Дързост и красота по български

logo_1987Знаете ли какво си мисля днес? Сетих се за сериала „Дързост и красота?. Дават го от толкова отдавана, че и аз не знам до кой епизод са стигнали. Епична сага, голямо нещо. Харесваше ми целия блясък, който ни привлича в света на модата, но също така ми харесаваше в сериала, че показваха какво е истинското лице на хората в този бранш.

Който си мисли, че да си в модния бизнес е лесно, много греши. Всъщност е много по-страшно отколкото можете да си представите. Колкото и прекрасна да е страната на творчество и красота, толкова трудно се градят и пазят и двете – и таланта, и визията. Конкуренцията е голяма и това да си пръв и да наложиш тенденция и въпрос не само на професионализъм, но и на бързина и експертност. А стигне ли се до ревю – особено  големите марки, които вече имат изграден имидж – търсят  най-добрите модели да представят колекциите им. За тях едно представяне не е просто разходка по подиума. Това е апогеят на всикчо, за което са се струдили. Грим, прическа, хореография, избират се най-харизматичните мъже и жени, за да вдъхнат живот и душа на дрехата.

От сигурни източници зная, че в днешно време в България доста трудно се намират добри модели. Преди като че ли е било доста по-лесно като се има предвид, че работеха наложили се бранша фирми като „Джей Моделс?, които са залагали на качество и обучавали чудесно кадрите си, защото за професионализма на модела се съди по неговата походка, естествена грация и излъчване. Така станаха популярни и до днес някои имена от родния бизнес и продължават да работят в тази насока, но повечето от които, уви – само като хоби.

У дома има повече дързост, отколкото красота. С голямата криза отпреди 10 години стана твърде трудно моделството да се наложи като доходна професия. Днес това е само занимание за повече студентки и млади жени, които така или иначе имат някаква основна професия. А тъжното е, че красиви момичета, които наистина мога да станат много популярни на големия моден подиум в Милоно или в Лондон, днес припечелват 50-тина лева като промоутърки в някой хипермаркет.

Кой е цветът на любовта?

Много хора се чудят кой е цветът на това или на онова. Много обичаме, наистина, да слагаме в рамки някакви абстрактни явления, защото по този начин ги правим по-близки до нас самите. Стават по-разбираеми, придобиват образ, форма, „лице“. Ето, например, сезоните. Опитваме се да ги олицетворим не само за целите на детските книжки, но и за наше собствено подсъзнателно удобство. Слагаме им дори цветове. Пролетта е зелена, Лятото наситено жълто, та чак оранжево червено – жарко! , Есента си представяме кафеникаво-медно-златиста (ако съществува такъв цвят), Зимата пък бяло-синкава – точно какъвто е ледът и снегът.

colours-of-love-soldТогава какъв е цветът на любовта? Розов и червен, казват някои и разбира се прави са да се придържат към цветовете, с които кичим витрините на Свети Валентин. Е, то сърцето може ли да бъде друго? Но според мен любовта като усещане всъщност е една богата палитра с цветове. За мен чувството е лилаво – свързвам с панделки, лавандула и вечерният аромат на жасмин. Я виж ти, любовта имала и аромат.

За други любовта е нежно бебешко розова или пък златна, а има и хора, които по времето на любовно разочарование смятат, че най-подходящият цвят за нея е черният и сивия. Рисуват счупени или зашити сърца, чертаят с графит или въглен. Но това не ели по-скоро цветът на мъката приложен към друга фигура.

Истината е, че възприятията ни са обект на социално споделяне. Когато някой наложи виждане на нещо – то става стереотипно такова и се възприема понякога по default- т.е по подразбиране. Но всичко е въпрос на лично виждане. така че бъдете креативни. А сега, кой е вашият цвят на любовта?

 

Сънищата – пророчески игри на съзнанието ни

Вчера една приятелка ми се обади рано-рано сутринта да ме пита как съм. Сънувала ме в някакъв доста реалистичен като усещане кошмар и се притеснила.

Сънищата са нещо, което може най-много да повлияе на ежедневието ни. Изследвани са отдавна и все още няма научно доказателство какво означават някои от тях, независимо, че от прастари времена, жредци, вещици, че и нашите баби са ги тълкували. По това, което слушам от приятели и което следя като сънища по себе си, смятам, че има общи социални сънища, които ни се явяват предстои ли ни някакво изпитание. Било то пътуване, събитие,  операция, изпит… Понякога ни се присънват впечатленият ни от деня, а понякога и най-съкровените ни желания и най-големите ни страхове.

703.-More-Than-One-DreamОбщовалидна истина е , че наистина символични са сънищата с вода. Но какво тълкувание имат – все още е загадка. Бях чела някъде, че на средна възраст на всеки човек му се присънва някакъв особено значим (човека го усеща точно кой е) сън с река или море. По това как изглежда и какъв е сънят се предсказва как ще протекат предстоящите години в живота му. Сега като се замисля баба ми много пъти ми е разказвала за сънища с реки. Обикновено й се присънва един й същ – тя стои на брега, а дядо ми, починал от години, стои в средата на реката и лови риба от малка дървена лодка. Тя го вика, но той не се обръща.

Не зная дали този сън вещае добро, но ми се струва по-притеснително, ако й се присъни, че влиза във водата и плува към него или пък ако той се обърне и й проговори. Как мислите вие?

Дали сме това, което ядем?

Казват, че по това, с което се храним се разбира какви сме по характер. Бих могла и да се съглася и да споря по темата.

indexПърво, може би наистина има нещо подобно. Действително, признавам, че сред приятелите ми най-капризни са тези, които ядат най-много сладко. Имам двама познати вегетарианци – те и двамата са доста тихи, скромни, дори нерешителни, някак малко обидчиви, крайно чувствителни  и доверчиви. Много месоядните ми познати са буйни натури, които направо си плачат за сървайвър. Умерените са сякаш тези, които имат най-високо самочувствие и най-голяма амбиция за развитие.

НО… (любимата ми дума) имам и приятели, които въпреки, че са вегетарианци са толкова находчиви и нахакани, което тотално разрушава първо посоченото схващане.

Явно е, че действително съществуват някои общи качества, които са валидни за мнозинството, но като цяло винаги трябва да имаме предвид, че от всяко правило си има различните, които все пак ни показват, че не бива да поставяме хората в някакви рамки.

Какво споделяме в социалните мрежи?

soc.netСоциалните мрежи май наистина се превърнаха в значима част от живота ни. Разрастват се, множат се, профилират се, а ние споделяме все повече информация там.

Понякога се замислям колко и какво е удачно да постваме и до колко това е безопасно. Знам, че има различни настройки за поверителност и за ограничаване на достъпа до лични данни, но все си мисля, че не всичко е достатъчно безопасно. Все пак чрез профилът ти в Google могат да те следят непрестанно къде се намираш. Facebook може променя алгоритъм си така, че да изменя информацията, която се намира на timeline-а ти, а от Amazon имат постоянен достъп до това какво четеш на своя Kindle (ако си го поръчал през сайта им), колко дълго четеш или препрочиташ нещо и какво бележки се правиш.
В повечето случаи тези данни се използват, за да ти се предостави на теб като потребител персонализирана информация, която се предполага, че ще ти допадне. Но все пак не спирам да се чудя какво и как споделяме и къде е границата.

Не мисля, че е чак толкова важно какви филми или книги харесваме, какви линкове към новини и статии споделяме и т.н. Не, на мен повече не ми харесва идеята да е публична информацията за това къде работя, с кой съм обвързан и по какъв точно начин, кои са членовете на моето семейство и т.н. Все си мисля, че това е някак си по-лично и не бива да е обществено. Но от друга страна, всеки за себе си решава какво да споделя и дали то да е публично или с достъп само за приятели.

Все пак сякаш е тенденция данните за нас в Интернет да са все по-леснодостъпни. Всеки с връзка към интернет може веднага на напише името ни в Google и да види какво излиза за нас. Включително и тази част, която според мен е хубаво да остане неприкосновена.