преувеличава, когато има възможност да го направи. Нищо фатално няма, разбира се, но все пак замислете се какво впечатление оставяте за самите себе си, постъпвайки така. Ще ви дам два примера.

Screen Shot 2012-10-29 at 10.30.22 PMПредставете се, че сте излезли с приятелки и съвсем нормално си клюкарите, както обикновено. Някоя ваша позната наскоро се е върнала от дълга командировка в Италия с продължителност три месеца. Уж случайно в описанието си вмъквате колко много е напълняла колежката ви и че явно добре си е похапвала паста и пица за закуска, обяд и вечеря. Приятелките ви изненадано възкликват и се възмущават как може да си позволиш подобно нещо… След няколко дни една от същите тези дами се среща с въпросната „италианка“ и с очите си вижда, че всъщност вие доста сте преувеличили в разказа си. Напълняването далеч не е толкова сериозно, а повече от нормално – 4 килограма.

За вас може и да е много, но за всички останали изглежда сякаш нарочно сте преувеличили, за да злепоставите въпросната жена…

Друга ситуация. Разказвате за някого как „пушел като комин“. Е, аз питам. Какво знача това? Непрестанно и по пет кутии на ден или от време на време само по 1 кутия дневно, или дори още по-малко? Колко? Това са понятия, които са различни за всички нас и когато ги използваме трябва да се съобразяваме с контекста им. Затова мисля, че е най-добре да не прекаляваме с абстрактността, а да си служим с по-реалистични и недвусмислени изрази. Неприятно е, но понякога тази експресивност по-скоро навреди на нас самите.

Момичето, което не яде крем карамел

Да, тя съществува. Познавам я! Не яде никакви видове кремове, било то крем карамел, крем брюле, пудинги, нишестета и подобни деликатеси. От домашните торти й се услажда само тази на майка й, защото кремът в нея се приготвя единствено от разбъркани яйце, масло, пудра захар и какао. Това момиче не харесва сметана, а да я накараш да пие прясно плодово мляко или плодов шейк е меко казано невъзможно.

cream-caramelЗвучи странно, нали? Не просто звучи, а е странно наистина. Кажи пред нея думата „крем“ и ще видиш как лицето й мигновенно се намусва в показно нежелание дори да слуша за тази храна. Отидете с нея на сладкарница и ви гарантирам, че ще си поръча натурален сок с торта гараш или мелба без сметана. Същото това момиче същевременно обожава всякакви сладки неща под формата на шоколади и сладолед. А като казах шоколад, споменах ли, че тя не обича и шоколадови бонбони с пълнеж? Май не, но вече знаете.

Познавам само още един човек, който е като нея – баща й. Вкусовите им предпочитания са толкова идентични, че на моменти е плашещо. Никой никога не е учил приятелката ми да яде това или онова. Изглежда, че при нея е просто генетично наследство. Колко странно! Винаги съм мислела, че можеш да наследиш визията или част от характера на родителите си. Дори съм ставала свидетел на еднотипни маниери при баща и син, но вкус към храната! Това вече ме изненада и разтърси из основи.

Но в крайна сметка затова сме хора – за да сме различни, а в определени моменти да си приличаме 😉